Теория на основите. Основи на етимологията
Проф. дфн Анна-Мария Тотоманова
Курсът по Теория на основите. Основи на етимологията запознава студентите с основните проблеми на праславянското и индоевропейското езикознание, свързани с формирането на именните и глаголните основи. Избралите курса получават и основни практически умения да реконструират средновековни български текстове и да етимологизират значенията на отделните думи.
Лекционен курс
|
Тема № |
Наименование на темата |
Хорариум |
| 1. | Основните праславянски фонетични процеси и произходът на старобългарските гласни и съгласни. |
2 |
| 2. | Младограматическият модел на вокализма- нормална и отгласна степен, удължена и редуцирана степен. Редупликация. |
2 |
| 3. | Ларингалната теория и нейното приложение в индоевропейското и праславянското езикознание. |
2 |
| 4. | Морфологичната значимост на индоевропейското редуване на гласните. Глаголни и именни корени. |
2 |
| 5. | Праславянският и старобългапският език в светлината на стадиалната типология. Преходът от активен аглутинативен тип към номинативен флективен строй. |
2 |
| 6. | Единството на прастарите глаголни и именни наставки |
2 |
| 7. | Категорията начин на действие в праславянски (инфектни основи, итеративи, фактитиви, дуративи, статални глаголи). |
2 |
| 8. | Произход на славянските сегашни и претеритни основи. |
2 |
| 9. | Промени в глаголните основи при прехода от ергативно към номинативно състояние. Изчезване на инертните глаголи и предпоставки за възникването на категорията вид на глагола в славянските езици. |
2 |
| 10. | Теории за произхода на славянския глаголен вид. Превръщането на старите словообразувателни наставки за начин на действието в тематични гласни. |
2 |
| 11. | Праславянските именни основи. Преходът от лексикосемантични класове със словообразувателни наставки (еs, er, en/men, nt и под.) към формообразуващи наставки. Индоевропейските i- и u-основи и техните наследници в праславянски и старобългарски. |
2 |
| 12. | Разширяването на праславянските именни основи с форманти k, n, t и неговата морфологична значимост. |
|
| 13. | Прегрупирането на склонението в славянските езици и отварянето на сричката. Връзката на тенденцията към възходяща звучност и тенденцията към палаталност с прехода към номинативен строеж. Възникването на аломорфи и морфонологични редувания. |
2 |
| 14. | Ономатопоетичните основи в праславянски и старобългарски. Интензифициращата наставка – sk- в глаголното и именното словообразуване. Редуплицирани звукоподражателни основи. |
2 |
| 15. | Преходът към аналитизъм като отстъпление от номинативния строй. Типологически характеристики на аналитичните езици. Теории за възникването на аналитизма. |
|
Форми и методи на оценяване:
Курсът зарършва с писмен изпит. Студентите правят праславянска реконструкция на непознат за тях средновековен български текст.
Литература:
Б. Велчева. Праславянски и старобългарски фонологически изменения. С. 1980.
И. Добрев, Старобългарска граматика. Теория на основите. С. 1982.
И. Добрев, Произход и значение на праславянското консонантно и дифтонгично склонение. С. 1982.
К. Панфилов, Стадиальная типологическая классификация языков: опыт построения. 2003–2012. (at: http://erlang.kirillpanfilov.com/euskara/?linguistics-stadial)
А. Тотоманова, Към историята на старобългарския аорист (по материали от славянската версия на хрониката на Георги Синкел). – В: Българска реч, ХIII, 2007, 2, с. 18-24.
А. Тотоманова, История на словообразувателните модели при глаголите с ономатопоетичен корен в българския език. – В: Из българската историческа фонетика. С. 2009, с. 143-149.
А. Тотоманова, Прегрупирането на склонението в българския език. – В: Из българската историческа фонетика. С. 2009, с. 60-74.
А. Тотоманова, Проблеми на имената с nt- основи в старобългарски език. – В: Из българската историческа фонетика. С. 2009, с. 124-130.
А. Тотоманова, Oratorio about Bulgarian analytism – В: Scripta, 7, 2009, c. 98-106.