Образи на границата. Съвременни теории за образа
Едносеместриален курс
Преподавател: доц. д-р Дарин Войнов Тенев
| Анотация на учебната дисциплина: |
| Цели: Курсът ще се стреми да запознае студентите с някои от най-важните съвременни концепции за образа. Това би спомогнало за систематизиране на знанието върху автори често нито добре представени на български, нито изучавани в рамките на отделните дисциплини, които въпреки това са от ключово значение както за по-доброто разбиране на днешната ситуация, за която се твърди, че е доминирана от визуалното и образите, така и за по-умелото справяне с практически задачи от страна на всички онези, които по един или друг начин работят с образи (не само литературоведи, културолози, социолози, психолози, изкуствоведи и философи, но също и хора от сферата на маркетинга и рекламата, визуалните изкуства, театъра, киното и т.н.) Курсът ще се опита да предостави богат терминологичен апарат, чието овладяване е един от малкото гаранти за адекватно говорене за образа. Въвеждането на такъв терминологичен апарат ще е съпътвствано от обсъждане на теоретичните рамки, в които той е използван и използваем, като с това се стимулира критическото отношение на студентите към приемането наготово на концепции и схващания.
Съдържание: Съзнателно търсената двузначност в заглавието на курса е опит още оттук да се посочи многоплановостта, въз основа на която образът трябва да бъде мислен. Така от една страна „границата” от наименуванието ще означава онази граница, която пресича различни области като литература, изобразително изкуство, кино, реклама и т.н. От друга, ще препраща към съвремието като граница, праг, из който образът се разкрива по специфичен начин, и ще предполага по-общата основа на една критическа онтология на настоящето. На трето – това е границата, която пресича образа, граничността на всеки образ, която го разделя от самия него, превръщайки го всеки път, неминуемо, в образ на границата. От тази поне тройна перспектива ще се изходи към теориите за образа през двадесети век. А. Основният акцент ще бъде поставен върху теории за образа от втората половина на двадесети век до наши дни. По-голямо внимание ще бъде отделено на Е.Гомбрих, Р.Барт, Ж.Лакан, Ж.Дельоз, Л.Марен, Ж.Рансиер, Х.Белтинг, Ж.Диди-Юберман, Ж.-Л. Нанси, Хорст Бредекамп и Стивън Кослин. В по-малка степен ще бъдат разгледани други автори, които ще бъдат въвеждани по време на занятията, без да им бъде отделяна специална лекция. Такива автори са А.Варбург, Е.Панофски, Р.Арнхайм, У.Мичъл, Т.Дж.Кларк, И.-А.Боа и Р.Краус, М.-К. Ропар, А.Ангелов, Б.Манчев, Г. Бьом, К. Мокси, Л. Тейлър, М. Джей, Макс Имдал и др. Б. Представянето на автори и концепции ще бъде съчетано с пресичащо го занимание с основните проблемни ядра, които мисленето за образ предполага да бъдат обсъдени. Нишките, извеждани от тези проблематични ядра, ще са и онова, което свързва отделните теории, за да не останат последните просто куп несвързана и неизползваема информация. Основните проблематични ядра: 1. Образ и език, образ и текст; 2. Образ и разказ; 3. Миметични и немиметични аспекти на образа; 4. Сетивно съдържание на образа, видимост и невидимост; непредставимото. 5. Цялост и разпокъсаност на образите. 6. Образ, власт, институция; 7. Образът като потенция: между сила и възможност; 8. Форма и безформеност; 9. Културна определеност и контекстуална вписаност на образите. 10. Конструиране на история на изкуството. |
| Очаквани резултати: |
| В края на курса студентите ще бъдат запознати не само с различни съвременни теории за образа, но също и с общия контекст на съвременните изследвания върху образа след така наречения „иконичен обрат”. Те ще могат да анализират образи от различен порядък (визуални, слухови, ментални, литературни; творби на съвременното изкуство, рекламни продукти и т.н.) от различни гледни точки, така че да бъдат отчетени както иманентните характеристики на съответните образи, така също и общият културно-социалин и исторически фон, средата, в която те функционират по начина, по който функционират, като същевременно бива откроена политическата роля на образното. |
Учебно съдържаниe
| Тема № | Наименование на темата | Хорариум |
| 1 | Въведение. Иконичният обрат и съвременните науки за образа. | 2 |
| 2. | Гещалт-психологическото схващане за образ. Ернст Гомбрих | 2 |
| 3. | Семиотика на образа. Ролан Барт. | 2 |
| 4. | Жак Лакан и психоаналитичното въображаемо | 2 |
| 5. | Разбирането за образ във философията на Жил Дельоз. | 2 |
| 6. | Жак Рансиер. Режими на изкуството и поделяне на сетивното | 2 |
| 7. | Жан Люк Нанси. Предвиждането на образа и погледа на портрета. | 2 |
| 8. | Два съвременни дебата около образа (Мичъл – Рансиер и Диди-Юберман – Рансиер) | 2 |
| 9. | Проблемът за края на изкуството. Ханс Белтинг и Диди Юберман. История на изкуството и анахронизъм на образите. Български рефлексии върху края на изкуството. | 2 |
| 10. | Жорж Диди-Юберман. Разцепването на виждането и образът като разкъсване | 2 |
| 11. | Ханс Белтинг и проектът за антропология на образите. | 2 |
| 12. | Боян Манчев. Образ и изменение. | 2 |
| 13. | Образ и власт, образ и политика. Луи Марен и силата на образите по времето на абсолютизма. Насилието на образите, непредставимото на Холокоста и задължението да се показва. | 2 |
| 14. | Когнитивна психология. Образ и мозък. Стивън Кослин | 2 |
| 15. | Перформативност на образите. Теорията на Хорст Бредекамп за образните актове. Типове образни актове. Образните и речевите актове в сравнителна перспектива. | 2 |
Изпит
Изпитът е двусъставен: писмена и устна част. Писмената част се състои в изготвянето на курсова работа, в рамките на която да се вижда до колко студентът е усвоил теориите, изучавани в рамките на курса, и уменията да анализира образи от различен порядък. Устната част се състои в представяне пред останалите студенти на курсовата работа и публичната й защита.
Библиография
Основна:
Агамбен, Джорджо, „Нимфи“, прев. Б. Паскалева, сп. Пирон, бр. 11/ 2015.
Ангелов, Ангел. Невъзможност за история на изкуството. // Съвременник, 1991, № 4, с. 404-17.
Ангелов, Ангел, Конкретни утопии – проектите на Кристо, София: Отворено общество, 1997.
Ангелов, Ангел, „Следистории на изкуството. Един коментар”, Демократически преглед, бр.48, 2001-2002, с.338-368.
Ангелов, Ангел, Историчност на визуалния образ, София: Алтера, 2008.
Ангелов, Ангел, „Кратък екскурс за употребата на термина инсталация”, LiterNet, 28.02.2010, № 2 1 (123).
Барт, Ролан, Въображението на знака, прев. Надя Дионисиева, Галина Меламед, Петър Гълъбов, София: Народна култура, 1991.
Барт, Ролан, „Елементи на семиологията”, прев.Милена Михайлова, в: Семиотика. Между нещата и думите, с.43-93.
Барт, Ролан, Camera Lucida, София: Агата-А, 2001.
Белтинг, Ханс, „Образ, последник, тяло”, прев. Е. Стоянов, сп. Пирон, бр.6/ 2012-2013
Бланшо, Морис, Литературното пространство, прев.В.Антонова, София: ЛИК, 2000.
Бланшо, Морис, Предстоящата книга, прев.Антоанета Колева, София: Критика и хуманизъм, 2007.
Бланшо, Морис, „Езикът на фикцията”, прев. Емилия Йорданова, в: Литературен вестник, бр.31, 3-9.10.2007, с.14-15.
Бланшо, Морис, „Из Стъпката отвъд”, прев.Дарин Тенев, в: Литературен вестник, бр.31, 3-9.10.2007, с.10-11.
Божков, Димитър, „Образи и предмети в Книга на пасажите на В. Бенямин”, сп. Пирон, бр.6/ 2012-2013
Божков, Димитър, „Аби Варбург при индианците Пуебло“ , сп. Пирон, бр. 11/ 2015.
Бьом, Готфрид, „Завръщането на образите”, прев. Б. Паскалева, сп. Пирон, бр.6/ 2012-2013
Вакарелова, Моника, „Негативност на образа – бележки по Кристиан Болтански”, сп. Пирон, бр.6/ 2012-2013.
Вакарелова, Моника, „Визуална репрезентация на Холокоста“, сп. Пирон, бр. 9/ 2015.
Варбург, Аби, „Мнемозина. Въведение“ , прев. Б. Паскалева, сп. Пирон, бр. 11/ 2015.
Голешевска, Нора, „Образ и перформатив“, сп. Реторика и комуникации, 2017, http://rhetoric.bg/%D0%BD%D0%BE%D1%80%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7-%D0%B8-%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2
Гомбрих, Ернст, Изкуство и илюзия, София, 1988.
Дельоз, Жил, Различие и повторение, прев. Вл.Градев, И. Кръстева, София: Критика и Хуманизъм, 1999.
Дельоз, Жил, „Актуалното и виртуалното”, Литературен вестник, 7-13. 10. 2009, бр.30.
Диди-Юберман, Жорж, „Неизчерпаемото, или познанието чрез въображението и наследството на нашето време: атласът Мнемозина“, прев. Д. Божков, сп. Пирон, бр. 11/ 2015.
Джей, Мартин, „Скопични режими на модерността”, прев. Т. Петков, сп. Пирон, бр.6/ 2012-2013
Кант, Имануел, Критика на чистия разум, прев. Цеко Торбов, София: БАН, 1992.
Кант, Имануел, Критика на способността за съждение, прев.Цеко Торбов, София: БАН, 1993.
Когато медиите не бяха постмодерни, съст. Стилиян Йотов, София: Агата-А, 2011.
Криворова, Красимира, „Невъзможните фигури и проблемът с интерпретацията“ , сп. Пирон, бр. 9/ 2015.
Кьосев, Александър, „Хайде де, тука е България”. Националистически образи из публичните пространства на София, сп. Пирон, бр.6/ 2012-2013
Лакан, Жак, Семейните комплекси, София: Сиела, 2008.
Лакан, Жак, Върух имената-на-бащата, София: Сиела, 2011.
Манчев, Боян, Невъобразимото. Опити по философия на образа, София: НБУ, 2003.
Манчев, Боян, Тялото-Метаморфоза, София: Алтера, поредица „Зевгма”, 2007.
Манчев, Боян, „Платон и Интернет: философията срещу литературата, литературата срещу новите медии”, в: Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет, с.256-270.
Манчев, Боян, „Фасцинацията”, Литературен вестник, 1-7.07.2009, бр.24.
Манчев, Боян, „Непрекъснатото изменение, образът”, „Онто-естетически хоризонт” и „Присъствие на света, образи”, Литературен вестник, 26.01-01.02. 2011, бр. 2.
Мерло-Понти, Морис, Видимото и невидимото, прев.Стилиян Деянов, София: Критика и хуманизъм, 2000.
Мирзоеф, Никълъс, „Какво е визуална култура“ , сп. Пирон, бр. 9/ 2015.
Мичъл, У. Дж. Т. „Картинният обрат”, прев. Д. Тенев, сп. Пирон, бр.6/ 2012-2013
Мокси, Кийт, „Визуалните изследвания и иконичният обрат”, прев. Г. Илиев, сп. Пирон, бр.6/ 2012-2013
Нанси, Жан-Люк, Corpus, прев. Боян Манчев, София: ЛИК, 2003.
Паскалева, Богдана, «Стената и кристалът. Организация на погледа и образа през 15 век» , сп. Пирон, бр. 9/ 2015.
Паскалева, Богдана, „Памет и страх в историческия проект на Аби Варбург“ , сп. Пирон, бр. 11/ 2015.
Разказвайки образа, съст. А. Ангелов и И. Генова, София: Сфрагида, 2003.
Следистории на изкуството, съст. А. Ангелов и И. Генова, София: Сфрагида, 2001.
Стоева, Емилия, „Съвременни тенденции на екранната пластика (Образът в съвременните научни изследвания)“ , сп. Пирон, бр. 9/ 2015.
Тейлър, Люсиен, „Визуалната антропология е мъртва, да живее визуалната антропология!“ , сп. Пирон, бр. 9/ 2015.
Тенев, Дарин, „Две версии на онтологическата трансфигурация“, , сп. Пирон, бр. 9/ 2015.
Допълнителна:
Башлар, Гастон, Поетика на пространството, съст. Красимир Манчев, прев. Александра Манчева, Радка Бешкова, Румяна Каменова, София: Народна култура, 1988.
Голешевска, Нора, „Визуалните изследвания и политическата теория”, сп. Пирон, бр.6/ 2012-2013.
Кант, Имануел, Критика на чистия разум, прев. Цеко Торбов, София: БАН, 1992.
Кант, Имануел, Критика на способността за съждение, прев.Цеко Торбов, София: БАН, 1993.
Тенев, Дарин, Фикция и образ, Пловдив: Жанет 45, 2012.
Хайдегер, Мартин, Битие и време, прев.Димитър Зашев, София: „Марин Дринов”, 2005.
Хайдегер, Мартин, Кант и проблемът за метафизиката, прев.Любомир Милчев, София: Анубис, 1997.
Хайдегер, Мартин, „Началото на художествената творба”, прев.Димитър Денков, в: Същности, София: Гал-Ико, с.101-163.
Шпет, Густав, Внутренняя форма слова, Москва: Государственная академия художественных наук, 1927.
Agamben, Giorgio, « Image et silence », Penser l’image III. Comment lire les images ?, Paris : les presses du réel, 2017, pp. 327-332.
Alloa, Emmanuel (éd.), Penser l’image III. Comment lire les images ?, Paris : les presses du réel, 2017.
Barthes, Roland, L’obvie et l’obtus. Essais critiques III, Paris : Seuil, 1982.
Bellour, Raymond, « L’image », In: Maurice Blanchot. Récits critiques, ed. Christophe Bident & Pierre Vilar, Paris: Editions Farrago/ Editions Léo Scheer, 2003, pp.133-142.
Belting, Hans, L’histoire de l’art est-elle finie ?, Paris : Gallimard, 1989.
Belting, Hans, Likeness and Presence. History of the Image before the Era of Art, trans. Ed. Jephcott, Chicago and London: The University Press, 1994.
Belting, Hans, Pour une anthropologie des images, Paris : Gallimard, 2004.
Belting, Hans, « La fenêtre et le moucharabieh », In : Penser l’image, ed. Em. Alloa, Paris : Les Presses du réel, 2010, pp. 147-173.
Blanchot, Maurice, Faux pas, Paris : Gallimard, 1943.
Blanchot, Maurice, La Part du feu, Paris : Gallimard, 1949.
Blanchot, Maurice, Thomas l’obscur, Paris: Gallimard, 1950.
Blanchot, Maurice, Au moment voulu, Paris: Gallimard, 1979 (1951).
Blanchot, Maurice, L’espace littéraire, Paris: Gallimard, coll. Idées, 1968 (1955).
Blanchot, Maurice, La bête de Lascaux, Paris: G.L.M., 1958.
Blanchot, Maurice, Le livre à venir (1959), Paris : Gallimard, coll. Idées, 1971.
Blanchot, Maurice, L’entretien infini, Paris : Gallimard, 1969.
Blanchot, Maurice, L’Amitié, Paris : Gallimard, 1971.
Blanchot, Maurice, Le pas au–delà, Paris: Gallimard, 1973.
Blanchot, Maurice, L’Ecriture du désastre, Paris : Gallimard, 1980.
Blanchot, Maurice, « Le livre existera toujours », Europe, n°940-941, août – septembre 2007, pp.14-15.
Boehm, Gottfried, « Ce qui se montre. De la différence iconique », Penser l’image, ed. Em. Alloa, Paris : Les presses du réel, 2010, pp. 27-47.
Bredekamp, Horst, « La « main pensante » . L’image dans les sciences », In : Penser l’image, ed. Em. Alloa, Paris : Les presses du réel, 2010, pp.177-209.
Bredekamp, Horst, Theorie des Bildaktes, Berlin : Suhrkamp Verlag, 2010.
Bredekamp, Horst, Der Bildakt, Berlin : Verlag Klaus Wagenbach, 2015.
Caillois, Roger, « L’Enigme et l’Image », In: Art poétique, Paris: Gallimard, 1958, pp.149-164.
Caillois, Roger, Obliques, précédé par Images, images…, Paris : Gallimard, 1987.
Caillois, Roger, « Images et Vers », В: Le fleuve Alphée, Paris : Gallimard, 1978, pp.105-122.
Castoriadis, Cornelius, “La découverte de l’imagination”, In: Domaines de l’homme. Les carrefours du labyrinthe II, Paris : Seuil, 1986.
Castoriadis, Cornelius, “Imagination, imaginaire, réflexion”, In: Fait et à faire. Les carrefours du labyrinthe V, Paris : Seuil, 1997.
Deleuze, Gilles, Logique du sens, Paris: Minuit, 1969.
Deleuze, Gilles, L’image-mouvement. Cinema I, Paris : Minuit,1983.
Deleuze, Gilles, L’image-temps. Cinema II,Paris : Minuit, 1985.
Deleuze, Gilles, « L’épuisé », In: Samuel Beckett, Quad, suivi de « L’épuisé » par Gilles Deleuze, Paris : Minuit, 1999.
Deleuze, Gilles, “L’actuel et le virtuel”, In: Gilles Deleuze & Claire Parnet, Dialogues, Paris : Champs Flammarion, 1996, pp.179-185.
Didi-Huberman, Georges, Devant l’image, Paris: Minuit, 1990.
Didi-Huberman, Georges, Ce que nous voyons, ce qui nous regarde, Paris : Minuit, 1992.
Didi-Huberman, Georges, Decant le temps, Paris: Minuit, 2000.
Didi-Huberman, Georges, L’image survivant, Paris: Minuit, 2002.
Didi-Huberman, Georges, “De ressemblance à ressemblance”, In: Maurice Blanchot. Récits critiques, ed. Christophe Bident & Pierre Vilar, Paris: Editions Farrago/ Editions Léo Scheer, 2003, pp.143-168.
Didi-Huberman, Georges, Images malgré tout, Paris: Minuit, 2003.
Didi-Huberman, Georges, Gestes d’air et de Pierre, Paris: Minuit, 2005.
Didi-Huberman, Georges, “Rendre une image”, In : Penser l’image, ed. Em. Alloa, Paris : Les presses du réel, 2010, pp. 267-292.
Didi-Huberman, Georges, « Lire, encore et toujours, ce qui n’a jamais été écrit », Penser l’image III. Comment lire les images ?, Paris : les presses du réel, 2017, pp. 369-391.
Furbank, P.N., Reflections on the Word ‘Image’, London: Secker & Warburg, 1970.
Ginzburg, Carlo, „Ekphrasis et Connoisseurship“, Penser l’image III. Comment lire les images ?, Paris : les presses du réel, 2017, pp. 119-144.
Gombrich, Ernst H., Art and Illusion. A Study in the Psychology of Pictorial Representation, Princeton: Princeton University Press, 1956.
Gombrich, Ernst H., “The Evidence of Images”, In: Interpretation. Theory and Practice, ed. Ch. S. Singleton, Baltimore: The John Hopkins University Press, 1969, pp. 35-104.
Goodman, Nelson, Ways of Worldmaking, USA: Hackett Publishing Company, 1992 (1978).
Heidegger, Martin, Sein und Zeit, Tübingen: Max Niemeyer, 1986 (1927).
Heidegger, Martin, Kant und das Problem der Metaphysik, Frankfurt am Main: Vittorio Klostermann, 1973 (1929).
Heidegger, Martin, Aristoteles, Metaphysik Θ1-3. Von Wesen und Wirklichkeit der Kraft, Frankfurt am Main: Vittorio Klostermann GmbH, 1981.
Heidegger, Martin, Holzwege, Frankfurt am Main: Vittorio Klostermann GmbH, 1950, англ.прев. Off the Beaten Track, trans. Julian Young, Kenneth Haynes, Cambridge: Cambridge University Press, 2002.
Husserl, Edmund, Phantasie, Bildbewusstsein, Erinnerung, Gesammelte Werke, XXIII, Hrsg. Eduard Marbach, The Hague: Martinus Nijhoff, 1980.
Imdahl, Max, “L’Iconique. Une science des images et de leur evidence”. Penser l’image III. Comment lire les images ?, Paris : les presses du réel, 2017, pp. 145-169.
Jay, Martin, Downcast Eyes, University of California Press, 1993.
Jay, Martin, “Que peut-on faire dire à une image?”, Penser l’image III. Comment lire les images ?, Paris : les presses du réel, 2017, pp. 173-196.
Kosslyn, Stephen, “Mental Imagery”, In: Visual Cognition, ed. St. Kosslyn and D. Osherson, Cambridge: MIT Press, 1995, pp. 267-296.
Kosslyn, Stephen, Image and Brain, Cambridge: MIT Press, 1996.
Lacan, Jacques, Écrits, Paris : Seuil, 1966.
Lacan, Jacques, « Le symbolique,l’imaginaire et le réel » (8 juillet 1953), In: Des noms du père, Paris, Seuil, 2005, pp.11-63.
Lacan, Jacques, La relation d’objet, Le Séminaire livre IV, 1956-57, Paris : Seuil, 1994.
Lacan, Jacques, The Ethics of Psychoanalysis, The Seminar of Jacques Lacan, book VII, 1959-1960, trans. Dennis Porter, New York&London: Routledge, 1997.
Lacan, Jacques, Le transfert, Le Séminaire livre VIII, 1960-1961, Paris : Seuil, 1991.
Lacan, Jacques, L’Identification, Le Séminaire ІХ, 1961-1962, неиздаван.
Lacan, Jacques, L’Angoisse, Le Séminaire livre X, 1962-63, Paris : Seuil, 2004.
Lacan, Jacques, Les quatre concepts fondamentaux de la psychanalyse, Le Séminaire, livre XI, 1964, Paris : Seuil, coll.Essais, 1990 (1973).
Lacan, Jacques, D’un Autre à l’autre, Le Séminaire livre XVI, 1968-69, Paris : Seuil, 2006.
Lacan, Jacques, Encore, Le Séminaire livre XX, 1972-73, Paris : Seuil, coll.Essais, 1999 (1975).
Lacoue-Labarthe, Philippe, La Vraie Semblance, Paris : Galilée, 2008.
Llewelyn, John, The Hypocritical Imagination. Between Kant and Levinas, London& New York: Routledge, 2000.
Lyotard, Jean-François, Discours, Figure, Paris: Klincksieck, 1971.
Manchev, Boyan, L’Altération du monde, Paris : Lignes, 2009.
Marin, Louis, Le portrait du roi, Paris : Minuit, 1981.
Marin, Louis, De la répresentation, Paris : Seuil, 1993.
Marin, Louis, Des pouvoir de l’image, Paris : Seuil, 1998.
Marion, Jean-Luc, La croisée du visible, Paris : PUF, 1996.
Mitchell, W.J.T., Iconology. Image, Text, Ideology, Chicago and London: The University of Chicago Press, 1986.
Mitchell, W.J.T., Picture Theory, Chicago and London: The University of Chicago Press, 1994.
Mitchell, W.J.T., What Do Pictures Want, Chicago and London: The University of Chicago Press, 2005.
Mondzain, Marie-José, Image, Icône, Économie, Paris : Seuil, 1996.
Mondzain, Marie-José, Le commerce des regards, Paris : Seuil, 2003.
Mondzain, Marie-Jose, Homo spectator, Paris : Bayard, 2007.
Mondzain, Marie-José, « L’image entre provenance et destination »,In : Penser l’image, ed. Em. Alloa, Paris : Les Presses du réel, 2010, pp. 49-67.
Moreau, François, L’image littéraire. Position du problème, Paris : Société d’édition d’enseignement supérieur, 1982.
Nancy, Jean-Luc, Le sens du monde, Paris: Galilée, 1993.
Nancy, Jean-Luc, Le Regard du portrait, Paris : Galilée, 2000.
Nancy, Jean-Luc, Visitation (de la peinture chrétienne), Paris : Galilée, 2001.
Nancy, Jean-Luc, «Un jour les dieux se retirent… », William Blake and Co, 2001.
Nancy, Jean-Luc, La pensée dérobée, Paris : Galilée, 2001.
Nancy, Jean-Luc, La création du monde ou la mondialisation, Paris: Galilée, 2002.
Nancy, Jean-Luc, Au fond des images, Paris : Galilée, 2003.
Nancy, Jean-Luc, Noli me tangere, Paris : Bayard, 2003.
Nancy, Jean-Luc, A plus d’un titre. Jacques Derrida, Paris : Galilée, 2007.
Nancy, Jean-Luc, L’Adoration. Déconstruction du christianisme II, Paris : Galilée, 2010.
Nancy, Jean-Luc, « L’image : mimesis & methexis », In : Penser l’image, ed. Em. Alloa, Paris : Les presses du réel, 2010, pp. 69-91.
Nancy, Jean-Luc, Maurice Blanchot. Passion politique, Paris : Galilée, 2011.
Pickering, Michael, Stereotyping. The Politics of Representation, New York: Palgrave, 2001.
Rancière, Jacques, La Mésentente, Paris : Galilée, 1995.
Rancière, Jacques, Le partage du sensible, Paris : La fabrique, 2000.
Rancière, Jacques, L’inconscient esthétique, Paris : Galilée, 2001.
Rancière, Jacques, Le destin des images, Paris : La fabrique, 2003.
Rancière, Jacques, Malaise dans l’esthétique, Paris : Galilée,2004.
Rancière, Jacques, Le spectateur emancipé, Paris : La fabrique, 2008.
Rancière, Jacques, « Les images veut-elles vraiment vivre ? », In : Penser l’image, ed. Em. Alloa, Paris : Les presses du réel, 2010, pp. 249-263.
Rancière, Jacques, Aisthesis, Paris : Galilée, 2011.
Rancière, Jacques, « Images relues : la méthode de Didi-Huberman », Penser l’image III. Comment lire les images ?, Paris : les presses du réel, 2017, pp. 351-368.
Richir, Marc, Phénoménologie en esquisses, Grenoble : J.Millon, 2000.
Richir, Marc, L’institution de l’idéalité, Mémoires des Annales de Phénoménologie, Beauvais, Association pour la promotion de la Phénoménologie, 2002.
Ropars-Wuilleumier, Marie-Claire, L’Idée d’image, Vincennes : PUV, 1995.
Sartre, Jean-Paul, L’Imaginaire. Psychologie phénoménologique de l’imagination, Paris : Gallimard, coll. Idées, 1975 (1940).
Sartre, Jean-Paul, L’Imagination, Paris: PUF, 1956 (1936).
Stiegler, Bernard, “L’image discrète”, In: Jacques Derrida, Bernard Stiegler, Echographies de la télévision, Paris : Galilée – INA, 1996.