Vassil Mostrov (Lille)
В статье рассматриваются синтаксические и лексические ограничение в двух конструкциях, выражающих неотъемлемую принадлежность: французская с „иметь + короткое предложение” и болгарское соответствие „съм със”. Параллелизм состоит в употреблении глагола-связки. В двух языках существительное в значении объекта должно выражать неотъемлемую принадлежность, а определение этого существительного может обозначать непостоянное качество.
The aim of the present paper is to compare the syntax and the lexical constraints of two structures denoting inalienable possession, namely the French “have + small clause” structure and what I argue to be its Bulgarian equivalent – the “be with” structure. The parallelism between them is established on the basis of the fact that the two verbs they include – have and be respectively – are both copulas. It follows that in both cases the noun in object position must be inalienable and the modifier of this noun can denote a transitory property.
Синтактични характеристики на неотделима
принадлежност във френската имам + кратко изречение
и българската съм с конструкции
В настоящата статия се сравняват една френска (1) и една българска (2) фразови конструкции, чрез които се изразява неотделима принадлежност:
(1) Marie a les yeux bleus
(2) Мария е със сини очи
Близостта на двете конструкции се аргументира на основата на две общи характеристики:
А. Съществителното в допълнението изразява част (в широкия смисъл на думата) от цялото в подлога.
Б. Модификаторът на съществителното, изразяващо частта, може да изразява временни качества (състояния).
Тези две характеристики се обясняват най-общо чрез факта, че двата глагола avoir и съм, съответно във френската и в българската конструкции са копули. Отбелязана е също така една основна синтактична разлика между структурите в двата езика, която се състои в присъствието на определитенен член с притежателна стойност във френския вариант и неговото отсъствие в българския еквивалент. Този факт обяснява задължителното наличие на модификатор във френската структура и неговата факултативност в българския еквивалент.
[1] This paper is based on a communication with the same title presented at “The third Conference of The Slavic Linguistics Society”, held at Ohio State University, Columbus, Ohio, USA, June 10-12, 2008.