Интернет технологии – маркиращи компютърни езици
Магистърска програма „Компютърна лингвистика. Интернет технологии в хуманитаристиката“
Образователно-квалификационна степен магистър
Вид обучение: редовно
Хорариум | ECTS-кредити | Крайна оценка | |
Лекции | Семинарни упражнения | Практически упражнения | Хоспитиране |
30 | 3 | Писмен изпит |
Анотация
Курсът запознава с основните технологии в областта на електронните технологии, които позволяват обработката, издаването и търсенето в текстова информация. Той е основан на най-новите решения, стандарти и практики в областта на компютърната хуманитаристика – маркиращи езици като SGML, XML и HTML, както и поддържащите решения за визуализиране и представяне на данните – CSS, XSL(T), Xpath. Курсът предлага история, теоретична база и практически задачи, основани на литературни текстове, критични филологически материали и интернет източници.
Форми и методи на оценяване: текуща оценка, писмен изпит
Лекционен курс
Тема № | Наименование на темата | Хорариум |
1 | Увод в проблематиката. Маркиращите езици и Интернет. Маркиращите езици и електронните документи. Маркиращите езици и базите от данни | 4 часа |
2. | HTML (HyperText Markup Language). Първо равнище: Създаване на първия HTML документ. Промяна на HTML документа. Заглавия. Параграфи и нови редове. Стилово оформяне на фрази и думи. Списъци. Графика и файлови формати. Свързване между части на един и същи документ. Свързване между файловете на Вашия компютър. Вашата уеб страница и Интернет връзките. Свързване на графика. Букви, символи и обекти | 4 часа |
3. | HTML (HyperText Markup Language). Второ равнище. Основа на уеб страницата: цветове и графика. Графични ефекти. Таблици. Мета-информацията. Рамки. Употреба на скриптове. Създаване на форми. Практически задачи | 2 часа |
4. | Standard Generalized Markup Language (SGML) и Extensible Markup Language (XML). 1. HTML е само част от семейството на SGML. Началото на SGML – идеята за маркиращите езици. Основни характеристики на SGML. Описателно и процедурно маркиране. Структура на текста. Структури на SGML. Елементи. Структура на текста и на SGML документа. Типове документи. Определяне на типа на документа. Как се правят дефинициите на типа документ – DTD: синтаксис на моделите. Конкурентни структури. Атрибути. Обектите на SGML. Маркирани секции | 4 часа |
5. | XML и SGML. 2. Защо се появява XML? Разлики между XML и SGML? Обекти на XML. XML декларация. XML каталози. Проблемът за различните начини за изготвяне на информационен модел (SGML модел: DTD, предложението на W3 консорциума, предложението на Microsoft, предложението на Relax). XML и CSS. Практически задачи. | 6 часа |
6. | Семейството на XML. Езици за стилово оформяне, езици за адресиране и търсене в частите на документа, езици за посочване и езици за трансформация с особен акцент върху: Exstensible Stylesheet Language (XSL) и Extensible Stylesheet Language for Transformations (XSLT). Увод. Шаблони. Атрибути. Оси. Повторение и сортиране. Създаване на елементи и атрибути. Условия и тяхното формулиране. Създаване на числа и форматиране. Променливи. Калкулации. Булеви функции. Низови функции. Други фунции. Комбиниране на стилове. Особености, свързани с интернационализацията. Практически задачи. | 8 часа |
7. | Основни научни и издателски проекти в областта на маркиращите езици | 2 часа |
Съставил програмата: доц. д-р Андрей Бояджиев
Литература
- Lou Burnard and Syd Bauman (eds.). 2007. P5: Guidelines for Electronic Text Encoding and Interchange. Text Encoding Initiative Consortium. http://tei-c.org/release/doc/tei-p5-doc/en/html/index.html
- A. Bojadžiev. Computerized Manuscript Corpus Data: Results and Further Development. In: Bulgarian Studies at the Dawn of the 21st Century: A Bulgarian-American Perspective. Sixth Joint Meeting of Bulgarian and North American Scholars. Blagoevgrad, Bulgaria, May 30 – June 2, 1999. София: Гутенберг. 237-243 (with А. Мiltenova и S. Velev).
- A. Bojadžiev. An Electronic Repertory of Medieval Slavic Literature and Letters: A Suite of Guidelines. In: Medieval Slavic Manuscripts and SGML. Problems and Perspectives. Sofia: Marin Drinov, 2000. 43-68 (with А. Мiltenova).
- A. Bojadžiev. Codicology, Paleography, and Language in theComputer Description of Medieval Slavic Manuscripts. In: Medieval Slavic Manuscripts and SGML. Problems and Perspectives. Sofia: Marin Drinov, 2000. 69-90.
- A. Bojadžiev.A Unified Model for the Description of Medieval Manuscripts? In: Computational Approaches to the Study of Early and Modern Slavic Languages and Texts. Proceedings of the “Electronic Description and Edition of Slavic Sources” conference, 24-26 September 2002, Pomorie, Bulgaria. Sofia: “Boyan Penev” Publishing Center, 2003. 113-136 (с А. Милтенова и Д. Радославова).
- A. Bojadžiev.Electronic Student Editions of Medieval Slavic Texts. Scripta & e-Scripta 1, Sofia, 2003. 75-88.
- A. Bojadžiev.The Project Repertorium. In: Proceedings of the MASSEE. Borovetz, 2003. 151-160.
- A. Bojadžiev.The Language in the Electronic Description of Slavic Manuscripts. In: Proceedings from the 2003 Conference of Bulgarian Studies Association. Columbus, Ohio, 2003. Ed. Ch. Gribble, E. Scatton.
- A. Bojadžiev.The Repertorium Initiative: Philological Practices and Markup Technologies. In: Computer Applications in Slavic Studies. Proceedings of Azbuky.Net. International Conference and Workshop 24-27 October 2005, Sofia, Bulgaria. Eds. A. Miltenova, D. Radoslavova, E. Pancheva. Sofia: Boyan Penev, 2006. 27-40.
- A. Bojadžiev.Digitizing the Manuscript Collection of the Rila Monastery. In: Slovo: Towards a Digital Library of South Slavic manuscripts. Ed. by Heinz Miklas and Anisava MIltenova. Sofia: Boyan Penev, 2008. 166-176 (with I. Hristova and D. Peev).
- A. Bojadžiev. The Linguistic Information in the Electronic Corpus of Old Slavonic Texts. Scripta & e-Scripta 6 (2008). 105-149 (заедно с Цветана Димитрова).
- A. Bojadžiev. Constructing Repertorium 3.0. Another View of the TEI P5 Model for Medieval Manuscript Descriptions. Scripta & e-Scripta 7 (2009). 13-48.
- A. Бояджиев. За електронния корпус от средновековни български текстове с речник. Български език 57 (2010), 1, 7-22.
Учебната програма е приета с решение на катедрен съвет протокол N 8/08.07.2011 год.