Проблеми на литературната теория
Анотация
Тесният фокус на курса „Проблеми на литературната теория” ще бъде логиката на несъгласието в езика и литературата. Несъгласието се превръща във все по-важен обект на хуманитарните изследвания. През последните години хуманитарното поле е ангажирано със съвременната необходимост да се теоретизира несъгласието на „другия” като конститутивна сила, както и с възможността да си представим модел, в който напрежението между две антагонистични логики може да се разглежда в позитивен план вместо да бъде мислено като водещо до разрушително противопоставяне. Несъгласието се обвързва с водещи парадигми на хуманитарното знание (семиотика, философия, психоанализа, феминизъм, политология, антропология, социология и др.), като в контекста на литературознанието курсът има за цел да проблематизира и запознае студентите с:
- въпросите за репрезентацията на съперничещи си гласове в творбата като критика на еднопосочните модели на комуникацията;
- историята на термина идеологема, проследена от изработването му в кръга на Бахтин през 30-те на 20. век до нейното „съживяване“ в контекста на френската хуманитаристика след 68-ма, обвързано с Юлия Кръстева и нейния „пренос“ на концепцията за диалогичността;
- въпросите за историческа рамка, която съпътства и пресича текстовете;
- въпроса за следите на външния контекст (носител на антагонистични дискурси) и функционирането му на едно микро индивидуално ниво в творбата;
- въпроса за неразличимост и съвпадение на две контрадикторни понятия;
- възможността за сингуларен обект на отрицанието;
- понятието на Дерида „конститутивно Външно” и минаването отвъд диалектическо отрицание; възможността за съотнасяне към „конститутивно Външното” не като към потенциален враг, чиято цел е да подрие хармоничните връзки на съгласието и консенсуса, а в неговата изначална функция да се поддържа агона, който никога не трябва да приключи;
- въпроса какво означава да се мисли политиката и естетиката в обхвата на понятието „несъгласие“?
Основни теми
1. Въведение
2. Фройд – логика на отрицанието
3. Сосюр – негативност и различие
4. Бахтин – монологичен дискурс, диалогичност, хетероглосия
5. Карнавалът като критически инструмент
6. Проблемът за вътрешния и външния контекст на творбата. Трансформации
7. Проблемът за представянето на съперничещи си гласове в романа
8. Идеологема: от символ към знак (Бахтин, Ю. Кръстева)
9. Обектът на отхвърлянето (Лакан, Зупанчич, Долар)
10. Отвъд волята: Мелвил, Ницше, Дельоз
11. Конститутивно Външно (Дерида)
12. Поддържане на агона (Лакло, Муф)
13. Политическо несъзнавано/естетическо несъзнавано
14. Несъгласието: между естетика и политика (Рансиер)
15. Съгласието като проблем на литературната теория.
Литература по темите:
Адорно, Т. В.Естетическа теория. Превод С. Вълкова, Ст. Йотов. Изд. „Агата-А“, С., 2002.
Аренд, Хана. Насилие и политика. Превод: К. Янакиев. ИК „Критика и хуманизъм“, С., 2007.
Бахтин, Михаил. Въпроси на литературата и естетиката. Превод от руски Надежда Чекарлиева и Димитър Кирков. София: Наука и изкуство, 1983, 568 с.
Бахтин, Михаил. Проблеми на поетиката на Достоевски. Превод Константин Г. Попов. София: Наука и изкуство, 1976.
Бахтин, Михаил. Творчеството на Франсоа Рабле и народната култура на Средновековието и Ренесанса. Превод Донка Данчева. София: Наука и изкуство, 1978.
Бахтин, Михаил. Философия на словесността. Превод Кирил Маринов. София: ЛИК, 1996, 293 с.
Волошинов, В. Н. Марксизм и философия языка, Ленинград : Прибой, 1930.
Георгиев, Никола. „Мълчаливите диалози в литературата“. В: сб. Мнения и съмнения (По дирите на едно литературоведско чергарство), Изд. „Фондация Литературен вестник“, С., 1999.
Дельоз, Жил, Гатари, Феликс. Различие и повторение, прев. Антоанета Колева, София: ИК Критика и хуманизъм, 1999.
Дерида, Ж. Апории. Превод А. Колева. Изд. „Критика и хуманизъм“, С., 1998
Дерида, Ж. За граматологията. Превод Ж. Дамянова. Изд. „Лик“, С., 2001
Дерида, Ж. Писмеността и различието. Превод Т. Батудлева. Изд. „Наука и изкуство“, С., 1998.
Дерида, Жак. „Подпис. Събитие. Контекст”. В: сп. Литературна мисъл, 5/ 1993, с. 123-150.
Зупанчич, Аленка. Най-късата сянка: Ницшевата философия на двете, прев. Еньо Стоянов, ИК “Литавра”, С., 2006.
Калинова, М. Детство и интелектуална история у възрожденските автори, Изд. „Фондация Литературен вестник“, С., 2012, стр. 77-91.
Личева, Амелия. Истории на гласа. Изд. „Фигура“, С., 2002.
Манчев, Боян. Логика на политическото. Изд. „Изток-Запад“, С., 2012.
Муф, Шантал. „Агонистичната политика между етиката и политиката“. В:Критика и хуманизъм, кн. 34, бр. 4/2010, превод Ина Димитрова.
Мелвил, Хърман. Бартълби. Писарят/ Били Бъд. прев. Петков, Тодор, София: Критика и хуманизъм, 2013.
Ницше, Фридрих. Веселата Наука, прев. Костова-Добрева, Харитина. Съчинения в 6 тома, т. 3, София: Захари Стоянов, 2002.
Николчина, Миглена. Изгубените еднорози на революцията, Изд. „Фондация Литературен вестник“, С., 2012.
Николчина, Миглена. Смисъл и майцеубийство, УИ „Св. Климент Охризки”, С., 1997.
Спасова, Камелия. „Енигмата на политическото“. В: Събитие и пример у Платон и Аристотел, Изд. „Фондация Литературен вестник“
Тенев, Дарин. Отклонения. Опити върху Жак Дерида, Изд. „Изток-Запад“, С., 2013.
Фердинанд дьо Сосюр, Курс по обща лингвистика, изд. „Наука и изкуство“, С., 1992, Превод: Живко Бояджиев и Петя Асенова.
Фройд, Зигмунд. „Отрицанието“. В: Психология на несъзнаваното, Изд. „Колибри“, С., 2014
Христов, Тодор. Литературността. Изд. „алтера“, С., 2009.
Христов, Тодор. Свобода и суверенност в Априлското въстание. Изд. „Изток- Запад“,
С., 2013.
Fredric Jameson. The Political Unconscious: Narrative as Socially Symbolic Act. Ithaca: Cornell UP, 1981.
Jacques Ranciеre, Dissensus: On Politics and Aesthetics, Steven Corcoran (ed., tr.), Continuum, 2010.
Roman Jakobson, Closing Statements: Linguistics and Poetics, Style in language, T.A. Sebeok, New-York, 1960.
The Seminar of Jacques Lacan, Book 1, Freud’s Papers on Technique 1953–1954. Cambridge: Cambridge University Press, 1988.
Zupančič, Alenka. Not-Mother: On Freud’s Verneinung, E-FLUX, 33/2012.
Deleuze, Gilles. „Bartleby; or, the Formula.“ In: Essays Critical and Clinical. Minneapolis: University of Minnesota Press, 1997. 68-90 p.
Kristeva, Julia. „The Ideologeme of the Novel.“ In: Desire in Language : A Semiotic Approach to Literature and Art. New York: Columbia University Press, 1980. 40-7 p.
Изготвил: гл. ас д-р Мария Байтошева