Теория на основите. Основи на етимологията

Теория на основите. Основи на етимологията

 

Проф. дфн Анна-Мария Тотоманова

 

Курсът по Теория на основите. Основи на етимологията запознава студентите с основните проблеми на праславянското и индоевропейското езикознание, свързани с формирането на именните и глаголните основи. Избралите курса получават и основни практически умения да реконструират средновековни български текстове и да етимологизират значенията на отделните думи.

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1. Основните праславянски фонетични процеси и произходът на старобългарските гласни и съгласни.

2

2. Младограматическият модел на вокализма- нормална и отгласна степен, удължена и редуцирана степен. Редупликация.

2

3. Ларингалната теория и нейното приложение в индоевропейското и праславянското езикознание.

2

4. Морфологичната значимост на индоевропейското редуване на гласните. Глаголни и именни корени.

2

5. Праславянският и старобългапският език в светлината на стадиалната типология. Преходът от активен аглутинативен тип към номинативен флективен строй.

2

6. Единството на прастарите глаголни и именни наставки

2

7. Категорията начин на действие в праславянски (инфектни основи, итеративи, фактитиви, дуративи, статални глаголи).

2

8. Произход на славянските сегашни и претеритни основи.

2

9. Промени в глаголните основи при прехода от ергативно към номинативно състояние. Изчезване на инертните глаголи и предпоставки за възникването на категорията вид на глагола в славянските езици.

2

10. Теории за произхода на славянския глаголен вид. Превръщането на старите словообразувателни наставки за начин на действието в тематични гласни.

2

11. Праславянските именни основи. Преходът от лексикосемантични класове със словообразувателни наставки (еs, er, en/men, nt   и под.) към формообразуващи наставки. Индоевропейските i- и u-основи и техните наследници в праславянски и старобългарски.

2

12. Разширяването на праславянските именни основи с форманти k, n, t и неговата морфологична значимост.

13. Прегрупирането на склонението в славянските езици и отварянето на сричката. Връзката на тенденцията към възходяща звучност и тенденцията към палаталност с прехода към номинативен строеж. Възникването на аломорфи и морфонологични редувания.

2

14. Ономатопоетичните основи в праславянски и старобългарски. Интензифициращата наставка – sk- в глаголното и именното словообразуване. Редуплицирани звукоподражателни основи.

2

15. Преходът към аналитизъм като отстъпление от номинативния строй. Типологически характеристики на аналитичните езици. Теории за възникването на аналитизма.

 

 

Форми и методи на оценяване:

 

Курсът зарършва с писмен изпит. Студентите правят праславянска реконструкция на непознат за тях средновековен български текст.

 

Литература:

Б. Велчева. Праславянски и старобългарски фонологически изменения. С. 1980.

И. Добрев, Старобългарска граматика. Теория на основите. С. 1982.

И. Добрев, Произход и значение на праславянското консонантно и дифтонгично склонение. С. 1982.

К. Панфилов, Стадиальная типологическая классификация языков: опыт построения. 2003–2012. (at: http://erlang.kirillpanfilov.com/euskara/?linguistics-stadial)

А. Тотоманова, Към историята на старобългарския аорист (по материали от славянската версия на хрониката на Георги Синкел). – В: Българска реч, ХIII, 2007, 2, с. 18-24.

А. Тотоманова, История на словообразувателните модели при глаголите с ономатопоетичен корен в българския език. – В: Из българската историческа фонетика. С. 2009, с. 143-149.

А. Тотоманова, Прегрупирането на склонението в българския език. – В: Из българската историческа фонетика. С. 2009, с. 60-74.

А. Тотоманова, Проблеми на имената с nt- основи в старобългарски език. – В: Из българската историческа фонетика. С. 2009, с. 124-130.

А. Тотоманова, Oratorio about Bulgarian analytism – В: Scripta, 7, 2009, c. 98-106.