СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
Факултет по философия
Факултет по славянски филологии
УЧЕБНА ПРОГРАМА
по дисциплината
Хаос и безредие (философия, литература, наука)
Специалности: Философия, БФ, РФ,СлФ, Балканистика и др.
Образователно-квалификационна степен: бакалавър
Вид обучение: редовно
Преподаватели:
гл. ас. д-р Васил Видински,
гл.ас. д-р Камелия Спасова,
гл. ас. д-р Мария Калинова
| Наименование на дисциплината | Хорариум | ECTS-
Кредити |
Форма на заключителен контрол | Форма на изпит |
| Хаос и безредие (философия, литература, наука) | Лекции | Семинарни упражнения | Практически упражнения | |
| 60 (30х2) | Представяне | Курсова работа |
Хаос и безредие
(философия, литература, наука)
Анотация:
Общата рамка и цел на курса е да изследва пресечените точки на философия, литература и наука относно подстъпите и възгледите за хаоса; както и разликите спрямо идеята за безредие. По-конкретно ще се проблематизира идеята и понятията за хаос, както и степените и техниките на безредие като дезорганизиращи сили. Потенциалът на подобни хаотични напрежения ще бъде разглеждан като преминаване отвъд термините за логос, ред и култура.
Курсът е интердисциплинарен, доколкото ще разглежда не само примери от литературата, но и от киното, изобразителното изкуство и музиката.
Част от изследователския и методологически залог на курса е речникът на математическите и физическите теории на хаоса да бъде преведен на философски понятиен апарат, като бъдат посочени възможностите, лимитите и приложенията на съответните дискурси. Литературата е мислена като поле на връзка и непосредствен експеримент на възгледите за хаоса. Подобен залог е ключов за целанасоченото усилие по продължаване на диалога между хуманитарните и точните науки.
– Осмисляне на идеята и понятията за хаос и безредие. Схващане на основните тенденции, обуславящия контекст и основните трансформации в идеите за хаос или безредие и техните различни понятизации.
– Работа с текстови, научни и визуални примери. Студентите ще се учат да разпознават анализираните понятия в различни контексти: литературни, философски, научни.
Методи, понятия и идеи за анализ на научни, литературни и философски проблеми. Овладяване на методологически техники, които подпомагат анализа и разбирането на поставените проблеми и тенденции.
Учебно съдържание
| № | Тема: | Хорариум |
| 1. | Въведение. Хаос и сътворение. | Хезиод, “Теогония” | 2 часа |
| 2. | Хаос и форми | Лотреамон (Изидор Дюкас) | 2 часа |
| 3. | Теория на хаоса. Метеорология и клетъчни автомати. | Джон Хортън Конуей, Джон Ърман | 2 часа |
| 4. | Примери за хаос и безредие. | Пруст, Кафка, Бекет, Улф, Джойс | 2 часа |
| 5. | Психическо безредие | „Страница лудост“, реж. Кинугаса | 2 часа |
| 6. | Насилие и неподчинение. | Хана Аренд, Мелвил „Били Бъд, морякът“ | 2 часа |
| 7. | Теория на фасцинацията. | Юрий Кнорозов, Юрий Лотман, Паскал Киняр | 2 часа |
| 8. | Атрактор и контекст. | Алексей Кручоних | 2 часа |
| 9. | Техники на безредие. | Биньо Иванов, Мария Вирхов | 2 часа |
| 10. | Случайност и инцест. | Софокъл, “Едип цар” | 2 часа |
| 11. | Ризоми, глутници и карти |„Алиса в страната на чудесата”; Франсис Бейкън, Алберто Джакомети; „Лудият Пиеро”, реж. Годар | 2 часа |
| 12. | Анархия и революция. | Авангард и дада | 2 часа |
| 13. | Дезорганизация. |Новалис, Шлегел | 2 часа |
| 14. | Ентропия и термодинамика. | Ервин Шрьодингер, Дъглас Хофстатър, Пол Дейвис | 2 часа |
| 15. | Заключителна дискусия | 2 часа |
Конспект за изпит
Конспектът за изпит е изложеното вече тематично съдържание на лекциите.
Библиография:
Bishop, Robert (2008) – Chaos; – The Stanford Encyclopedia of Philosophy (Fall 2009 Edition), под редакцията на Edward N. Zalta, url = http://plato.stanford.edu/archives/fall2009/entries/chaos/ [последна промяна: 16 юли 2008, достъп: 03 юни 2011].
Bloom, Harold(1994) – The Western canon : the Books and School of the Ages, New York : Harcourt Brace, 1994.
Brady, Patrick (1990) – “Chaos Theory, Control Theory, and Literary Theory or: A Story of Three Butterflies”, Modern Language Studies, Vol. 20, No. 4, Literature and Science, Autumn, 1990, с. 65-79.
Dasgupta, Abhijit (2011) – Mathematical Foundations of Randomness; – Philosophy of Statistics, редактор Prasanta Bandyopadhyay & Malcolm Forster, поредица „Handbook of the Philosophy of Science“; Amsterdam: Elsevier, с. 641-710
Eagle, Antony (2012) – Chance versus Randomness; – The Stanford Encyclopedia of Philosophy (Spring 2013 Edition), под редакцията на Edward N. Zalta, url = http://plato.stanford.edu/archives/spr2013/entries/chance-randomness [последна промяна: 9 февруари 2012, достъп: 1 март 2013].
Earman, John (1986) – A Primer on Determinism, поредица „University of Western Ontario Series in Philosophy of Science“, под общата редакция на Robert E. Butts, том 32; Dordrecht; Boston: D. Reidel Publishing Company, xiv-273 с.
——— (2004) – Determinism: What We Have Learned and What We Still Don’t Know; – Freedom and Determinism (Topics in Contemporary Philosophy), редактор Michael O’Rourke, Joseph Keim Campbell & David Shier; Cambridge: The MIT Press, с. 21-46
Gleick, James (1987) – Chaos: Making a New Science, New York: Viking.
Hayles, N. Katherine, ed. (1991) – Chaos and Order: Complex Dynamics in Literature and Science, Chicago: Chicago Press.
Hayles, N. Katherine(1990) – Chaos Bound: Orderly Disorder in Contemporary Literature and Science, Ithaca: Cornell UP.
Kiel, Douglas & Euel Elliott (1996) – Chaos Theory in the Social Sciences: Foundations and Applications, Ann Arbor:Michigan Press.
Lacan, Jacques (1978) – The Seminar, Book XI, The Four Fundamental Concepts of Psychoanalysis, trans.Alan Sheridan, ed. Jacques-Alain Miller, London, New York: W.W. Norton & Company.
Lacan, Jacques (2007) – The Other Side of Psychoanalysis, Vol. Book XVII, ed. Jacques-Alain Miller, trans. Russell Grigg. New York, London: W. W. Norton &Company.
Martin-Löf, Per (1966) – The Definition of Random Sequences; – Information and Control, том 9, номер 6, декември 1966, с. 602-619.
McCarthy, John A (2006) – Remapping Reality : Chaos and Creativity in Science and Literature (Goethe, Nietzsche, Grass), Amsterdam, New York : Rodopi.
Peckham, Morse(1965) – Man’s Rage for Chaos and Explanation and Power, New York: Schocken.
Porush, David (1991) – „Prigogine, Chaos, and Contemporary Science Fiction“, Science Fiction Studies, 18.3.1991: <http://www.depauw.edu/sfs/backissues/55/porush55art.htm>;.
Prigogine, Ilya & Isabelle Stengers (1985) – Order Out of Chaos: Man’s New Dialogue with Nature, London: Flamingo.
Prigogine, Ilya (1997) – The End of Certainty: Time, Chaos, and the New Laws of Nature [In collaboration with Isabelle Stengers]; New York: Free Press, ix-228 с.
Slethaug, Gordon (2000) – Beautiful Chaos : Chaos Theory and Metachaotics in Recent American Fiction, Albany : State University of New York Press.
Winnie, John A. (1996) – Deterministic Chaos and the Nature of Chance; – The Cosmos of Science: Essays of Exploration, редактор John Earman & John Norton; Pittsburgh: University of Pitsburgh Press, с. 299-324
Агамбен, Джорджо (2004) – Homo sacer, София: Критика и хуманизъм, 2004.
Арент, Хана (2007) – Насилие и политика, прев. Константин Янакиев, София: Критика и хуманизъм, Серия Етоси.
Аристотел (1993) – За поетическото изкуство, прев. Ал. Ничев, София: Софи-Р.
Бернули Я., Лаплас П., Колмогоров А. (1982) – Вероятности, София: Наука и изкуство.
Верещагин, Николай К., Владимир А. Успенский & Александр Х. Шень (2013) – Колмогоровская сложность и алгоритмическая случайность; Москва: МЦНМО – Московский центр непрерывного матеатического образования, 576 с.
Видински, Васил (2014) – Три съвременни понятия за случайност; – История на случайността: от Тома от Аквино до Сол Крипке, редактор Александър Кънев; София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, с. 146-195
Видински, Васил (2014) – Philosophia Naturalis. Първа част. Време, пространство, тяло и движение в началото на Новото време, превод Димитър Божков, Огнян Касабов, Сергей Стефанов, Христо Хр. Тодоров & Велислава Тодорова; София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”.
Видински, Васил (2011) – Ведрото на Нютон срещу дървото на Декарт. Въвеждане; София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”.
Видински, Васил (2011) –“Срещу вътрешната телеология на автопойезиса (остаряването и футуристичните програми)”, Философски алтернативи, бр. 6/2011, София, с. 49-59.
Гилмор, Робърт (2002) – Алиса в Квантовия свят, прев. Боряна Каменова София: Литера прима, 184 с.
Дейвис, Пол (2009) – Последните три минути, прев. Михаил Бушев, София: Прометей, 184с.
Дельоз, Жил & Феликс Гатари (2004) – Анти-Едип, София: Критика и хуманизъм.
Дельоз, Жил & Феликс Гатари (2009) – Кафка. За една малка литература, София: СОНМ.
Дельоз, Жил & Феликс Гатари (2009) – Хилядата плоскости, София: Критика и хуманизъм.
Дерида, Жак (1993) – „Подпис. Събитие. Контекст”,сп. Литературна мисъл, бр. 5, с. 123-150.
Дерида, Жак (1998) – „Структурата, знакът и играта в дискурса на хуманитарните науки”, Писмеността и различието, прев. Т. Батулева, София: Наука и изкуство, с. 408-429.
Калинова, Мария & Камелия Спасова (2014) – „Techne: едноклетъчни, числа и психоаналитични митове“, Модели за мислене на бъдещето, сп. Пирон, бр.7, Бъдеще и въображение: философски интерпретации.
Калинова, Мария & Камелия Спасова (2014) – “Метаморфоза: серия от катастрофи (беседа с Лиотар)”, Литературен вестник (Метаморфоза и катастрофа I), бр.6, с. 15.
Калинова, Мария & Камелия Спасова (2009) – “Нeвъобразимото и двойниците между Фройд и Арто”, Текстове и прочити – сборник с доклади от юбилейната Десета национална конференция за студенти и докторанти, ред. Елена Гетова, Пловдив: Контекст, с. 172 – 179.
Калинова, Мария (2014) – “Невидимата матрица: двойната сцена на сътворението”. Сб. Невидимата школа: Мирослав Янакиев, Никола Гергиев, Радосвет Коларов, София: Фондация „Литературен вестник“, 165 стр.
Кант, Имануел (1993) – Критика на способността за съждение, прев. Цеко Торбов, София: БАН.
Касабов, Огнян (2014) – Хаос и игра. Призракът на случайността в класическата естетика; – История на случайността: от Тома от Аквино до Сол Крипке, редактор Александър Кънев; София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, с. 70-92.
Ковачев, Огнян (2005) – Литература и идентичност: преображения на другостта, София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”.
Колмогоров, Андрей Н. (1965) – Три подхода к определению понятия “количество информации”; – Проблемы передачи информации, том 1, номер 1, с. 3-11
——— (1969) – К логическим основам теории информации и теории вероятностей; – Проблемы передачи информации, том 5, номер 3, с. 3-7
——— (1983) – Комбинаторные основания теории информации и исчисления вероятностей; – Успехи математических наук, том 38, номер 4 (232), с. 27-36
Кънев, Александър, ред. (2014) – История на случайността: от Тома от Аквино до Сол Крипке; София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 230 с.
Лакан, Жак (2011) – За имената-на-бащата, прев. Теодора Павлова, София: Сиела.
Лоренц, Едуард (2000) – Природата на хаоса, София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”.
Лотман, Юрий (1990) – Поетика. Типология на културата, София: Народна култура.
Манчев, Боян (2007) – Тялото-Метаморфоза, София: Алтера.
Николчина, Миглена (1997) – Смисъл и майцеубийство, София: УИ „Св. Климент Охридски”.
Пригожин, Иля & Изабел Стенжер (1989) – Новата връзка. Метаморфоза на науката, превод Симеон Ангелов; София: Наука и изкуство, 341 с.
Спасова, Камелия (2012) – Събитие и пример у Платон и Аристотел, София: Литературен вестник, 2012.
Спасова, Камелия & Мария Калинова (2014) – „Ламела: органът на безсмъртното”, сб. Събитие и безсмъртие в литературата, езика и културата, София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.
Тенев, Дарин (2013) – Отклонения. Опити върху Жак Дерида, София: Изток-Запад.
Тодоров, Владислав (2005) – Хаотично махало: политическа публицистика, София: Фондация Пространство Култура.
Хофстатър, Дъглас (2011) – Гьодел, Ешер, Бах: една гирлянда към безкрайността, превод Боян Брезински, редактор Росен Люцканов; София: Изток-Запад, 1103 с.
Съставили:
гл. ас. д-р Васил Видински (ФФ)
гл.ас. д-р Камелия Спасова (ФСлФ)
гл. ас. д-р Мария Калинова (ФСлФ)