Модерното време и декоративният свят. Литературни съсъответствия
в творчеството на Хортензия Пападат-Бенджеску и Чавдар Мутафов
Магистърска дипломна работа на Стойко Кавалджиев (2008)
Научен ръководител: доц. дфн Румяна Л. Станчева
Годините между двете световни войни се оказват плодотворен период за развитие на нови теми и разглеждане на нови проблеми в балканските литератури. Във фокуса на сравнителния анализ попадат две произведения, носещи духа и тенденциите на модерна Европа. Чавдар Мутафов и Хортензия Пападат–Бенджеску развиват структурата на модерния роман и разказ на балкански терен. Засилените контакти със Западна Европа и умовете на епохата помагат на двамата автори отделно един от друг да намерят нови стимули и нови начини за изразяване и себеоткриване. Х. Пападат-Бенджеску, благодарение на кръга „Сбуръторул”, следи и се интересува от постиженията на френската литературна традиция. Чавдар Мутафов завършва висшето си образование в Германия и попада под влиянието на немския експресионизъм – вдъхновява се от най-будните умове, като теоретика на абстракционизма Василий Кандински, който е начело на експресионистичната група „Синият конник”, художници като Алексей Явленски и Веревкина. Всестранно е влиянието и на берлинската експресионистична група около литературно-художественото списание „Дер Щурм” на Херварт Валден. Пренасяйки новото от Европа, двамата автори са живата връзка за покълването на някои модерни литературни тенденции в България и Румъния.
Хортензия Пападат–Бенджеску насочва усилията си върху създаването на роман, който да представи състоянието на модерната букурещка буржоазия, материалното й издигане и духовното й падение. Такова е произведението „Концерт от творби на Бах” – част от цикъл от четири романа: „Девиците с разпуснати коси” (1926), „Концерт от творби на Бах” (1927), „Скритият път” (1933) и „Корени” (1938). В тази поредица Пападат-Бенджеску разглежда в дълбочина психиката и мотивацията на героите си. Виждаме стремеж за безпристрастност, който ще се превърне в основата на обективния румънски роман. Нейна заслуга е насочването към модерната градска среда, където тя е от първите, които откриват голямото разнообразие от проблеми. Освежава повествованието, като не акцентира върху разказвача, а предоставя свобода за съпреживяване на отделни моменти от читателя.
Чавдар Мутафов от своя страна прокарва линията на психичния експресионизъм, чийто апостол е Гео Милев, с неговото списание „Везни”, после и „Пламък”. Проблемите, разглеждани от Мутафов, засягат характерните за западната съвременна литература теми за живота, смъртта, модерния свят и неговите придобивки, еротиката, самотата. В „Технически разкази” Мутафов обръща внимание на възприемането на техническия прогрес в обществото. Разглежда теми, свързани с любовта, в типичния за него декоративен стил. Рисува образи в живи и интригуващи форми. На подробен анализ той подлага устройството на мотора в едноименния разказ или пише за красотата на един автомобил в „Историята на един автомобил”. Анализирайки модерния свят, той се задържа в орбитата на чистото възхищение от материалния напредък. Леко объркващи, невинаги ясни, разказите притежават собствен чар и интригуващ стил.
Интересът към тези две произведения – „Концерт от творби на Бах” и „Технически разкази”, се породи по естествен път, на основата на изучаваното в специалност „Балканистика”. Тази работа се опитва поне малко да разшири кръгозора за литературните съответствия между двете балкански страни. Благодарение на придобития опит и критически поглед над текста, сме се опитали да изследваме новите явления, които се появяват на Балканите между двете световни войни. Проблемът за модерното и днес вълнува хората. Макар параметрите да са изменени, много от явленията звучат актуално и представляват интерес, защото са се утвърдили със своята общовалидност.
Експресионистичният език и специфичният декоративен стил при Чавдар Мутафов винаги пленяват и водят до неочаквани заключения, чиято цел има и морален характер. Това именно привлече интереса ни, възможността да се потопим и да изследваме един непознат океан от мисли беше твърде интересно предизвикателство.
Х. Пападат–Бенджеску, от своя страна, представя липсващият елемент, който със своите модерни похвати и теми обхваща моралните категории. Забелязваме как плавно и без сътресния представеният от нея портрет на света на 1930-те години може да бъде мислен успоредно с анализите на Мутафов за модерните материални придобивки, като така текстовете взаимно се допълват и образуват една цялост, обхващаща и материалното, и духовното, и положителното, и отрицателното. Това ни помага да изясним картината на Балканите в дадения период и съдейства за проследяването на литературните тенденции в две съседни страни.
Конкретният мотив за написването на този труд е интригуващата употреба на декоративното и у двамата автори в рамките на модерното и модернизма. Целта на декора сам по себе си е да прикрие, да украси. Хортензия Пападат-Бенджеску използва декора като маска, зад която подсказва истинските същности и така иска да ги изобличи. При нея това става на морално и етично ниво. Мутафов използва декора, за да украси, да придаде повече блясък, да се възхити, като разглежда повече материалната страна на модерното общество. Именно тази многоспектърна употреба на декора събуди идеята за написване на тази работа, където проблемите за модерното и за декора-маска да бъдат разгледани и да бъде потърсено тяхното обяснение.
Двамата автори са разглеждани от редица български и румънски критици, но без да е търсена взаимовръзка. Всеки от тях е обект на критиката в собствената си страна. Това е опит да бъдат анализирани заедно автори, които не са мислени като имащи допирни точки и да се проследят влиянията и тенденциите, включващи ги в голямото семейство на европейските литератури.