СИД „ТИПОЛОГИЧНИ, СЕМАНТИЧНИ, ФОРМАЛНИ И ПРАГМАТИЧНИ АСПЕКТИ НА ОПИСАНИЕТО НА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК”
Проф. д-р Йовка Тишева, доц. д-р Петя Осенова, доц. д-р Красимира Алексова, доц. д-р Марина Джонова
Основната цел на курса е да разшири и задълбочи познанията за граматичната система на съвременния български език чрез представяне на специфични функции и употреби на единиците от различни езикови равнища. Системно-структурният теоретичен подход, който обикновено е водещ в описанието на езиковите единици в езиковедските дисциплини в бакалавърските програми, се допълва и обогатява чрез представяне на типологични, формални, семантични и прагматични аспекти. Студентите ще имат възможност да проведат свои самостоятелни проучвания, свързани с актуалното състояние на българския език, като оценят стабилността на нормата и проследят проявите на динамика в езиковата система.
| Тема № | Наименование на темата | Хорариум |
| 1. | Типологични особености на съвременния български език. Описание на съвременния български език според различни типологически подходи (формална и съдържателна типология). | 4 |
| 2. | Езикова доминанта и типологична детерминанта – гледни точки. Езиковата доминанта на българския език като флективен. Семантична константа и семантична доминанта. | 2 |
| 3. | Описанието на съвременния български език от гледна точка на теорията за езиковите универсалии. Видове универсалии. За и против типологичните универсалии. | 2 |
| 4. | Формално описание на езиците.
Практики и постижения във формалното описание на съвременния български език. |
4 |
| 5. | Съвременни процеси и тенденции в морфологичната система на българския език. Речеви варианти – съвременни изследвания. Корпуси и верификация на изследователски хипотези. | 4 |
| 6. | Обект и предмет на семантиката и на прагматиката. Езикови и речеви единици. Изречение, изказване, речев акт. Илокутивна сила на изказването. Описание на спецификата на съобщителни, въпросителни и подбудителни изказвания в съвременния български език. | 3 |
| 7. | Видове речеви актове. Перформативи.
Речева ситуация – елементи (участници и неучастници; време; място) Принципи на успешното общуване. Максимите на Грайс |
2 |
| 8. | Диалогично и монологично общуване. Структура на разговора
Прагматични маркери. |
4 |
| 10. | Речев етикет. Учтивостта като прагматична категория. | 4 |
| 11. | Особености на подготвеното и на неподготвеното общуване | 1 |
Литература
Alexiadou, A. & T. Hall (eds.) 1997. Studies on Universal Grammar and Typological Variation. Amsterdam: John Benjamins.
Comrie, B. 1989. Language universals and linguistic typology: Syntax and morphology. Oxford: Blackwell, 1989.
Croft, W. 1990. Typology and universals. Cambridge: Cambridge UP.
Croft, William 1994. Semantic universals in classifier systems. – In: Word 45: 145-171.
Cysouw, M. Against implicational universals. – In: Linguistic Typology 7-1 (2003).
Greenberg J.H., 1966. Universals of language. Cambridge Mass: MIT Press.
Greenberg, J. 1974. Language typology: A historical and analytic overview. The Hague: Mouton.
Greenberg, J.H., C.A. Ferguson, E.A. Moravcsik (eds.) 1978. Universals of human language. Stanford: Stanford UP, 4 vols.
Greenberg, Joseph (ed.) Some Universals of Grammar with Particular Reference to the Order of Meaningful Elements“. – In: Universals of Language. MIT Press,1963.
http://slav.uni-sofia.bg/naum/liliseries/diss/2013/3
Language Typology and Language Universals. An International Handbook. (Eds. M. Haspelmath, Ekk. König, W. Oesterreicher, W. Raible). volumes 1, 2. Walter de Gruyter, 2001.
Герджиков, Г. Неравномерният ход на развоя към аналитизъм в различните звена на системата и неговите причини. – Втори международен конгрес по българистика. Доклади. 2. История на българския език. София, 1987.
Герджиков, Г. Развоят на индоевропейските езици към аналитизъм и някои всеобщи типологически зависимости. – Съпоставително езикознание, ХV, 1990, Nr 5.
Герджиков, Г. Тенденцията към аналитизъм – определение, метод за измерване, причини, следствия. – Съпоставително езикознание VIII, 1983, Nr 5.
Д. Мангачева. Диалогичното единство. Подкана – отговор (върху материал от португалски език). С., 2012.
Дж. Остин. Как с думи се вършат неща. С., 1996.
Й. Тишева. Прагматични аспекти на устната реч. – електронна публикация на адрес:
К. Иванова и Р. Ницолова. Ние, говорещите хора. С., 1995.
Климов Г. А. Основы лингвистической компаративистики. М., 1990.
Климов Г. А. Принципы контенсивной типологии. М., 1983.
Мельников, Г. П. Системная типология языков. Москва: Наука, 2003.
Мельчук, И. Курс общей морфологии. Том І, II, ІІІ, ІV,V. Москва – Вена: Языки русской культуры, Wiener Slawistischer Almanach, Издательская группа “Прогресс”, 1998 – 2002.
Панфилов, К. Стадиальная типологическая классификация языков: опыт построения http://www.erlang.com.ru/euskara/?linguistics-stadial
Пенчева, М. Езикови универсалии и типология. София: Издателство на СУ „Св. Климент Охридски”, 2006.
Публикациите по въпросите на устното общуване на сайта за българска разговорна реч bgspeech.net
Р. Ницолова. Прагматичен аспект на изречението в българския книжовен език. С., 1984.
Сб. Лингвистична прагматика (съставител Ст. Димитрова). С., 2001.
Ст. Димитрова. Лингвистична прагматика. С., 2009.
Изготвили програмата:
Проф. д-р Йовка Тишева, доц. д-р Петя Осенова, доц. д-р Красимира Алексова, доц. д-р Марина Джонова