Увод в българската средновековна литература

Увод в българската средновековна литература

 

30 ч. лекции, 15 ч. упражнения, МП „Старобългаристика” и „Опазване на българското културно наследство”

доц. д-р Диана Атанасова-Пенчева

 

Курсът „Увод в българската средновековна литература” е задължителен в програмата (по учебен план) за неспециалисти и има избирателен характер в програмата за филолози в МП „Старобългаристика” и „Опазване на българското културно наследство”. Той е адресиран към студентите, завършили специалности, в които не се изучава „История на средновековната българска литература”, или към онези, които имат желание да опреснят и/или задълбочат знанията си в тази област.

Целта на курса е да запознае студентите както с историята на средновековната ни литература, така също и с основните принципи на текстопораждане през този период, с обвързаността на културата и книжовността с християнския мироглед, с идеологическите и политическите проекти, на които, в една или друга степен, се подчинява литературата от периода.

Книжовните явления се разглеждат както с оглед на социо-културната среда, в която възникват, така и във връзка с контекста, в който се разпространяват. Тъй като старобългарската литература обхваща значителен период от време (IX-XVIII век), във фокуса на вниманието попадат само представителни за отделните периоди автори и конкретни техни произведения. Целта е да се изяснят спецификите на етапите в развитието на средновековната ни литература през призмата на емблематични книжовници и творби.

 

Лекционен курс

Тема № Наименование на темата Хорариум
1. Особености и обхват на средновековната българска литература. Периоди и тенденции. 2
2. Мястото на средновековната българска литература в културата на средновековна Европа. 2
3. Продуктивни и непродуктивни жанрове в старобългарската литература. Поетически и риторически жанрове. 2
4. Повествователни жанрове. 2
5. Какво е „апокриф”? История и социология на апокрифния текст. 2
6. Кирил и Методий. Извори за живота и дейността им. Текстове от и за светите братя. 2
7. Литературата по време на Първото българско царство. Книжовници и книжовни центрове. 2
8. Продуктивни жанрове в литературата на Първото българско царство. Стилове (авторски, на епохата, на текста), теми, образи, сюжети. 2
9. Богомилство. Богомилска и противобогомилска книжнина. 2
10. Средновековната българска литература през XI и XII в. (епоха на византийското владичество). 2
11. Книжнината през XIII в. 2
12. XIV век. Възникване и разпространение на исихазма. Исихастката идеология и литературните текстове. 2
13 Търновската книжовна школа. Патриарх Евтимий. Григорий Цамблак. 2
14 Средновековната българска литература през XV в. (Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Константин Костенечки). 2
15 Средновековната българска литература през XVI в. (Поп Пейо и Матей Граматик). 2

 

Упражнения

 

Тематичен план за семинарните занятия

Забележка: под всяка тема библиографията е означена със следните буквени знаци: И (извори); З (задължителна литература); П (препоръчителна литература).

 

1. Пространно житие на св. Константин-Кирил Философ.

И: Стара българска литература. Т. 4. Житиеписни творби. С., 1986, 37-63 (и бележките) или Климент Охридски. Събрани съчинения. Т. 3. 1973, 89-109 (и бележките).

З: Петканова, Д. Числата в пространното житие на Константин-Кирил. – Изследвания по кирилометодиевистика. С. 1985, 204-215.

З: Пикио, Р. Функцията на библейските тематични ключове в литературния код на православното славянство. – В: Православното славянство и старобългарската културна традиция. С. 1993, 385-437.

П: Пикио, Р. Глава XIII на Пространното житие на Кирил: текст и контекстуална функция. – В: Православното славянство и старобългарската културна традиция. С. 1993, 385-437.

П: Чешмеджиев, Д. За “руските букви” в пространното житие на Константин-Кирил Философ. –Кирило-Методиевски студии. 10. С., 1995, 116- 136.

П: Ингъм, Н. Повествователен модус и литературен жанр в средновековните православни литератури: тезиси. – Palaeobulgarica, 3, 1993.

2. Старобългарска поезия. Проглас към ЕвангелиетоАзбучна молитва. Стихове добри Константинови

И: Тържество на словото.. С., 1995, 12-17. (или на: http://www.kroraina.com/knigi/zv/index.html)

З: Якобсон, Р.. Проглас към евангелието на св. Константин. – в: Езикът на поезията. С., 2000, 103-122.

П: Куев, К. Азбучна молитва в славянските литератури. С. 1974.

3. Черноризец Храбър За буквите.

И: Тържество на словото. С., 1995, 97-99 (и бележките) (или на: http://www.kroraina.com/knigi/zv/index.html). Също и в: Стара българска литература. Т. 2, Ораторска проза. 1987. Христоматия по старобългарска литература. С., 1967., 98-104.

З: Петканова, Д. Черноризец Храбър. С., 1999, 62-76.

З: Трендафилов, Хр. Преславски извори за трактата “За буквите” на Черноризец Храбър. – В: Преславска книжовна школа, Т. 7, 294-306. (или на: http://sites.shu-bg.net/pres/webs/Deinost/archive/Tom%207/H.%20Trendafilov.pdf

П: Куев, К. Черноризец Храбър. С., 1967.

4. Книжнината през епохата на византийското владичество. Теми, образи, сюжети. Български апокрифен летопис.

И: Стара българска литература. Т. 1. Апокрифи. С., 1986, 294-299. (или на: http://www.kroraina.com/knigi/bg_ap/index.html)

З: Каймакамова, М. Концепцията за Българското царство в Български апокрифен летопис. – Във: Власт и история в средновековна България (VII-XIV век), София, 2011, 183-216.

З: Билярски, И. Избраният народ и Обетованата земя (Географски черти на религиозната идентичност) – Старобългарска литература, 41-42, 2009, 121-133.

П: Милтенова А., В. Тъпкова-Заимова. Историко-апокалиптичната книжнина във Византия и в средновековна България. С., 1996.

5. Народно житие на св. Иван Рилски.

И: Стара българска литература. Т. 4. Житиеписни творби. С., 1986, 123-129.

З: Иванова, Кл. Най-старото житие на св. Иван Рилски и неговите литературни паралели. В: Медиевистика и литературна антропология. С., 1998, 37-47.

П: Спасова, М. Народно ли е народното (безименно) житие на св. Йоан Рилски? – Palaeobulgarica. 4, 1998, 50-74.

6. Патриарх Евтимий Житие на св. Иван Рилски (Съпоставителен анализ с най-старото запазено житие на светеца, т. нар. Народно житие). Житие на св. Петка Търновска – женската святост.

И: Патриарх Евтимий. Съчинения. С., 1990

З: Измирлиева, В. Жанрови трансформации в агиографската проза на Патриарх Евтимий. Връзката увод – жанрова конципция. – Старобългарска литература. 23-24 , 1990, с. 13-34.

З: Иванова, Кл. Житието на Петка Търновска от Патриарх Евтимий (източници и текстологични бележки). – Старобълграска литература 8 , 1980, 13-31.

П: Иванова, Кл.. Патриарх Евтимий Търновски. С., 1986.

П: Пикио, Р. “Плетение словесь” и литературните стилове на православните славяни в епохата на късното средновековие”. – В: Православното славянство и старобългарската културна традиция. С. 1993, с. 531-559.

7. Григорий Цамблак. Похвално слово за Евтимий.

И: Стара българска литература. Т. 2. Ораторска проза. с. 209-234. (и бележките)

З: Петканова-Тотева, Д. Нови черти на похвалното слово през XIV-XV в. – В: Търновска книжовна школа. Т. 1, С., 1974,  89- 112.

П: Джамбелука-Коссова, А. Похвално слово за Евтимий от Григорий Цамблак. Семантични нива и херменевтика. – Търновска книжовна школа. Т. 5, С., 1994, 93-107.

8. Софийски книжовници. Матей Граматик Житие на Никола Нови Софийски. Поп Пейо Житие на Георги Нови Софийски.

И: Стара българска литература. Т. 4. Житиеписни творби. С., 1986, 308-378 ( и бележките).

З: Динеков, П. Книжовният живот в София през XVI в. – В: Похвала на старата българска литература. С., 1979, 259-285.

IV. Библиография

4.1.  Справочници по въпросите от програмата:

  • История на българската средновековна литература. С. 2008.
  • Кирилометодиевска енциклопедия. Т. 1. С. 1985м Т. 2. С. 1995; Т. 3. С. 2003.
  • Д. Петканова. Старобългарска литература IX-XVIII век. С. 1997.
  • Стара българска литература. Енциклопедичен речник под редакцията на Д. Петканова. С. 1992. (или Второ преработено и допълнено издание Вилико Търново 2003)
  • Д. Петканова. Средновековна литературна символика. Второ разширено издание. С. 2000.
  • Аделина Ангушева. Старобългарска литература. Малка училищна енциклопедия. С. 1999.

4.2. Христоматии, съдържащи преводи на старобългарските произведения:

  • К. Куев, П. Динеков, Д. Петканова. Христоматия по старобългарска литература. С. 1978.
  • Стара българска литература. Т. 1. Апокрифи. С. 1986.
  • Стара българска литература. Т. 2. Ораторска проза. С. 1987.
  • Стара българска литература. Т. 3. Исторически съчинения. С. 1988.
  • Стара българска литература. Т. 4. Житиеписни творби. С. 1989.
  • Стара българска литература. Т. 5. Естествознание. С. 1990.
  • Тържество на словото. Съставителство Кл. Иванова, Св. Николова. С. 1995.
  • Слова на светлината. Съставителство Т. Славова, Ив. Добрев. С. 1995.

4.3. Интернет адреси, където се откриват преводи на съвременен български език на средновековните произведения.

http://www.litclub.com/library/stara/

http://www.kroraina.com/knigi/zv/index.html

http://www.kroraina.com/knigi/bg_ap/index.html

http://www.kroraina.com/knigi/dp/index.html

 

Форми и методи на оценяване:

Комплексна оценка, формирана от текуща оценка за участие в дискусиите, презентации и реферати, изнесени в рамките на семинарните занятия, и оценка на финална курсова работа.