Опасните женски същества в българския и румънския фолклор
Дипломант: Стефан Стефанов (2009)
Научен ръководител: доц. д-р Василка Алексова
В дипломната работа са представени общите характеристики на зловредни женски същества в българската и в румънската митология. Тук намират място българските змеица, ламя и хала като корелати на румънските zmeoaică, scorpie и zgripturoaică; навите като сходни по функции със samcă; Баба Яга и Baba Cloanţa; вили, юди, самодиви и съответстващите им румънски zâne и iele; и не на последно място, женските персонификации на болестите при двата народа.
В последната част са разгледани Баба Марта и Baba Dochia. Макар и да не са образи, от които обикновеният човек се е боял, техните общи черти са не по-малко интересни от тези на гореизброените персонификации. Всяка една от тези корелативни двойки заслужава самостоятелно и подробно изследване, но тук са представени с най-характерните им черти, за да се даде ясна представа за техните прилики и различия.
Не е ясно кога се е появила вярата в самодиви или в zâne, в Баба Яга или в Muma Pădurii – корените им със сигурност се крият още в древността. Ала и българите и румънците вярват в тях, боят се от тях, изпълняват ритуали, за да се предпазят. И сред двата народа, техните персонифицирани страхове имат общ произход и по-важното – общи характеристики и общи методи за предпазване.
Макар и причинители на страх у двата народа, тези женски персонификации на неизвестното и фантастичното винаги са предизвиквали любопитството на хората, провокирали са въображението им, давали са плод на народното творчество. Макар и с някои различия в атрибутите или във външния им вид, тези митологични същества имат съответстващи функции, което е доказателство за близостта между двата народа и на митологично-фолклорно равнище.