Славянската литературна класика на екрана – Полската обществена и културна история през призмата на екранизираната литература
Едносеместриален курс
Преподавател: проф. дфн Панайот Карагьозов
Анотация на учебната дисциплина: |
Лекционният курс “Славянската (полската) литературна класика на екрана” е предназначен за студентите от магистърската програма Литература, кино и визуална култура, студентите от специалността Славянска филология и всички студенти в хуманитарните магистърски програми, интересуващи се от класическата полска литература и нейните екранни реализации.
Целта на курса е в компаративен порядък и единство да представи в хронологичен план възловите моменти от обществената и културна история на Полша, тяхното отражение в класическата художествена литература и филмовите им адаптации и актуализации през 20 и 21 век. Курсът е базиран на издържали проверката на времето творби като “Quo vadis”, “Кръстоносци” и “С огън и меч” (Хенрик Сенкевич), “Пепелища” (Стефан Жеромски), “Задушница” и “Пан Тадеуш” (Адам Мицкевич), “Сватба” (Станислав Виспянски), “Бездомни хора” и „Предпролет” (Стефан Жеромски), “Обетованата земя” (Владислав Реймонт), “Нощи и дни” (Мария Домбровска), “Пепел и диамант” (Йежи Анджейевски) и др. Чрез “Фараон” (Болеслав Прус) и “Quo vadis” (Х. Сенкевич) ще бъдат представени и коментирани полските художествени гледни точки към световната история, а чрез “Тютюн” (Димитър Димов) и “Обетованата земя” (Ст. Жеромски) – типологическите сходства и разлики между нашата и полска литература и кинематография. По време на занятията ще бъдат прожектирани части от разглежданите филми и ще се обсъждат особеностите и различните типове трансформации, настъпващи при “превода” на литературните произведения на езика на киното. |
Предварителни изисквания: |
Участие в магистърската програма Литература, кино визуална култура и/или завършен 8 семестър на магистърска програма след средно образование Славянска филология. Изискват се базисни знания за европейската и славянската обществена и културна история. |
Очаквани резултати: |
Завършилите курса ще придобият умения да се ориентират в славянското културно времепространство, да сравняват оригиналния литературен материал с филмовата му адаптация и да съотнасят български художествени феномени с техни славянски и европейски съответници. |
Учебно съдържание
№ | Тема: | Хорариум |
1 | Хенри Сенчевич/ Йежи Кавалерович QuoVadis, 2001.
Християнството – основа на европейската цивилизация. Духовната сила срещу физическата и административната мощ. Опозициите власт-изкуство и изкуство-псевдоизкуство. |
2 |
2 | Хенри Сенкевич/ Александър Форд Кръстоносци, 1960.
Полша през периода на Средновековието. Еманципацията на поляците от Немския кръстоносен орден. Битката край Грунвалд през 1410 г. Възприемане на филма през 60-те години на 20 в. от полската публика. |
2 |
3 | Хенри Сенкевич/ Йежи Хофман С огън и меч, 1999.
Полша през периода на Ренесанса и барока. „Златната” шляхтишка свобода. Правото на свободно вето, изборен крал; етническа и религиозна толерантност през Ренесанса и постепенната дегенерация на полската аристокрация през периода на барока. Войните на поляците през ХVІІ в. с турци, шведи, татари и украинци. |
2 |
4. | Адам Мицкевич/ Анджей Вайда Пан Тадеуш, 1999.
Подялбата на Полша между Русия, Австрия и Прусия. Полският литературен романтизъм и политическата му „експлоатация” през втората половина на 20 век – поемата Задушница в театъра и киното. |
2 |
5. | Стефан Жеромски/ Анджей Вайда Пепелища, 1965 и
Станислав Виспянски/ Анджей Вайда Сватба, 1973.– Наполеоновите войни и полското освободително движение. Разминаване на мечти и действие. Сценичните похвати в екранизацията на Сватба. |
2 |
6 | Стефан Жеромски/ Влодимеж Хаупе Бездомни хора (Доктор Юдим), 1975.
Полският литературен позитивизъм. Моралът на лекаря и човека. Ролята на интелигенцията в обществото. |
2 |
7 | Владислав Реймонт/ Анджей Вайда Обетованата земя, 1975.
Разлика между роман и сценарий. Контаминиране на романови персонажи в един филмов герой. Типологически сходства и разлики между натрупването на капитала в Полша и България. Типологически прилики и разлики с Тютюн на Димитър Димов/ Никола Корабов. |
2 |
8 | Стефан Жеромски/ Филип Байон Предпролет, 2001.
Режимът на санацията в Полша между Двете световни войни. Митът за стъклените домове. Полският литературен и филмов партоцентризъм. |
2 |
9 | Ярослав Ивашкевич/ Анджей Вайда Госпожиците от Вилко, 1979 и Ярослав Ивашкевич/ Изабела Цивинска Любовниците от Марона, 2005.
Естетизмът на Ивашкевич. |
2 |
10 | Анджей Муларчик/ Анджей Вайда Катин, 2007.
Пактът Рибентроп-Молотов и последствията за полша и Европа. Полша по време на Втората световна война и непосредствено след войната. Истината срещу лъжата. Славяните и двата типа тоталитаризъм. Отговорността на съвременниците за миналото. Филмът на Антони ѝкраузе Смоленск, 2016 – своеобразно продължение на Катинската трагедия? |
2 |
11 | Йежи Анджейевски/Анджей Вайда Пепел и диамант, 1958.
Установяване на комунистически режим в Полша. Дилемите личен-обществен живот и дълг-любов. |
2 |
12 | Анджей Вайда Човекът от мрамор, 1976, Човекът от желязо, 1981 и Валенса – човек на надеждата, 2013.
Епохата на Солидарност. Обикновеният човек срещу тоталитаризма. |
2 |
13 | Творчески портрет на носителя на Оскар за 2000 г. – режисьорът Анджей Вайда.
Славянските филмови оскари. |
2 |
14 | Филмите на Роман Полански.
Холокостът в полската литература и кино (Корчак, Пианистът и др.). |
2 |
15 | Заключителна дискусия. | 2 |
Семинарни занятия
№ | Тема: | Хорариум |
1 | Защо филмираме литературната класика? | 1 |
2 | Филмираната литературна класика като актуализиране на историята. | 1 |
3 | Трилогията на Хенрик Сенкевич „С огън и меч”, „Потоп” и „Пан Володейовски” като предходник на филмовите сериали. | 1 |
4. | Ограничените неограничени възможности на полските филмови творци в периода на социализма. | 1 |
5. | Езоповският език на полските филми. | 1 |
6 | Преходът от литературоцентричност към киноцентричност в полската култура в средата на 20 век. | 1 |
7 | Полското кино в България. | 1 |
8 | Ян Енглерт в ролята на отец Ередия в Осъдени души, 1975 на Д. Димов/ В. Радев. | 1 |
9 | Прилики и разлики в екранизацията на литературната класика в Полша и България. | 1 |
10 | Естетика и идеология на полското кино през 50-те и 60-те години на 20 век. | 1 |
11 | Най-известните полски режисьори и актьори. | 1 |
12 | Ролята на полското кино за прехода от тоталитаризъм към демокрация. | 1 |
13 | Ролята на полското кино за прехода от тоталитаризъм към демокрация – продължение. | 1 |
14 | Типология на филмите за холокоста. | 1 |
15 | Защо полските филми „изчезват” от българските екрани? | 1 |
Конспект за изпит
№ | Въпрос |
1 | Християнските корени на европейската цивилизация в полската литература и киното |
2 | Полският поглед към културната античност |
3 | Политическа еманципация на поляците от немците |
4. | Полша през Ренесанса и барока |
5 | Филмите по литературни произведения на Хенрик Сенкевич |
6 | Войните на Полша с казаци, турци и шведи |
7 | Съпротивата на поляците срещу нацизма и комунизма |
8 | Установяване на партоцентризъм в следвоенна Полша |
9 | Активна и пасивна съпротива срещу комунистическия партоцентризъм |
10 | Полските филми за холокоста |
11 | Славянските носители на нобелова награда залитература и филмови оскари |
12 | Периодите на Солидарност и военно положение в Полша – обикновеният човек и тоталитаризма |
13 | Рецепция на полската кинемотография в България |
14 | Литературни предходници на съвременните филмови сериали |
15 | Защо филмираме литературната класика? |
Библиография
Основна:
Кшижановски, Юлиян. История на полската литература, София, 1988
Даскалов, Николай. Оспорвани шедьоври. Quo vadis, Фараон, Пепелища, София, 1994
Анджей Вайда. Киното и останалият свят. Двоен поглед, София, 2010
Допълнителна:
Film Adaptation. James Naremore, ed. New Brunswick, New Jersey: Rutgers University Press, 2000. (chapter 1: Adaptation in Theory)
Robert Stam, Alessandra Raengo. Literature and Film. A Guide to Theory and Practice of Film Adaptation. Malden, MA: Blackwell Publishers, 2005.
Marek Haltof. Polish National Cinema. New York, Oxford: Berghahn Books, 2002.
Aniko Imre. East European Cinemas. New York, London: Routledge, 2005.
Dina Iordanova. Cinema of the Other Europe. London, New York: Wallflower, 2003.
Peter Hames. The Czechoslovak New Wave. London, New York: Wallflower, 2005.
The Cinema of Andrzej Wajda. The Art of Irony and Defiance. Elzbieta Ostrowska and John Orr, eds. London, New York : Wallfower, 2003.
Ewa Mazierska. Masculinities in Polish, Czech and Slovak Cinema. New York: Berghahn Books, 2008.
Ewa Mazierska & Elzbieta Ostrowska. Women in Polish Cinema. New York: Berhahn Books, 2006.