Филмовата адаптация II – митология, литература, кино
Предложение за СИД в бакалавърската програма на специалност Българска филология през летния семестър на 2016-2017 година
от доц. д-р Огнян Ковачев, катедра „Теория на литературата”
Курсът разглежда диалога между литературата и киното в контекста на един от централните дебати на хуманитарното знание: отношението слово-образ. В неговата интердисциплинарна рамка концептуални средоточия са адаптацията и митологията като светогледни, културни, социални и естетически парадигми, и като модели за създаване и възприемане на артефакти. Ще бъдат активизирани различни аспекти на понятието „митология”: от синкретизма на древните митове, през вторичната митология на техните конкретизации в произведения на изкуствата, до митовете днес (в термините на Р. Барт) и третичните митове, които съвременната литературна, кинематографична и медиина среда произвеждат. От своя страна, понятието „филмова адаптация” се осмисля в неговия едновременно обособен и двойствен статут на процес и продукт, съществуващ помежду литературата и киното. Така митологията и адаптацията могат да се разглеждат като хомологични структури за преработване и изработване на разкази, които имат както общи генетични белези, така и собствен самостоятелен облик. В съвсем практически порядък, такова разбиране би стимулирало студента не да гледа филма вместо да прочете книгата, а да познава и двете и да умее да ги съпоставя.
Този курс е продължение на миналогодишния СИД „Филмовата адаптация – взаимодействие между литературата и киното”. Предназначен е за студенти бакалаври от всички филологически специалности. Препоръчително е преди това те да са преминали успешно съответните курсове по литературна история. Студенти от други хуманитарни специалности също могат посещават този курс.
Хорариум: 30 лекционни часа
Начини на изпитване: курсова работа, разработване на страница в Уикипедия, превод на научен текст.
Учебен план
1. Основни съставки на филмовото изображение
2. Сто и двайсет годин… световно кино
3. Филмовата адаптация като творчески процес, кинематографичен продукт и изследователско поле
4. Медея – митът за злата вещица и злата майка в интерпретациите на Еврипид, Пиер Паоло Пазолини и Ларс фон Триер
5. Орфей и метаморфозите на певеца в Овидий, Метаморфози, Данте Алигиери, Божествена комедия, З. М. Рилке, Сонети към Орфей, Жан Кокто, Кръвта на поета (1930), Орфей (1950) и Смъртта на Орфей (1960); Марсел Камю, Черният Орфей (1959)
6. Двойникът и неговите азове – „Аз е някой друг” (А. Рембо). Е. Т. А. Хофман, Елексирите на дявола, „Златната делва”, „Принцеса Брамбила”, Н. В. Гогол, „Нос”, Е. А. По, „Уилям Уилсън”, „Овалният портрет”, Ф. М. Достоевски, „Двойник”, Р. Л. Стивънсън, Странният случай на д-р Джекил и г-н Хайд, О. Уайлд, Портретът на Дориан Грей; Доктор Джекил и господин Хайд (1931, Р. Мамулян), Смъртоносна връзка (1988, Д. Кроненберг)
7. Христос в литературата, киното и популярната култура на ХХ век – М. Булгаков, Майстора и Маргарита, Н. Казандзакис, Христос отново разпнат, Майстора и Маргарита (2005, Вл. Бортко); Последното изкушение на Христос (1988, М. Скорсези), Исус Христос суперзвезда (1973, Н. Джуйсън), Животът на Брайън според Монти Пайтън (1973, Т. Джоунс)
8. Средновековни митове, романси и мистерии – Кретиен Дьо Троа, Ланселот, Рицаря на каруцата, Ж. Бедие, Тристан и Изолда, Т. Малори, Смъртта на Артур, У. Еко, Името на розата, Екскалибур (1981, Дж. Бурман), Името на розата (1986, Жан-Жак Ано)
9. Фауст в литературата и киното – Кр. Марлоу, Трагичната история на д-р Фауст, Й. В. Гьоте, Фауст, Томас Ман, Доктор Фаустус, Доктор Фауст (1967, Р. Бъртън и Н. Когил), Фауст (2011, А. Сокуров)
10. Уилям Шекспир – митология и митологизация. Сън в лятна нощ, Хамлет, Макбет, Бурята, Книгите на Просперо (1991, Питър Грийнауей), Сън в лятна нощ (1999, М. Хофман), Секскомедия в лятна нощ (1984, Уди Алън), Ромео и Жулиета (1968, Франко Дзефирели), Хамлет (1948, Лорънс Оливие)
11. Изкуствено създаденият човек – митология, магия, наука. Мери Шели, Франкенщайн или новият Прометей, Густав Майринк, Голем, Айзък Азимов, „Двестагодишният човек”, Франкенщайн на Мери Шели (1994, Кенет Брана), Gothic (1986, Кен Ръсел), Голем (1920, Паул Вегенер), Двестагодишният човек (1999, Крис Кълъмбъс)
12. Вампирът – митология, демонология, литература, кино. Джон Полидори, Вампирът, Шеридан льо Фану, Кармила, Неясно като в огледало, Брам Стоукър, Дракула, Вампир – сънят на Алън Грей (1932, Карл Драйер), Дракула на Брам Стоукър (1992, Фр. Ф. Копола)
13. „Забранен до…” – табу, забрана и трансгресия. Софокъл, Едип цар, З. Фройд, Тотем и табу, Д. Х. Лорънс, Любовникът на лейди Чатърли, Робърт Али, Последно танго в Париж, Вл. Набоков, Лолита, Любовникът на лейди Чатърли (2015, Джед Меркурио), Ст. Кубрик, Лолита (1962), Последно танго в Париж (1972, Б. Бертолучи)
14. Митологията на уестърна – Имало едно време на Запад (1968, Серджо Леоне), Буч Касиди и Сънданс Кид (1969, Джордж Рой Хил), Великолепната седморка (1960, Джон Стърджис; 2016, Антон Фукуа), Непреклонните (2010, Итън и Джоел Коен)
15. Самомитологизиране – Рей Бредбъри, 451 градуса по Фаренхайт, Маркъс Зюсак, Крадецът на книги, 451 градуса по Фаренхайт (1966, Фр. Трюфо), Крадецът на книги (2014, Бр. Пърсивал), Чаплин (1992, Р. Атънбъроу), Ново кино „Парадизо” (1988, Джузепе Торнаторе)