Упътване за анализ на диалектен текст

Специалности, Учебен процес /

Упътване за анализ на диалектен текст

 

1.Застъпване на э

1.1.Застъпване на э под ударение пред твърда сричка (също и в затворена крайна сричка в думи от типа: б’а$ла, гол’а$мо, бр’а$г)

1.2. э под ударение пред мека сричка (в думи от типа: бе$ли, голе$ми)

1.3. Неударенэ (в думи от типа млека$р, брегове$)

1.4. э в краесловие (в ударена и неударена сричка в думи от типа добре$, зле, къде$, две; по$сле, у$тре, се$тне)

1.5. Застъпване на э в сричката цэ вдуми като: цял, целуваму цев, цепя, цедило, цедя.

  1. Застъпване ная(гласнаав сричките ЙА, ЖА, ЧА, ША, ЏА и в съчетание с палатална съгласна, тип: ж$аба, ч$аша, ш$апка, йа$сла, Стойа$н, пол’а$на) – в същите позиции като за э)
  2. Застъпване на задната носова гласна©

3.1. Под ударение

3.1.1. В корена (в думи от типа: дъб, мъж, зъб, г$ъба, к$ъпя, м$ъча,):

3.1.2. Във форми за 1. л. ед.ч. и 3. л. мн.ч. сег. вр. на глаголи от І и ІІ спрежение (форми от типа: [четъ$, четъ$т, ред’ъ$, ред’ъ$т; пе$йъ, пе$йът, хо$д’ъ, хо$д’ът])

3.1.3. В окончанието на имената от ж.р. ед.ч. нечленувани или членувани, наследници на стб. окончание за вин. падеж ( в думи от типа: жена$(та), глава$(та), река$(та), сестра$(та), коза$(та)

3.2. В неударена позиция: ръка$, къдèля, мъжè, зъб³; к$ъп’ъ, п$ейъ и пр.

  1. Застъпване на стб. задна ерова гласнаϊ

4.1. В корена (в думи от типа сън, дъх, мъх, дъжд)

4.2. В представките въ(з)- и съ- (в думи от типа: възнасям, въвирам, събирам)

4.3. В удвоените предлози във, със

4.4. В наставки: (в думи от типа: мозък, восък, подарък, петък)

4.5. На мястото на старата вметната задна ерова гласна (в думи от типа: вятър, огън, добър)

4.6. В члена за м. род ед.ч.: носъ$, носа$, носо$, носе$.

  1. Застъпване на предната носова гласна­

5.1 Под ударение (в думи от типа: леща, петък, жетва, гледам, ред, мек)

5.2. В неударена позиция (в думи от типа: месо, редя, етърва, яребица)

  1. Застъпване на предната ерова гласнаό

6.1. Под ударение (в думи от типа: лесен, лек, стъкло, лъскав, петел, овес, ден)

6.2. В неударена позиция (в думи от типа: болен, жаден, старец)

  1. Следи от смесване на носовите гласни след стб. съгласниЖ, Ч, Ши Й

7.1. В думи от типа: жетва, шепа, чедо, език, етърва, едро, ечемик

7.2. В кратките местоименни форми ме, те, се

  1. Застъпване на централнатаи-гласнаы (в думи от типа: мишка, бил, сирене, тиква, мия, син)
  2. Застъпване на стб. групиръ,лъ(в думи от типа: върба, кръст; в³лна, ябълка).
  3. Застъпване на стб. групишт,жд (нощ, къща, леща, прежда, сажди, межда).
  4. Застъпване на стб. съчетаниячрь-,чрэ (в думи като черен, червен, червей, черво, череша).

ІІ Съвременни звукови явления

  1. Гласни

1.1. Инвентар – наличие на особени гласни ê, ô, ü.

1.2. Наличие/липса на редукция на неударените гласни.

1.3. Лабиализация на и (в думи от типа: лива$да, жив – л’üва$да, жüв, л’ува$да, ж’ув).

1.4. Делабиализация на у (в думи от типа: кл’уч, л’убо$вник – клич, либо$вник).

1.5. Преглас на о(в думи от типа: ключове, ножове – кл’уче$ве, ноже$ве).

1.6. Промяна на неударено о в а: мле$ка, гале$м.

  1. Съгласни

2.1. Инвентар – наличие на особени съгласни: џ, s, w,h, φ, ў.

2.2. Палатални съгласни – състав и дистрибуция.

2.3. Промени на съгласните: Т’, Д’ в К’ , Г’ (бра$к’а, г’а$вол); Й във В (дов’ъ$); ДН вНН (па$нна); БН в МН (дре$мна); МН в ВН (сто$вна) и др.

ІІІ Особености на ударението

  1. В двусрични съществителни от ж.р. ед.ч. нечленувани (жена, коза); членувани (жената, козата); мн.ч. нечленувани (жени, кози); членувани (жените, козите).
  2. В двусрични съществителни от ср.р. ед.ч. нечленувани (дете, ребро); членувани (детето, реброто); мн.ч. нечленувани (ребра, деца); членувани (ребрата, децата).
  3. В глаголни форми

3.1. В непрефигирани и префигирани форми за 1.л. ед. ч. сег.вр. (чета, прочета; седя, поседя); 3. л. мн. ч. сег. вр. (четат, прочетат; седят, поседят).

3.2. В непрефигирани и префигирани форми за мин. св. време (молих, помолих; правих, направих)

3.3. В непрефигирани и префигирани повелителни форми (чети, прочети)

  1. Акцентни системи: третосрично ударение (яр`ебица – яреб`ицата); второсрично ударение (воден`ица – водениц`ата); двойно ударение (б`ърборе – з`абърб`оре)

 

ІV Особености при съществителните имена

  1. Окончание на имената от ж.р. ед. ч. на –а, -ъ, -ô, -е^, -у$: (жена$, женъ$, женôта, жену$ту)
  2. Окончание за мн.ч. на многосрични същ. имена от м.р.:-и/-е(приятели / приятеле, кокали /кокале)
  3. Определени форми

3.1. На съществителните от м.р. ед.ч. – мъжъ$(т), мъжо$, мъжа$, мъже^

3.2. Склонени членни форми (ста$рцатога, по$путому)

3.3. Троен член (краваса – кравата – кравана)

  1. Падежни остатъци

V Особености при глаголите

  1. Форми за 1.л ед.ч. и 3.л. мн. ч. сег. вр.
  2. Форми за бъдеще време – частици
  3. Форми за минало несвършено и минало свършено време
  4. Повелителни форми за забрана – частицинемòй(те), недèй(те), некàй(те), н’àлай, мѝ(те)
  5. Нелични глаголни форми (причастия)

VІ Особености при местоименията

  1. Лични местоимения (първолично –аз/йа; третолично –той/он)

1.1. Косвени форми (пълни и кратки – винителни, дателни)

  1. Възвратни местоимения (свой, себе си; се)
  2. Относителни местоимения и съюзни думи (който, кой, дека, каде, що)
  3. Въпросителни местоимения
  4. Показателни местоимения

5.1. Двучленна показателна система

5.2. Тричленна показателна система

  1. Притежателни местоимения
  2. Отрицателни местоимения
  3. Неопределителни местоимения
  4. Обобщителни местоимения

VІІ Особени думи