Уважаеми колеги,
Честита нова академична година!
От 1 март 2018 започваме работата по следващия том на Годишника за Факултета по славянски филологии, 103 за 2018 г. Очакваме Вашите статии и студии на адрес: elka_2002@abv.bg до 28 февруари 2018 г. Заповядайте!
Представяме ви изискванията за приемане и отпечатване на ръкописи в Годишника на СУ „Св. Климент Охридски“ и в частност – на Годишника на Факултета по славянски филологии. Правилата са одобрени на заседание на Ректорския съвет (7.10.2013 г, Протокол № 30).
За печат се приемат непубликувани в други издания оригинални статии, студии, хабилитационни лекции, части от монографии и научноизследователски трудове (дисертационни и хабилитационни) на академичния състав и докторантите на Факултета по славянски филологии.
Обемът на материалите е до 50 страници (включително библиография, снимки, таблици и др.) по 1800 знака на страница, 12 пункта и само при специални случаи до 100 страници. Основен шрифт е Times New Roman, редактор MS Word (под Windows). В случаите, когато се използват специални шрифтове, те се представят с електронната версия на ръкописите.
Kатедреният съвет определя рецензенти за предложените за публикуване ръкописи (без изплащане на хонорар). За хабилитационните лекции и частите от дисертационни и хабилитационни трудове на академичния състав и докторантите не се изисква рецензиране, а само одобрение от катедрения съвет. Одобрените ръкописи и електронният им вариант се придружават с една рецензия и с препис-извлечение от протокол на катедрения съвет за избор на рецензент (само в посочените случаи) и за одобряване на ръкописите (във всички случаи).
Ръкописите имат следната структура: уводна част, основен текст и литература. Уводната част включва следните параметри в два варианта – на български и на английски: заглавие, име и фамилия на автора (авторите), катедра, абстракт от 10-12 реда и ключови думи. Ако езикът на ръкописа е различен от български и английски, изброените параметри се дават и на този език. Данните за контакт с автора (име, пощенски и/или електронен адрес) се включват на първата страница на ръкописа като бележка под линия.
Цитирането в текстае(Влайкова, Кънева 1978), (Влайкова 1981: 307), (Peterson, Jonson 2000: 123–156). Използваната литература включва всички цитирани автори, подредени по азбучен ред, като имената се изписват с редовни букви без разрядка. Ако студията е на чужд език, най-напред се изписва западната литература, следвана от българската, и обратно.Използват се следните стандарти при оформянето на използваната литература:
За периодично издание:
Векилска 1993: Векилска, Б. Педагогически експерименти в съвременната епоха. – Год. СУ, ФНПП, 76, 1993, 15–20.
За книга:
Ривърс 1999: Ривърс, Франсин. Плодът на изкуплението. Прев. П. Ганев. Добрич, Менора Прес, 1999.
Сираков 1981: Сираков, Д. Статистически методи. С., Наука и изкуство, 1981.
За сборник:
Блох 1999: Блох, Е. Човешкото самоотчуждение. – В: Идеи и културология. Т. 3. Съст. Д. Гинев. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 1998.
Фигурите трябва да се представят в отделни файлове в JPG или TIF формат с резолюция поне 300 dpi. Изображенията да са не по-големи от формат А-4 и да позволяват намаляване, изготвени с рисувателни програми Corel (7, 8), Adobe Dlustrator (5, 7, 8), Adobe PhotoShop (4, 5).
Ръкописът се представя в един книжен екземпляр и на електронен носител с рецензия и препис-извлечение от катедрения съвет до 01.03.2018 г. на секретаря на Годишника Снежана Филчева или на редактора на Годишника Елка Миленкова (каб. 132), elka_2002@abv.bg
Годишникът се отпечатва в ограничен тираж за библиотечен обмен и за авторите. Електронният вариант се качва на интернет страницата на Университетската библиотека. http://digilib.nalis.bg/xmlui/handle/nls/22122. Последният излязъл брой е 101, очаква се до края на годината да се появи и 102. От 1999 г. годишникът излиза всяка година, индексиран е в НАБИС, а от 2017 г. е индексиран и в ceeol.
С колегиален поздрав:
проф. Гергана Дачева, доц. Добромир Григоров, доц. Калин Михайлов, проф. Маргарет Димитрова (гл. редактор), доц. Маргарита Младенова, доц. Николай Папучиев, проф. Ростислав Станков.