Теория на превода

Опазване на културното наследство, Програми /

Теория на превода

 

проф. дфн А. Тотоманова

 

 

Анотация

 

Дисциплината теория на превода за магистърската програма Опазване на българското културно наследство запознава студентите със значението на превода за сревновековната българска култура и проблемите при представянето на българското книжовно наследство на съвременен български език. Поставя се въпросът за значението на старобългарския книжовен език като свещен и културен език на Slavia Orthodoxa и се изучават правописните норми на неговите регионални разновидности – най-вече руската и сръбската редакция на старобългарския език, които имат най-дълга история. Студентите получават практически умения за работа със средновековни и ранни новобългарски текстове с различен правопис и се запознават с най-важните преводи на произведения на старобългарските писатели.

 

 

Форми и методи на оценяване:

Дисциплината завършва с изпитно задание – нормализация и превод на средновековен текст в чужда езикова редакция.

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

 Старобългарският книжовен език – сфера на употреба и функции. Развитието и възпроизводството на книжовната норма през Средновековието

2

2.

 Преводът през Средновековието като основен литературен похват. Преводът на Светото писание и на Светото предания и значението му за създаването на книжовния старобългарски език.

2

3.

 Преводаческите концепции на славянското Средновековие. Преводите на Константин-Кирил, Методий и техните ученици. Релацията превод-авторски текстове през Средновековието.

2

4.

 Разпространение на Кирило-Методиевия език сред останалите православни народи. Ролята на чуждоезиковите редакции за запазването на старобългарското културно наследство.

2

5.

 Руската редакция на старобългарския език.

2

6.

 Черковнославянският език и неговата роля за изграждането на съвременните книжовни езици на православните славяни. Църковнославянизмите в съвременния български език и тяхната стилистична функция.

2

7.

 Превод на текстове от руската редакция на старобългарския език. Работа с черковнославянски текстове и надписи.

2

8.

 Сръбска редакция на старобългарския език. Правописът на Зета и Хлъм. Рашките правописни и езикови правила.

2

9.

 Ресавската редакция на старобългарския език, нейният създател Константин Костенечки и неговата концепция за превода на Светите книги. Значението на ресавския правопис за книжнината на ранната новобългарска епоха. Работа с текстове сръбска редакция

4

10.

 Преводът на средновековни текстове на съвременен език – превод на превода и по-рядко превод на оригинални творби. Какво превеждаме – славянския текст или гръцкия му оригинал, ако славянският текст е повреден.

2

11.

 Проблеми на превода от старобългарски език. Езикова интерференция, липса на критични издания. Текстове, запазени в един единствен препис. Превод на химнографски текстове.

2

12.

 Предаване на личните и местните имена при превод от старобългарски на съвременен български език. Енциклопедични речници и помагала. Идентифициране на библейските цитати в средновековните български текстове и предаването им в превода на съвременен език.

2

13.

 Основни лексикографски наръчници за преводача на средновековни текстове. Речниците на Срезневски и Миклошич. Тезаурусите на Найден Геров, В. Даль и В. Караджич като помагало на преводача. Използване на етимологични и диалектни речници. Подстрочници.

2

14.

 Преводът на съвременен език като средство за представяне на българското книжовно наследство пред широката публика. Опити за превеждане на старобългарски текстове на други езици – Борилов синодик, апокалиптични текстове.

2

 

 

 

Литература:

 

Списъкът с източниците да съдържа задължително и заглавия от последните 5 години, както и на автора на програмата (има голямо значение за четвъртия критерий). Може да се посочват и интернет ресурси.

 

А. Тотоманова, Учебник по старобългарски език за ХІІ клас на НГДЕК, С. 1986

(в съавторство с И. Добрев и Ж. Икономова).

 

А. Тотоманова, Редакции на старобългарския език. – В: Из историята на българския език , С. 2009, с. 158-168.

 

А. Тотоманова, Старобългарската книжовна норма. – В: Из историята на българския език , С. 2009, с. 176-183.

 

А. Тотоманова, Борилов синодик. Издание и превод. С. 2010, (съвместно с И. Божилов и И. Билярски)

 

А. Тотоманова, Константин Костенечки. Съчинения. С. 1993 (превод на Сказанието за буквите и Житието на Стефан Лазаревич с коментар и послеслов), 210 с.

 

Н. И. Толстой, История и структура славянских литературных языков, М. 1988.

 

Vassilka Tapkova-Zaimova, Anissava Miltenova, Historical and Apocalyptic Literature in Byzantium and Medieval Bulgaria. Sofia 2011.

 

ТЪРЖЕСТВО НА СЛОВОТО. Златният век на българската книжнина
Летописи, жития, богословие, риторика, поезия. Съст. Кл. Иванова и Св. Николова

 

Слова на светлината: Творби на старобълг. писатели от епохата на Св. Княз Борис, Цар Симеон и Св. Цар Петър / Състав и прев. [от старобълг.] Иван Добрев, Татяна Димова Славова

 

Хр. Трендафилов, Измарагд. Избрани творби на старобългарската литература VII-XII век. Велико Търново,“Фабер“, 2010.

 

Речник и корпус[1] със средновековни български текстове може да намерите на адрес:

histdict.uni-sofia.bg. С. 2011.

 


[1] Електронният ресурс е изработен по проект „Компютърни и интерактивни средства за исторически езиковедски изследвания” с координатор А. Тотоманова. Повече за проекта на www.cyrillomethodiana.uni-sofia.bg .