Нина Котева, Специалност Балканистика
Дипломна работа на тема:
„Вълкът в българската и румънската култура“
(резюме)
В митологиите на много народи вълкът е приеман за родоначалник или за възпитател на родоначалника на племето. На Балканите също е бил добре познат култът към вълка. Съществуват най-различни действия и практики, свързани с култа към този хищник. Те са резултат от т.нар. посвещение (инициация) – съвкупността от ритуали и от устни напътствия, целящи радикалната промяна на религиозния и обществен статус на посвещаваното лице. Актуализираният изначален мит за вълка дава възможност на воина да се превърне в най-храбрия боец. В резултат на подобно схващане се обяснява и произходът на етнонима „даки” – според Страбон даките наричали себе си вълци (δáοι).
Същевременно според народните поверия у българите и румънците вълкът е възприеман и като особено опасно, демонично животно, символизиращо злите, заплашващи хората, сили. Проявленията на вълка в митологичната култура на българите и румънците показват, че между тези два народа съществува твърде сходен митологичен комплекс, основаващ се на общ индоевропейски корен.
Още по-интересна интерпретация на вълчия образ предлага фолклорната традиция – празниците, които по някакъв начин отвеждат към образа на вълка както при българите, така и при румънците, доказват, че в културно отношение между тези два народа съществува единен, изграждан със столетия модел на мито-ритуални практики, чийто основен обект е вълкът. Това твърдение важи с пълна сила и когато става въпрос за приказки и народни умотворения, където образът на вълка и у двата народа е усложнен – един път той е представен като глупав хищник, лесно измамен от хитрата жертва, друг път му е отсъдена ролята на кръвожадния нападател, който получава своята плячка. Религиозният тотемен мит се е превърнал в приказка за животни тогава, когато в мита е бил внесен комичният елемент. Именно вълкът (в ролята си на глупавия хищник) е главният смехотворен агент.
Народните обичаи, вярвания и приказки, създадени от самобитния разказвач, са едни от най-интересните доказателства за връзките между съседни народи, каквито са българите и румънците, поразително впечатление прави голямата общност от символи и образи, подчертаващи сходствата в народопсихологията на два толкова близки народа.