Название на дисциплината: Учебни речеви жанрове – прагмалингвистични, социолингвистични, психолингвистични и текстолингвистични аспекти. Формиране на критическо мислене у учениците при писане
Вид на дисциплината: свободноизбираема (СИД);
Времетраене: 30 часа
Лектор на курса: проф. д-р Татяна Ангелова
e-mail: angelova@slav.uni-sofia.bg
Време на провеждане: февруари – юни (летен семестър)
Организационна среща –
Всяка сряда от 17 ч. – 19 ч. в каб. 126А (Централно крило)
Анотация за курса:
Лекционният курс е лингвометодически по проблематика. Цели се:
а)осведомяване на студентите за ключови понятия от съвременната прагмалингвистика (речев жанр-същност, структура и функции; прагмалингвистични конвенции при използването на речеви жанрове) и
б) използване на тези понятия в съвременната теория и практика на обучението по български език (методическото понятие учебен речев жанр – същност, структура и функции).
Като нестандартен подход за представяне на технологичните процедури при обучението на учениците се използва системата за формиране на критическо мислене ( вж. Международния проект Формиране на критическо мислене при четене и писане ReadingandWritingforCriticalThinking).
Очаквани резултати: Обучаваните в курса студенти: а) се запознават с разновидностите на учебните речеви жанрове, с целите и съдържанието на работата над тях, с критериите и процедурите за оценяването на учебните речеви жанрове; с особеностите на системата за критическо мислене при писане; б) придобиват умения да обучават ученици от средното училище в създаване на речеви жанрове: умения да подготвят, пишат/ говорят, анализират и редактират текстове с определени жанрови характеристики. в) учат се да формират и да усъвършенстват критическото мислене на учениците, които ще обучават, както и да развиват и прилагат собственото си критическо мислене.
В резултат на обучението си в спецкурса студентите обогатяват лингвистичната и методическата си подготовка за бъдещата си професия на учители по български език и литература.
Курсът завършва с изпит.
Алтернатива: устен изпит – анализ, рецензиране и оценяване на ученически текст (по избор).
Алтернатива: конструиране и коментар на
проект за цикъл уроци върху избран речев жанр: подготовка; писане; редактиране на ученически текст.
Теми на занятията:
- Речев жанр – същност и функции. Основни схващания за речевия жанр (2 ч.)
- Видове речеви жанрове – същински (неучебни) и учебни (1 ч.)
- Понятие за учебен речев жанр. Същност, структура и функции на учебния речев жанр (2 ч.)
- Прагмалингвистични аспекти на проблема за учебен речев жанр (2 ч.)
- Психолингвистични аспекти на проблема за учебен речев жанр (1 ч.)
- Социолингвистични аспекти на проблема за учебен речев жанр (1 ч.)
- Текстолингвистични аспекти на проблема за учебен речев жанр (2 ч.)
- Видове учебни речеви жанрове. Опит за класификация (по семантическа и прагматическа структура (2 ч.)
- Цели и съдържание на работата над учебните речеви жанрове от репродуктивен, интерпретативен, генеративен тип (1 ч.)
- Технологични аспекти на работата над учебните речеви жанрове (8 ч.). Същност и функции на системата за формиране на критическо мислене при писане.
- Оценяване на учебни речеви жанрове.Постижения. Трудности. Инструментариум и процедури. Критерии за оценяване. Прилагане на системата за формиране на критическо мислене при писане. (8 ч.)
Общо: 30 ч.
НАСОКИ ЗА ИЗПИТА
Първи вариант за провеждане на изпита:
Оценяване на ученически текст в определен жанр:
- Идентификация на конкретния учебен речев жанр по признаците: форма на речта (устен/писмен); характер на познавателната дейност (репродуктивен, интерпретативен, евристичен); семантична и прагматическа структура (с опростена, с усложнена семантична и прагматическа структура); функции – същински (удовлетворява реални комуникативни потребности; зададена е цялостната комуникативноречева ситуация) и несъщински (дидактически) – има само помощен, тренировъчен характер, (зададена е само темата, предметът на общуване)
- Анализ на постиженията и слабостите в разглеждания текст. Изхожда се от изразените смисли (фреймове), установява се начинът за езиковото им изразяване. Анализира се степента на жанрова идентичност и композиционно оформяне. Установява се характерът на смислово-структурното членене на текста и неговата езикова свързаност.
- Рецензиране на ученическия текст в съответствие с критерии за оценка. Три вида критерии: а.прагматически (приемливост, функционалност); б.семантично-структурни (смислова релевантност, дискретност) и в. собствено езикови (нормативност и стилова уместност)
- Приписване на цифрова оценка: слаба, средна, добра, много добра и отлична.
- Изводи и прогнози за бъдеща работа над речта на ученика, чиято работа е оценена.
Втори вариант за провеждане на изпита:
Подготовка на цикъл от занятия (уроци) върху избран учебен речев жанр, като се посочва в кой клас се изучава речевият жанр и за колко часа
- Същност на избрания учебен речев жанр. Как учениците да осмислят същността му.
- Подготовка за работа над него. Как учениците да се подготвят за работа над речевия жанр: да осмислят предмета, целите и условията в писменото общуване чрез дадения речев жанр, да анализират ролята на участниците (отправител/ получател) в това общуване. Привилегии и отговорности на ученика като автор на текст.
- Писане и анализ на текста. Как учениците да идентифицират и вербализират речевото си намерение. Как да планират и осъществят речевата си изява. Как да построят текста си. Как да анализират адекватността между замисъл и реализация.
- Проверка и оценка на текста. Как да проверят написаното и да го поправят (редактиране и коригиране) и как да го оценят според определени критерии.
Ключови понятия, чието познаване е необходимо за подготовката на изпита:
– речев жанр – същност, структура и функции
– учебен речев жанр – същност, структура и функции
– видове учебни речеви жанрове; признаци за класифицирането им
– етапи на работа над учебен речев жанр в съответствие с фазите от речевата дейност: ориентиране, планиране, реализация и контрол
– текст, признаци на текста, текстолингвистичен анализ; специфика на ученическия текст;
– дискурс, признаци на дискурса, дискурсен анализ; специфика на ученическия дискурс (писмен, устен);
– критерии за оценяване на ученически текст
Литература:
1. Ангелова, Т. Методика на обучението по български език. Съвременни проблеми. С. 2005 (второ преработено издание).
2. Ангелова, Т. Функции на микротекста и на абзаца. В: Български език и литература, 1999, кн.6
3. Ангелова, Т. Езикът, на който ученикът говори за себе си в съчинението есе (речеви стратегии, с които назовава себе си като автор на текст). В: сб. Краят на хилядолетието. Носталгии, надежди , раздели. УИ“Св.Кл.Охридски“,С. 2000
4. Ангелова, Т. Съчинението като личностна изява на ученика. В: Есето в литературата и литературното обучение. Слово, В.Търново 1998
5. Бахтин 1979: Бахтин, М. Эстетика словесного творчества. М. 1979
6. Дайк 1989: Ван Дейк Т. А. Язык, познание, коммуникация. М. 1989
7. Добрева, Е. , Ив. Савова Текстолингвистика. Шумен 2000
8. Пачев, А. Малка енциклопедия по социолингвистика, Плевен 1993
9. Пенчева, М. Т. Шопов: Pentcheva M., T. Shopov Whole Language, Whole Person (A Handbook of Language Teaching Methodology). passagem editores 2001
10. Петров, А. Дискурсният анализ и обучението по български език, С. 2000