Тестова част
(методически указания)
Тестът включва въпроси както от затворен, така и от отворен тип. Тестовите задачи по литература и част от задачите по български език са формулирани на базата на откъси от текстове.
Примерни задачи по някои от компонентите на теста по български език:
В кой ред всички думи са написани правилно?
А) не знаейки, изскачам, умилостивявам, безпорен
Б) недооценявам, оттенък, изгнанник, Българско Национално радио
В) възпирам, кандидатстудентски, безкомпромисна, Горна баня
Г) лиро-епически, поет-революционер, израстна, втората световна война
В кое изречение НЕ е допусната граматична грешка?
А) Двата храм-паметници си приличат по външна конструкция.
Б) Де2сетте градове са обявени за международни паметници на културата.
В) Наоколо са намерени няколко каменни саркофази.
Г) Паметникът е построен от малцина българи патриоти.
В кое изречение НЕ е допусната пунктуационна грешка?
А) Как е трябвало да постъпя разбрах едва на следващия ден.
Б) Той усети, че краката му се стоплиха, и се озърна изпитателно.
В) Да отидем всички беше невъзможно.
Г) Ще се включа в екипа, едва когато оздравея.
В кой ред думите НЕ са синоними?
А) блян, мечта
Б) отговор, ответ
В) привет, поздрав
Г) преписка, приписка
Въпросите, проверяващи литературните компетентности на кандидатите, са базирани върху откъси както от текстове, включени в програмата по български език и литература за задължителна подготовка за 11. и 12. клас, така и от текстове, невключени в учебната програма. Въпросите върху откъс от неизучавано произведение са формулирани така, че отговорите им да не изискват познаване на целия текст.
По-малка част от въпросите, свързани с литературни компетентности, изискват фактологически знания (разпознаване на авторство, заглавие и т.н.), а по-голямата част от тази група въпроси предполага умения за четене на художествен текст – обяснение на мотивацията на героите, тълкуване на функцията на използваните изразни средства, коментар върху структурни особености на текста и т.н.
Примерни задачи по литература:
Прочетете откъса и изпълнете задачите след него (от 1. до 9. включително)
Горе, на Черковното кафене, до разтворения прозорец седят кърсердаринът Мурад бей и Велико кехая. Беят е намръщен, мълчи и замислено смуче чибука си. Но Велико кехая е весел, той ходи из стаята, размята дъното на широките си шалвари, час по час вади от пъстрия си копринен пояс голям като топка часовник, поглежда го и пак го скрива. После потрива ръце и дума:
– Всичко е наредено, бей ефенди; гледай си работата, вълкът е в капана…
На масата пред кърсердарина са сложени две кърпи: бяла и червена. Това са условните знаци за сеймените, скрити в пусия. Ако беят развее от прозореца бялата кърпа, това значеше милост, ако развееше червената, значеше смърт.
(…)
Мустафа върви по средата на улицата. Върху покриви, върху овошки грее слънце. Далеч в дъното на улицата се виждат планините, където Мустафа беше цар. Няма оръжие по него. Но как е пременен! Дрехи от синьо брашовско сукно, сърма и злато. Тънък и висок, малко отслабнал, малко почернял, но хубав и напет. В ръцете му броеница от кехлибар и стрък червен карамфил – броеницата от бея, карамфилът от Рада. Той е близо, гледа към Рада, гледа я и се усмихва.
Беят мачка бялата си брада и дума:
– Какъв юнак! Какъв хубавец!
– Кърпата, бей ефенди, кърпата! – вика Велико кехая.
– Какъв юнак – повтаря беят унесен, – какъв хубавец!
Велико кехая грабва червената кърпа и тича към прозореца. Беят го хваща за ръката:
– Не, чорбаджи, такъв човек не бива да умре!
– А момичето ми! А честта ми! – вика Велико кехая, отскубва се, отива до прозореца и размахва червената кърпа.
1.Коя от следните двойки думи НЕ препраща към двойката герои Мурад бей и Велико кехая?
А) намръщен – весел
Б) мълчи – дума
В) чибук – шалвари
Г) унесен – напет
2. Думата „пусия” в откъса означава:
А) скривалище
Б) окоп
В) засада
Г) сергия
3. Кой е бащата на Рада?
А) Велико кехая
Б) Мурад бей
В) Мустафа
Г) не присъства в откъса
4. В разказа беят турчин изглежда духовно по-благороден от българина Велико кехая, като по този начин се:
А) подчертава раболепието на роба пред господаря
Б) изразява резервирано отношение към българския народ
В) проблематизира стереотипното мислене за поробителя
Г) пораждат съмнения в смисъла на освободителните борби
5. По повод на героите в книгата, от която е взет този откъс, критикът Владимир Василев изразява следното мнение: „Такива са хората на природата. Срещу всичко те застават с цялата си същност. Душата им е открита, проста и ясна.” Кое от изреченията в откъса подкрепя това твърдение?
А) Беят е намръщен, мълчи и замислено смуче чибука си.
Б) Мустафа върви по средата на улицата.
В) Велико кехая грабва червената кърпа и тича към прозореца.
Г) На масата пред кърсердарина са сложени две кърпи: бяла и червена.
6. В кой период от развитието на българската литература е създадено произведението, от което е взет откъсът?
А) преди Освобождението
Б) в края на 19-ти век
В) между Първата и Втората световна война
Г) след 1944 година
7. Посочете заглавието на сборника, в който е включен разказът, от който е взет настоящият откъс.
………………………………………………………………………………………………
8. Обяснете в 2-3 изречения функцията на сегашното време, използвано в откъса.
…………………………………………………………………………………………………………………..
9. Обяснете в 2–3 изречения защо беят отказва да размаха червената кърпа.
…………………………………………………………………………………………………………………..