Преподавател: проф. дин Христо Матанов
VI сем., /30+15/, завършва с изпит
ПРОГРАМА
I.Увод в средновековната балканска история.
Географски и геополитически особености на Балканския полуостров. Балканският регионализъм: общото и специфичното в развитието на отделните региони, връзките на Полуострова с други региони. Население и общества.
II. Балканският полуостров от края на IV до края на VII век. Нашествие и етнически промени. Съдбата на местното население. Заселване на славяните на Балканския полуостров. Заселване на сръбската и хърватската славянски групи. Сведенията на Константин Багренородни за далматинските градове. Славяните в Континентална Гърция.
III. Възникване и типология на ранносредновековните балкански държави. От славинии към княжества. Центрове на власт в сръбските и хърватските земи. Сръбските княжества и княжеството в хърватските земи. развитието им до началото на XI в. Възникване и облик на ранносредновековните градове в Далмация.
IV. Балканският полуостров през XI и първата половина на XII век. Българо-византийският двубой и влиянието му върху балканското развитие. Етнически проблеми на полуострова под византийска власт. Дуклянското княжество при наследниците на княз Иван Владимир. Гражданската война в Дукля. Сръбските земи (Рашка) през XI век. Норманите и политическата им роля в балкански земи. Хърватско в края на XI и началото на XII век. Унгарската анексия на хърватските земи. Първите три кръстоносни похода и Балканите.
V. Балканският полуостров в навечерието на Четвъртия кръстоносен поход. Византийско – унгарско съперничество за северозападните балкански земи. Сърбия (Рншка) между Унгария и Византия през XII век. Издигането на династията Неманичи в Рашка: Стефан Неманя. Хърватските земи в структурата на унгарската монархия. Босна, Дукля (Зета) през XII в. Континентална Гърция през XII в.
VI. Четвъртият кръстоносен поход и Балканите. Възникване на нови балкански държави след 1204 г. и борбата за “византийското наследство”. Възникване, характер и структура на “Латинска Романия” и на “Венецианска Романия”. “Неовизантийските държави”. Сърбия до средата на XIII в.
VII. Балканският полуостров в периода преди и след възстановяването на Византия (1261 г.). Съперничеството между Епир и Никея и отражението му на Балканите. Шарл д’Анжу и неговите антивизантийски коалиции: балкански аспекти. Сърбия при управлението на крал Урош (1243-1276 г.). Босненските земи през XIII в.: между унгарското експанзия и независимостта. “Босненската ерес” и “босненската църква”.
VIII. Балканският полуостров в края на XIII и началото на XIV в. Сърбия при управлението на крал Милутин: вътрешно развитие и външна политика. Тесалия и Епир в края на XIII и началото на XIV в. Босна в края на XIII и началото на XIV в. Далматинските градове в края на XIII и началото на XIV в.: укрепване на градската автономия. Загубата на Мала Азия от Византия. Каталаните и каталанското херцогство в Атика.
IX. Света гора. Възникване и развитие на монашеската република. Светогорските архиви и значението им. По-важните Светогорски манастири. Ролята на Светогорските манастири в отношенията между балканските православни държави.
X. Балканският полуостров в навечерието на Османското нашествие. Сърбия при управлението на крал (цар) Стефан Душан. Аспекти на сръбската експанзия в Югозападните балкански земи и характер на сръбската власт там.. Босна при управлението първите Котроманичи и на крал Твъртко I. Унгарско-венецианско съперничество за далматинските градове.
Първи стъпки на османските турци на Балканския полуостров. Опити за антиосмански коалиции. Възникване на Влашкото воеводство.
XI. Балканският полуостров в периода 1354 – 1371 г. Ранната османска експанзия на Балканския полуостров и нейния характер. Разпадане на Душанова Сърбия. Териториални княжества в Македония, Северна Гърция, Албания
XII . Балканският полуостров и османската експанзия в периода 1371 – 1402 г. Битката при Черномен и последиците от нея. Политическа карта на полуострова. Превръщане на балканските държави и княжества в османски васали.
Сърбия при управлението на княз Лазар и неговите наследници. Битката при Косово поле. Албанските земи в края на XIV и началото на XV в. Западна Европа, кръстоносната идея и османското нашествие .
XIII. Под сянката на полумесеца. Балканските държави и княжества от битката при Анкара до окончателното завладяване на полуострова от османските турци. Регионални особености на антиосманската съпротива. Балканите и Европа в периода на османската експанзия.
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА
Матанов, Хр., Средновековните Балкани. Исторически очерци. С., 2002.
Оболенски, Дм. Византийската общност. Източна Европа 500-1453. С., 2001.
Матанов, Хр., Михнева, Румяна., От Галиполи до Лепанто. Балканите, Европа и османското нашествие (1354-1571)., София, 1988.
Раннефеодальнне государства на Балканах (V1-ХП вв.). Ответственннй редактор Г. Г.Литаврин, Москва, 1985.
Тъпкова – Заимова, Василка, Нашествия и етнически промени на Балканите през VII в„ София, 1966.
Фрейденберг, М. М., Дубровник и Османская империя., Москва, 1989.
Тъпкова-Заимова, Василка, Димитров, Д., Павлов, Пл., Хронологическ енциклопедия на света. Велико Търново (без година на издаване).
Fine, J.V.D.Jr., The Early Medieval Balkans. A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century. Ann Arbor-Michigan, 1983.
Fine, J.V.D.Jr ., The Late Medieval Balkans. A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor-Michigan, 1987.