Увод в българската средновековна литература
30 ч. лекции, 15 ч. упражнения, МП „Старобългаристика” и „Опазване на българското културно наследство”
доц. д-р Диана Атанасова-Пенчева
Курсът „Увод в българската средновековна литература” е задължителен в програмата (по учебен план) за неспециалисти и има избирателен характер в програмата за филолози в МП „Старобългаристика” и „Опазване на българското културно наследство”. Той е адресиран към студентите, завършили специалности, в които не се изучава „История на средновековната българска литература”, или към онези, които имат желание да опреснят и/или задълбочат знанията си в тази област.
Целта на курса е да запознае студентите както с историята на средновековната ни литература, така също и с основните принципи на текстопораждане през този период, с обвързаността на културата и книжовността с християнския мироглед, с идеологическите и политическите проекти, на които, в една или друга степен, се подчинява литературата от периода.
Книжовните явления се разглеждат както с оглед на социо-културната среда, в която възникват, така и във връзка с контекста, в който се разпространяват. Тъй като старобългарската литература обхваща значителен период от време (IX-XVIII век), във фокуса на вниманието попадат само представителни за отделните периоди автори и конкретни техни произведения. Целта е да се изяснят спецификите на етапите в развитието на средновековната ни литература през призмата на емблематични книжовници и творби.
Лекционен курс
| Тема № | Наименование на темата | Хорариум |
| 1. | Особености и обхват на средновековната българска литература. Периоди и тенденции. | 2 |
| 2. | Мястото на средновековната българска литература в културата на средновековна Европа. | 2 |
| 3. | Продуктивни и непродуктивни жанрове в старобългарската литература. Поетически и риторически жанрове. | 2 |
| 4. | Повествователни жанрове. | 2 |
| 5. | Какво е „апокриф”? История и социология на апокрифния текст. | 2 |
| 6. | Кирил и Методий. Извори за живота и дейността им. Текстове от и за светите братя. | 2 |
| 7. | Литературата по време на Първото българско царство. Книжовници и книжовни центрове. | 2 |
| 8. | Продуктивни жанрове в литературата на Първото българско царство. Стилове (авторски, на епохата, на текста), теми, образи, сюжети. | 2 |
| 9. | Богомилство. Богомилска и противобогомилска книжнина. | 2 |
| 10. | Средновековната българска литература през XI и XII в. (епоха на византийското владичество). | 2 |
| 11. | Книжнината през XIII в. | 2 |
| 12. | XIV век. Възникване и разпространение на исихазма. Исихастката идеология и литературните текстове. | 2 |
| 13 | Търновската книжовна школа. Патриарх Евтимий. Григорий Цамблак. | 2 |
| 14 | Средновековната българска литература през XV в. (Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Константин Костенечки). | 2 |
| 15 | Средновековната българска литература през XVI в. (Поп Пейо и Матей Граматик). | 2 |
| Упражнения
Тематичен план за семинарните занятия Забележка: под всяка тема библиографията е означена със следните буквени знаци: И (извори); З (задължителна литература); П (препоръчителна литература).
1. Пространно житие на св. Константин-Кирил Философ. И: Стара българска литература. Т. 4. Житиеписни творби. С., 1986, 37-63 (и бележките) или Климент Охридски. Събрани съчинения. Т. 3. 1973, 89-109 (и бележките). З: Петканова, Д. Числата в пространното житие на Константин-Кирил. – Изследвания по кирилометодиевистика. С. 1985, 204-215. З: Пикио, Р. Функцията на библейските тематични ключове в литературния код на православното славянство. – В: Православното славянство и старобългарската културна традиция. С. 1993, 385-437. П: Пикио, Р. Глава XIII на Пространното житие на Кирил: текст и контекстуална функция. – В: Православното славянство и старобългарската културна традиция. С. 1993, 385-437. П: Чешмеджиев, Д. За “руските букви” в пространното житие на Константин-Кирил Философ. –Кирило-Методиевски студии. 10. С., 1995, 116- 136. П: Ингъм, Н. Повествователен модус и литературен жанр в средновековните православни литератури: тезиси. – Palaeobulgarica, 3, 1993. 2. Старобългарска поезия. Проглас към Евангелието. Азбучна молитва. Стихове добри Константинови И: Тържество на словото.. С., 1995, 12-17. (или на: http://www.kroraina.com/knigi/zv/index.html) З: Якобсон, Р.. Проглас към евангелието на св. Константин. – в: Езикът на поезията. С., 2000, 103-122. П: Куев, К. Азбучна молитва в славянските литератури. С. 1974. 3. Черноризец Храбър За буквите. И: Тържество на словото. С., 1995, 97-99 (и бележките) (или на: http://www.kroraina.com/knigi/zv/index.html). Също и в: Стара българска литература. Т. 2, Ораторска проза. 1987. Христоматия по старобългарска литература. С., 1967., 98-104. З: Петканова, Д. Черноризец Храбър. С., 1999, 62-76. З: Трендафилов, Хр. Преславски извори за трактата “За буквите” на Черноризец Храбър. – В: Преславска книжовна школа, Т. 7, 294-306. (или на: http://sites.shu-bg.net/pres/webs/Deinost/archive/Tom%207/H.%20Trendafilov.pdf П: Куев, К. Черноризец Храбър. С., 1967. 4. Книжнината през епохата на византийското владичество. Теми, образи, сюжети. Български апокрифен летопис. И: Стара българска литература. Т. 1. Апокрифи. С., 1986, 294-299. (или на: http://www.kroraina.com/knigi/bg_ap/index.html) З: Каймакамова, М. Концепцията за Българското царство в Български апокрифен летопис. – Във: Власт и история в средновековна България (VII-XIV век), София, 2011, 183-216. З: Билярски, И. Избраният народ и Обетованата земя (Географски черти на религиозната идентичност) – Старобългарска литература, 41-42, 2009, 121-133. П: Милтенова А., В. Тъпкова-Заимова. Историко-апокалиптичната книжнина във Византия и в средновековна България. С., 1996. 5. Народно житие на св. Иван Рилски. И: Стара българска литература. Т. 4. Житиеписни творби. С., 1986, 123-129. З: Иванова, Кл. Най-старото житие на св. Иван Рилски и неговите литературни паралели. В: Медиевистика и литературна антропология. С., 1998, 37-47. П: Спасова, М. Народно ли е народното (безименно) житие на св. Йоан Рилски? – Palaeobulgarica. 4, 1998, 50-74. 6. Патриарх Евтимий Житие на св. Иван Рилски (Съпоставителен анализ с най-старото запазено житие на светеца, т. нар. Народно житие). Житие на св. Петка Търновска – женската святост. И: Патриарх Евтимий. Съчинения. С., 1990 З: Измирлиева, В. Жанрови трансформации в агиографската проза на Патриарх Евтимий. Връзката увод – жанрова конципция. – Старобългарска литература. 23-24 , 1990, с. 13-34. З: Иванова, Кл. Житието на Петка Търновска от Патриарх Евтимий (източници и текстологични бележки). – Старобълграска литература 8 , 1980, 13-31. П: Иванова, Кл.. Патриарх Евтимий Търновски. С., 1986. П: Пикио, Р. “Плетение словесь” и литературните стилове на православните славяни в епохата на късното средновековие”. – В: Православното славянство и старобългарската културна традиция. С. 1993, с. 531-559. 7. Григорий Цамблак. Похвално слово за Евтимий. И: Стара българска литература. Т. 2. Ораторска проза. с. 209-234. (и бележките) З: Петканова-Тотева, Д. Нови черти на похвалното слово през XIV-XV в. – В: Търновска книжовна школа. Т. 1, С., 1974, 89- 112. П: Джамбелука-Коссова, А. Похвално слово за Евтимий от Григорий Цамблак. Семантични нива и херменевтика. – Търновска книжовна школа. Т. 5, С., 1994, 93-107. 8. Софийски книжовници. Матей Граматик Житие на Никола Нови Софийски. Поп Пейо Житие на Георги Нови Софийски. И: Стара българска литература. Т. 4. Житиеписни творби. С., 1986, 308-378 ( и бележките). З: Динеков, П. Книжовният живот в София през XVI в. – В: Похвала на старата българска литература. С., 1979, 259-285. IV. Библиография 4.1. Справочници по въпросите от програмата:
4.2. Христоматии, съдържащи преводи на старобългарските произведения:
4.3. Интернет адреси, където се откриват преводи на съвременен български език на средновековните произведения. http://www.litclub.com/library/stara/ http://www.kroraina.com/knigi/zv/index.html |
Форми и методи на оценяване:
Комплексна оценка, формирана от текуща оценка за участие в дискусиите, презентации и реферати, изнесени в рамките на семинарните занятия, и оценка на финална курсова работа.