Докторантски модул „Балканистиката и литературите на обединена Европа” е свързан с развиваната от Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание и в частност в специалност „Балканистика” проблематика по Сравнително балканско и европейско литературознание.
Членове на проекта:
проф. дфн Румяна Л. Станчева (ръководител) и редовен докторант Аглика Попова
Докторатът се основава на методологията на Сравнителното литературознание, като се отхвърля европоцентризмът и се работи върху научната теза за равнопоставеност на литературите. Тук се включват и основанията на литературната балканистика, която мисли върху многопластовата самоидентификация на литератури като югоизточноевропейските.
Научните резултати се изразяват във въвеждането в научно обръщение именно на балканските литератури, сред всепризнатия, но и доста ограничителен канон за Западните литератури. Докторантът има възможността да бъде в началото на тази нова научна тенденция, която променя закостенелите представи за откъснатост и затвореност на балканските литератури.
Литературни разработки на френски и на български език от членовете на проекта, както и от асоциирани студенти и магистри по Балканистика:
Chagall.
Dieu crée l’homme, 1930
– Aglika Popova. „Présences du mythe d’Adam et Ève dans le roman de l’entre-deux-guerres. (Sur les exemples de : Thérèse Desqueyroux de François Mauriac, «Foi et Morphine» de Dimitar Dimov, «Les noces au paradis » de Mircea Eliade)”.
– Aglika Popova. Adam et Ève, le mythe du premier couple biblique : de l’unité parfaite à la Grande Chute.
– Roumiana L. Stantcheva. Un personnage subversif des années 1970-1980.
La prof. de marxisme chez Blaga Dimitrova et chez Ana Blandiana.
– Дарина Фелонова. Блудницата като „другата” женска същност в романите „Изобретателят” от Борис Шивачев и „Кира Киралина” и „Кодин” от Панаит Истрати.
– Нина Котева. Вълкът в румънската и българската култура. Въведение в темата.
– Зорница Антонова. Мисията на Аз-а в поезията на Ана Бландиана