КУЛТУРНО-ПРОСВЕТНО ДРУЖЕСТВО „РОДНО ЛУДОГОРИЕ” И КУЛТУРАТА НА ЕДНА НЕПОЗНАТА БЪЛГАРИЯ
Дипломант: Джена Иванова Славова
Специалност: Балканистика Фак. № 60104
Научен ръководител: доц. д-р Маргрет Димитрова
Достигнах до идеята да изследвам дейността на Културно-просветно дружество „Родно Лудогорие” и неговото място в една мултикултурна среда, след като при запознаването си с дружеството за първи път осъзнах, че културата има място и извън университетските среди, където се търси нейното разбиране като поведение и като проявление на ценностната система на човека, независимо от неговия етнос или религия. От своя страна културата образува натрупвания, които съвременната интелигенция е необходимо поне да разбира, ако не да осъзнава и проучва. Разбирането на културата в днешно време е необходимо като обръщане както към себе си, така и към другия. В днешния ХХІ век сме свидетели на междуетнически конфликти, породени от подценяването или неразбирането на вековни процеси. А нашата държава, макар и малка, събира множество различни етноси, които също е необходимо да бъдат разбрани в съвременното им битуване като днешна проява на процеси на натрупване на култури, процеси на асимилиране, на капсулиране, съхранение и конвергенция.
В настоящата разработка си поставих за цел да разгледам и представя хипотезата си за необходимостта от познаване на себе си и на своята култура, на другия, на онези отдавна забравени ценности, които в съвременната реалност стоят някак неестествено, не-модерно, но загубата на които може да доведе до осакатяване на личността, на обществото, до отчуждаването, до конфликтите, породени от неразбраните взаимоотношения между различните етноси. Нейна основна цел и предмет на изследване са начините за справяне с този проблем през призмата на културните организации на различни нива в държавата и тяхната роля и дейност в един конкретен район на България – Лудогорието или Делиормана. Защото една от моите хипотези е, че там, както и в други „далечни” райони на непозната България, заедно живеят българи, турци, алиани и други етнически групи, които макар заедно, живеят отделно в страха от другия, в необходимостта от изолация, от маскиране, от скриване. А този проблем, дори в днешният ХХІ век – век на наука, глобализация, знание и познание стои със страшна сила. Защото дори днес, дори в контекста на Европейския съюз и всички негови програми, финансиращи етническо и гражданско сближаване, въпреки изграждането на културни политики, програми и обучения в тази посока, не умеем да фокусираме усилията в решаването на един базисен проблем, обговарян от десетилетия – опознаване, с цел сближаване.
Работата ми e структурирана в два основни дяла – основен текст и приложения. Основният текст заема обем от 64 страници, като включва увод, четири глави и заключение. Вторият дял съдържа четири приложения с интервюта, проведени в района на Лудогорието, включително Тутракан, с. Преслвци, Тутраканско, с. Черник, Дуловско, с. Брадвари, Силистренско, с. Бисерци и с. Севар, Разградско и гр. Разград, с представители на три от алианските течения, а именно бекташи, бабаи и дервиши – накшибенди. Приложенията са разделени по населени места. Текстът на основния дял се основава както на научни трудове, така и на моиоте лични наблюдения върху работата на Културно-просветно дружество „Родно Лудогорие” при взаимодействието с държавните институции в лицето на МОМН и МК и други неправителствени организации, както и работата с участниците в мероприятията, организирани от него. Особено важна от гледна точка на съвременното общество в България е дейността на дружеството, свързана с изследванията на алианската общност, въпросите около нейното възникване и състоянието й в днешно време, пробемите, свързани с нейното капсулиране, влиянието на чужди и български организации върху съзнанието и историческата и религиозната й памет, постепенната трансформация и изчезването на нейната идентичност в контекста на българската среда. Тези процеси от своя страна водят както до постепенната асимилация и изчезване на тази култура в рамките на България, така и до нейното по-задълбочаващо се капсулиране и отчуждаване от заобикалящата българска среда. Тъкмо поради това в работата си поставих акцент върху състоянието на алианската общност в Лудогорието днес.
Проведох интервютата в рамките на седмица, като по-голямата част от тях бяха по метода на „включено наблюдение”. В повечето случаи, с цел сближаване и постигане на по-естествен разговор, интервютата бяха проведени с участието на познати за тях хора, които представях за свои приятели. С помощта на доц. М. Димитрова предварително разработих въпросник от 42 въпроса, от които 11 бяха с фатическа функция, в случаите, когато провеждам разговор с непознати за мен представители на общността. Същинските въпроси са свързани с паметта на интервюираните по отношение на рода, произхода на тяхната общност в българските земи, традиционни празници, които се провеждат днес, как те са се изменили, как е структурирана тяхната общност днес. Друг тип въпроси засягат дейността на КПД „Родно Лудогорие” и влияниеето й върху общността. Част от въпросите са свързани с водача и лидера за къзълбашите, като отговорите ме накараха да формирам в работата си два основни типа лидер – от една страна водачите, свързани предимно с ритуалната и всекидневна битова практика на общността в лицето на баба/боба и халифе-бабата, а от друга светският лидер, свързан с политическите партии и културните организации. В последната глава на работата си разглеждам образа и на двата типа лидер, като поставям акцент на светския тип водач. Представям образа на Вейсал Байрям Али като такъв лидер и дейността на неговото сдружение „Джем”, което се подкрепя от Министерство на културата в съседна Турция при пренасянето на чужда култура в България. Приложила съм както интервю с него, така и информация относно финансирането и ремонта на алиански култови обекти (текето на Елмалъ баба, с. Биволяне, строежа на алиански културен дом в гр. Дулово), организиране на почти безплатни религиозни екскурзии с цел посещение на култови обекти в Турция. Засегнала съм и въпроса за влиянието на Турция върху избора на халифе-баба в населените места, като по този начин по-пряко се влияе върху нейните представители на местно ниво.
В процеса на работа установих задълбочаващия се проблем от загубата на културната идентичност на една общност и деформирането й под външното влияние на институции и организации в съседна Турция, не без помощта на незаинтересоваността на българските институции, в лицето на Министерство на културата и Министерство на образованието. Само пътят на взаимно опознаване и директна работа с лидерите на етно-религиозни общности и организации може да съхрани България и нейната идентичност.
Считам, че за краткото време на проучване и все пак ограничения обем на работата си успях да разчета основните проблеми на алианската общност и как те се отразяват на отделните индивиди в тази общност, като по този начин, без претенции за изчерпателност, представих причините за загубата на културната й идентичност и като следствие – все по-задълбочаващата се дистанция между различните общности, в рамките на България.
В резултат на интервютата достигнах до извода, че мюсюлманските неправителствени организации в България работят чудесно с български политически партии в лицето на ДПС, а също така и с официалните институции на съседна Турция.
Всяка глава, разбира се, особено онези, свързани с изследването на алианската общност и нейното съвременно състояние, би могла да се доразвива и изследва, защото въпросите, макар и не в центъра на съвременното общество, са по своему важни за съвременното състояние както на нашата държава, така и на Балканите.