Изпитна задача 1

Кандидатстване, Прием /

Изпит по български език и литература – 2011 г.

 

В работата на кандидат-студента трябва:

 

  • да проличи диференцирано и конкретно познаване на литературноисторическите факти в творчеството на даден автор, период, направление или школа, както и умение за функционалното им използване;

 
  • да не се допускат фактологични грешки, смесване на произведения, самоцелно и/или повърхностно споменаване на имена,
    заглавия и т. н.;

 
  • да проличи задълбочено познаване на свързаните с конкретната тема литературноисторически и социокултурни контексти и способност за функционалното им съотнасяне с дадена творба или цялостно творчество;

 
  • да не се пренебрегва напълно съответният литературноисторически и/или социокултурен контекст; творбата/творчеството да не се съотнася повърхностно или само формално с него;
  • да намери израз конкретно познание за жанра, сюжета, конфликтите и персонажите на съответните творби като предпоставка за тяхното задълбочено интерпретиране;

 
  • да не се допуска погрешно определяне на жанра, невярно или повърхностно познаване на сюжета, конфликтите и персонажите, както и преразказване и/или елементарно тълкуване за сметка на тяхната обмислена и обоснована интерпретация;

 
  • да проличи точно владеене на специфичната литературоведска терминология (напр. тропи, реторични и стилистични фигури) и умение за нейното системно и последователно използване;

 
  • да не се допуска неточна, механична или самоцелна употреба на литературоведска терминология, псевдонаучни фрази и/или ненужно усложнен изказ;

 
  • да бъде осмислена задълбочено изпитната тема и да се интерпретира разностранно и самостоятелно поставеният проблем, като се използват адекватно критически изследвания върху него и/или анализационни подходи;

 
  • да не се допуска неразбиране и/или подменяне на поставения проблем, както и неуместно или невярно позоваване на критически изследвания и подходи;

 
  • да се изгражда задълбочена и адекватна на изпитната тема теза и да се аргументира непротиворечиво и целенасочено;

 
  • да не се допуска липсата на теза или тезата да се подменя със самоцелни разсъждения; да не не се гради слаба и/или несвързана с тезата аргументация;

 
  • да се достига до задълбочени и адекватни на аргументацията изводи и самостоятелно заключение; текстът да бъде композиционно и структурно ясно разчленен, смислово и логически последователно свързан;

 
  • да не се правят несъстоятелни и несвързани с аргументацията изводи и заключения; текстът да не бъде композиционно и структурно неразчленен и/или незавършен;

 
  • да проличава висока езикова, правописна, литературна и обща култура;

 
  • да не се допуска нарушаване на книжовните норми, неовладян правопис и пунктуация, беден език, шаблонни уводи и/или заключения.

 

 

Кандидат-студентът има свободата:

    • да разработи на чернова кратък план или да набележи опорни точки, имена, заглавия, цитати, които по-нататък ще използва в своето съчинение (на предвидените за това листове);
    • да определи сам композицията на своята работа – как да започне работата си, как да въведе тезата, да организира аргументацията и т. н.;
    • да избере какъв интерпретативен подход да използва – контекстуален, теоретично обоснован, аналитичен, съпоставителен, междутекстов и др.;
    • да защитава нетенденциозно и добре аргументирано своя позиция по проблемите на изпитната тема;
    • да определи сам дължината на своята работа в рамките на препоръчителния обем;
    • да се позовава по подходящ начин на автори, които познава, и трудове от различни хуманитарни дисциплини в своята аргументация, ако те имат връзка с проблемите в изпитната тема;
    • да прави уместни съпоставки между различни редакции на интерпретираните произведения, както и с произведения от други автори, периоди, школи, национални литератури и т. н.;
    • да определи сам количеството и вида на цитатите (дословен, перифраза, преразказ, алюзия и т. н.) от интерпретираните произведения в своята работа.