Пътят на християнството от Изток на Запад. Ранносредновековните манастири като културни и книжовни средища
Доц. д-р Румен Живков Бояджиев
Анотация
Представената дисциплина спада към задължителните направления в процеса на обучение в магистърската програма “Опазване на българското културно наследство”. Направен е опит обемният материал да се модифицира гъвкаво, като е предвидено разглежданите проблеми да хвърлят „мост” и към водената през летния семестър дисциплина „Средновековна мобилност и християнско поклонничество”. Описаната тук дисциплина има за цел да запълни една празнина в образованието на студентите, която е осезаема дори и при студенти – историци. Едно къде по-общо или по-конкретно запознаване със “скритата” история на църквата, конкретно монашеството през ранното средновековие, като и „осветляването” на манастирската култура в Египет, Палестина, Сирия, Кападокия, Константинопол (столичното християнство в неговото многообразие), както и на Балканите, безспорно е полезно за студентите магистри.
Този курс е от полза за студенти, които се подготвят за бъдещи специалисти с акцент върху изучаването на културно-историческото минало на България (в контекста на европейската политическа и църковна история), както и с насоченост към опазването и реконструирането му за поколенията. Самата природа на проучването и опазването на европейското и в частност българското наследство предполага следване на една по-прагматична, отворена и съобразена с тенденциите на европейското образование проблематика. В ролята си на специалисти – практици в областта на експертното управление на културата – в голяма част от заниманията си магистрите се сблъскват с плодовете на многовековната културна дейност на църковния организъм като цяло или в частност (артефакти, книжовни паметници и пр.). За целта е нужно да се вникне в епохата, като се формират конкретни техники за това. За един специалист, макар и практик, би било от голяма полза да получи една обща методологична основа за научно дирене, а също и изработване на техники за откриване на нужната информация от всякакъв вид в помощ на практическите ежедневни занимания. Курсът е от обща полза и за други магистри филолози, които впоследствие биха се насочили към културния мениджмънт или друга област от културата и управлението на културното наследство. При обобщаването на главните теми се обръща внимание и на чуждите музейни колекции и библиотеки, за да се мотивират специалистите да се отдадат и на опазването на многовековното културно наследство по нашите земи.
Учебният процес разчита и на голям дял на активната самостоятелна работа на магистрите, като предполага както работа с класическа научна литература, така и занимания с каталози, справочници и издирвателска работа с електронни масиви информация и интернет – страници.
При представянето на учебния материал се работи активно с мултимедия (всеки час), студентите се снабдяват с индивидуални комплекти от проблемни тезиси и библиография за всяка отделна тема.
Форми и методи на оценяване:
Устен изпит /реферат/, както и текущ контрол (реферати и системна работа мултимедия и с интернет ресурси).
Лекционен курс
Тема № |
Наименование на темата |
Хорариум |
1 |
Магнетизмът на късната античност или прохождането на ранния християнски свят. Средиземноморският контекст на ранното християнство. Метрополиите на Изтока. |
2 часа лекции |
2. |
Увод в ранното християнско монашество и манастирска култура (V – VI в.) Форми на ранна аскеза. Евсевий от Цезарея (+ ок. 339) и двете форми на християнско битие. |
2 часа |
3. |
Монашеството в Египет (IV – V в.). Нитрия, Келия и Скетис. Нилските обители на Пахомий. |
2 |
4. |
Монашеската традиция на п-ов Синай (IV – VI в.). „Св. Екатерина Синайска”. |
2 |
5. |
Газа – крътопът на цивилизациите. Краят на езическа Газа. Епископ Порфирий (от 395 г.) и константинополската помощ за покръстването – христоматиен пример за „пълзяща” християнизация |
2 |
6. |
Палестинска монашеска култура. Св. Сава (439 – 532 г.) и неговият „Типик”. Основаване през 483 г. на Великата лавра и на други ценобии на Сава. Ред и организация във витеемските „латински” обители (реално и привидно равенство на двата пола). Книжовна дейност. |
2 |
7. |
Забележителната сирийска монашеска традиция (IV – VI в.). Антиохия – средището. Св. Ефрем (306 – 372) и стълпниците (Симеон Стилит 389-450). Общежитийният живот в Сирия и животът на индивида. |
2 |
8. |
Времето на Античността в Кападокия. Представите за Кападокия и кападокийците. Кападокийската църковна история от IV, V, VI в. |
2 |
9. |
Кападокийските отци. Св. Василий Велики (329/30 – 378/9 г.)и източната църковна традиция. |
2 |
10. |
Григорий Назиански (ок. 330 – ок. 394 г.) и Григорий от Ниса (335 – 340 г.). Дело и философски възгледи. |
2 |
11. |
Император Юстиниан и наследеният константинов свят. Константинополски манастири: Даламату, Хора и Студийския манастир. Епископ Йоан Златоуст (340/350 – 407 г.). Блясъкът на юстинианова Византия през VI в. и балканската „криза” от седмото столетие. |
2 |
12. |
Ранна латинска манастирска култура. Абсорбиране на източния ценобитизъм в Рим и римската провинция. |
2 |
13. |
Островното монашество на Лерин и рецепцията на източните монашески идеали в християнска Галия през V в. Феноменът на ирландското монашество. |
2 |
14. |
Ранното латинско монашество и връзките му с християнския Изток (IV – VI в.).
Църковна организация на Балканите. Константинополската патриаршия и епископата. Черното монашество на Балканите: Атонската монашеска република; Метеора; „Осиос Лукас” / „Блажени Лука’ и янинските манастири. Сръбските манастири. |
2 |
15. |
Манастирската традиция по българските земи през столетията. |
2 |
Литература:
Списъкът с източниците да съдържа задължително и заглавия от последните 5 години, както и на автора на програмата (има голямо значение за четвъртия критерий). Може да се посочват и интернет ресурси.
Бояджиев, Румен. Ранно западноевропейско монашество. Бенедиктинците и Изтокът до средата на XI в. София, 1996, 207 с.
Бояджиев, Р. Късноантичното християнско женско монашество в Рим и духовните му покровители на Апенините и в Източното средиземноморие (между II и III Вселенски събор: 381 г. до 431 г.) Prosopographia Feminarum Christianarum (Saec. IV – VI)”, Vol. I. София, 2011 г., 439 с. (за курса е полезна първата, историческа част от книгата, както и индексите с владетели, църковни събори и градове).
Бояджиев, Р. Островното монашество на Лерин и рецепцията на източните монашески идеали в християнска Галия през V в. – В: Годишник на ЦСВП, Т. 90 (9), 2000. София, 2002, с. 453 – 480.
Бояджиев, Р. Идеалът за източната аскеза в пустинята и съдбите на три римски аристократки от втората половина на IV в. и началото на V в.: Паула, Мелания Старша и Мелания Младша – В: Образ и слово. Юбилеен сборник по случай 60 годишнината на проф. Аксиния Джурова /Studia Slavico–byzantina et Mediaevalia Europensia, Vol. VIII/. София, 2004 (ISBN 954-07-1998-4), с. 89 – 101.
Бояджиев, Р. Женското монашество от ранните векове на християнството и “историческото изследване за жените” в светлината на някои съвременни чуждоезични трудове – В: Годишник на ЦСВП, Т. 93 (12), 2003. София, 2005. София, с. 331 – 336.
Литература за курса на кирилица и латиница:
Божилов, Иван. Византийският свят. София, 2008; Божилов, Ив. Изток и Запад в европейското средновековие. – В: Средновековна християнска Европа: Изток и Запад – ценности, традиции, общуване. София, 2002, с. 64 – 78; Бакалов, Георги. Византия. Културно-политически очерци [Studia Slavico-Byzantina et Mediaevalia Europensia, Vol. VI]. София, 1993; Браун, Питър. Светът на късната античност /150 – 750 г. сл. Хр./ София, 1999 /Brown, Peter. The World of Late Antiquity AD 150 – 750. London, 1971, 1997/; Карпантие, Жан; Франсоа Льобрен (Ред.). История на Средиземноморието. София, 2001 (Histoire de la Méditerranée. Paris, 1998); Кабан, Пиер (Ред.). История на Адриатика. София, 2012; Cameron, A. The Mediterranean World in Late Antiquity /AD 395 – 600/. London, 1993; Gourdouba M.; L. Pietilä-Castrén; E. Tikkala (Eds.). The Eastern Mediterranean in the Late Antique and Early Byzantine Periods [Papers and Monographs of the Finnish Institute at Athens, 9]. Helsinki, Suomen Ateenan-instituutin säätiö, 2004; Гримал, Пиер. Римската цивилизация. София, 1998 /Grimal, Pierre. La Civilisation romaine. Paris, 1960/; Машкин, Н. А. История на древен Рим. София, 1950; Момзен, Теодор. Римска история. София, 1999; Попов, Д. Древен Рим /История и култура/. София, 2002; Gibbon, Edward. Тhe Decline and Fall of the Roman Empire (28 selected Chapters), /Wordsworth Classics of World Literature/. Hertfordshire, 1998 (съкратено и адаптирано издание на многотомния оригинал от 1883 г.); Collins, Roger. Early Medieval Europe 300 – 1000. London, 1991; Demandt, A. Die Spätantike. Römische Geschichte von Diocletian bis Justinian 284 – 565 n. Chr. /Handbuch der Altertumswissenschaft, Abt. III, Teil 6/. München 1989; 22007; Jones, A. H. M. The Later Roman Empire, 284 – 602. A Social Economic and Administrative Survey, Vol. I, II, III, Maps. Oxford, 1964; Jones, A. H. M. The Decline of the Ancient World. London, 1966; Esler, Ph. (Ed.). The Early Christian World, Vol. I, II. London / N.Y., 2000; Knoppers, G.; A. Hirsch (Eds.). Egypt, Israel, and the ancient Mediterranean World /Studies in honor of Donald B. Redford/. Leiden / Boston, 2004; Adams, Colin; Ray Laurence (Eds.). Travel and Geography in the Roman Empire. London / N.Y., 2001; Fuhrmann, Manfred. Rom in der Spätantike. Porträt einer Epoche. München / Zürich, 1994; Vismara, Cinzia. Il funzionamento dell’Impero /Le province dell’Impero, 1; Museo della civiltà Romana/. Roma, 1989; Laurence, R. The Roads of Roman Italy: Mobility and Cultural Change. London, 1999; CITTÀ DI MARE del Mediterraneo medievale: tipologie. Atti del Convegno di Studi in memoria di Robert P. Bergmann (Amalfi, 1 – 3 giugno 2001). Amalfi, Centro di Cultura e Storia Amalfitana, 2005.; Macrides, Ruth (Ed.) Travel in the Byzantine World (Papers from the Thirty-Fourth Spring Symposium of Byzantine Studies, Birmingham, April 2000) [Publications of the Society for the Promotion of Byzantine Studies, 10]. Aldershot, 2002; Obolensky, Dimitri. The Byzantine Commonwealth. Eastern Europe, 500 – 1453. London, 1971, 1974; Oстрогорски, Георгий. История на византийската държава. София, 1998 (Ostrogorsky, G. History of the Byzantine State. Oxford, 1968); Тъпкова-Заимова, Василка; Русалена Пенджекова. Византия през погледа на съвременниците ù. Пловдив, 2002; MacKean, W. H. Christian Monasticism in Egypt to the Close of the Fourth Century. London, 1920; Resch, P. La doctrine ascétique des premiers maîtres égyptiens du IVe siècle. Paris, 1931; Calderini, A. Dizionario dei nomi geografici e topografici dell’Egitto greco-romano (Vol. I). Cairo, 1935; Leroy, J. Moines et Monastères d’Orient. Paris, 1958; Mélèze – Modrzejewski, Joseph. Droit impérial et traditions locales dans l’Égypte romaine (Variorum Coll. St. Ser.: CS, 321). Aldershot, 1990; Wipszycka, E. Les Ressources et les activités économiques des églises en Égypte du IVe au VIIIe siècle. Bruxelles, 1972; Wipszycka, E. La Christianisation de l’Égypte aux IVe – VIe siècles. Aspects sociaux et ethniques. – In: Aeg. 68 (1988), с. 117 – 165; Espinel, J. L. El cristianismo en Egipto durante los dos primeros siglos de nuestra era. – In: BAEDE 3 (1991), с. 127 – 134; Esler, Philip (Ed.). The Early Christian World, Vol. I. London / N.Y., 2000, с. 348 – 353; Martin, M. Laures et ermitages du désert d’Égypte. – In: MUSJ 42 (1966), с. 183 – 198; Mensbrugghe, A. van der. Prayer-time in Egyptian Monasticism (320 – 450). – In: StPatr. 2 /= Text und Untersuchungen zur Geschichte der altchristlichen Literatur, 64/, 1957, S. 435 – 454; Davis, S. The Early Coptic Papacy. The Egyptian Church and its Leadership in Late Antiquity. The Popes of Egypt, I. Cairo (American University Press), 2004 (представена е историята на патриарсите на Александрия; приложена е и обемиста библиография, основно англоезична, с. 155 – 180); Bagnall, Roger. Hellenistic and Roman Egypt. Sources and Approaches /Variorum Coll. St. Ser. CS, 864/. Columbia University, 2006; Choat, M. The Development and Usage of Terms for “Monk” in Late Antique Egypt. – In: JbAC 45 (2002), с. 5 – 23; Doresse, J. Les anciens monastères coptes du Moyen-Égypte (du Gebel-et-Teir à Kôm-Ishgaou) d’après l’archéologie et l’hagiographie. – In: Aeg. 80 (2000), 2002, с. 300 – 302; Lembke, K.; C. Fluck, G. Vittmann. Ägyptens späte Blüte. Die Römer am Nil. Mainz, 2004, с. 99 – 120.; Evelyn – White, H. G. The Monasteries of the Wadi’n Natrûn: Part II, The History of the Monasteries of Nitria and Scetis. N.Y., 1932; Part III, The Architecture and Archaeology. N.Y., 1933. За Нитрия, Скетис и Келия по-подробно – Die Geschichte des Christentums. Altertum, 2. Das Entstehen der einen Christenheit (250 – 430). Freiburg / Basel / Wien, 2005; Kasser, R. Le site monastique des Kellia (Basse-Egypte). Recherches des années 1981-1983. Leuven, 1984; Kasser, R. EK 8184. Tome I: Survey archéologique des Kellia (Basse-Egypte). Rapport de la campagne 1981. Fasc. 1: Texte. – Fasc. 2: Planches, 1981, Leuven; Les Kellia, ermitages coptes en Basse-Egypte (Musée d’art et d’histoire Genève, 12 octobre 1989 – 7 janvier 1990). Genève, 1989; Guy, J. C. Le centre monastique de Scété dans la littérature du Ve siècle. – In: OChrP 30 (1964), с. 129 – 147; Evelyn – White, H. G. The Monasteries of the Wadi’n Natrûn: Part II, The History of the Monasteries of Nitria and Scetis. N.Y., 1932; Hanslik, R. Klosterregeln im Monchstum des Ostens und Westens von Pachoraius zu Benedikt von Nursia – In: Anzeiger der philologisch-historischen Klasse der Osterreichischen Akaderaie der Wissenschaften, 108 Jahrgang, So. 7. Wien, 1971, с. 196 – 200; За „Правилата“ на Василий Велики – по-конкретно в: Die großen Ordensregeln (Hrsg. H. v. Balthasar). Einsiedeln, 1961, с. 37 -130; За египетското монашество в подробности – Chitty, D J. The Desert a City. An Introduction to the Study of Egyptian and Palestinian Monasticism under the Christian Empire. Oxford, 1966. По-конкретно за Пахомий – Monuments pour servir à l’histoire de l’Egypte chrétienne au IVe siècle; Histoire de S. Pakhôme et de ses communautés – In: Etude historique sur S. Pakhôme et le cénobitisme primitif dans la Haute- Thébaïde. Le Caire, 1887; Grützmacher, G. Pachomius und das alteste Klosterleben, 1896; Ladeuze, P. Étude sur saint Pachôme et le cénobitisme pachômien aux IVe et Ve siècles. Paris, 1898; Sancti Pachomii vitae graecae (Ed. F. Halkin). Bruxelles, 1932; Heimbucher, Max. Die Orden und Kongregationen der katholischen Kirche, Bd. 1. München / Paderborn / Wien, 1933, 19653, с. 77 – 84; Lefort, Th. Vies coptes de Saint Pachôme et de ses premiers successeurs. Louvain, 1943; Knowles, David. From Pachomius to Ignatius. A Study in the Constitutional History of the Religious Orders. Oxford, 1966; Veilleux, A. La liturgie dans le cénobitisme pachômien au quatrième siècle. – In: StAns. 57 (1968); Hardy, E. R. Christian Egypt. Church and People. N.Y., 1952; Chadwick, H. (Ed.). Alexandrian Christianity. Philadelphia /PA/, 1954; Atiya, S. A. History of Eastern Christianity. Notre Dame (IN), 1968; Irmscher, J. Alexandria, die christusliebende Stadt. – In: BSAC 19, (1967-68), с. 115 – 122; Alexandrien (Hinske, N., Hrsg.). Mainz, 1981; Wallace-Hadrill, D. S. Christian Antioch. A Study of Early Christian Thought in the East. Cambridge, 1982 (за александрийското християнство); Martin, A. Les premiers siècles du christianisme à Alexandrie. Essai de topographie religieuse (IIIe-IVe siècle) – In: RevÉtAug. 30 (1984), с. 211 – 225; Pearson, B. A.; Goehring, J. E. (Eds.) The Roots of Egyptian Christianity. Studies in Antiquity and Christianity. Philadelphia /PA/, 1986; Bartelink, G. J. M. Les rapports entre le monachisme égyptien et l’épiscopat d’Alexandrie (jusqu’en 450). – In: Alexandrina. Hellénisme, judaïsme et christianisme à Alexandrie. Mélanges P. Claude Mondésert. Paris, 1987, с. 365 – 379; Griggs, C. W. Early Egyptian Christianity. From its Origins to 451. Leiden, 1990; Lorenz, R. Das vierte Jahrhundert (Der Osten). Göttingen, 1992; Bagnall, R. S. Egypt in Late Antiquity. Princeton /NJ/, 1993; Lembke, K.; C. Fluck, G. Vittmann. Ägyptens späte Blüte. Die Römer am Nil. Mainz, 2004, S. 26 ff.; Maraval, Pierre. Alexandrien und Ägypten. – In: Die Geschichte des Christentums. Altertum, 2. Das Entstehen der einen Christenheit (250 – 430). Freiburg / Basel / Wien, 2005, с. 1007 и сл.; Camplani, A. Chiesa urbana e “periferie” cristiane di Alessandria nella tarda antichità: premesse per una ricerca. – In: AnnStEs. (Annali di storia dell’esegesi) 23 (2006), с. 389 – 413; Devreesse, R. Le christianisme dans la péninsule sinaïtique. – In: RevBibl. 49 (1940), c. 205 – 223; Labib, M. Pèlerins et voyageurs au Mont Sinai. Paris, 1961; Egérie, Journal de voyage (Ed. P. Marval). Paris, 1982; Wilkinson, J. Egeria’s Travels. Jerusalem – Warminster, 1981; Forsyth, G. H.; K. Weitzmann. The Monastery of St. Catherine at Mt. Sinai. The Church and Fortress of Justinian Plates. Ann Arbor (MI), 1973; Weitzmann, K. The Monastery of St. Catherine at Mt. Sinai. The Icons. 1. From the 6th to the 10th C. Princeton (NJ), 1976; Weitzmann, K. Studies in the Arts at Sinai. Princeton (NJ), 1982; Galey, J. Sinai and the Monastery of St. Catherine. London, 1979; Sevčenko, I. The Early Period of the Sinai Monastery in the Light of its Inscriptions. – In: DOP 20 (1966). c. 255 – 264; Delau, V. Monastères palestiniens du cinquième siècle. – In: BLE N.S. 1 (1899 – 1900), p. 233 – 40, 269 – 81; Gordini, G. D. Il monachesimo romano in Palestina nel IVo secolo. – In: Saint Martin et son temps (StAns. 46). Roma, 1961, p. 85 – 107; Hirschfeld, Y., Schmutz, T. Zur historisch-geographischen Entwicklung der mönchischen Bewegung in der Wüste Judäa. – In: AnW 18 (1987), S. 38 – 48; Joseph P. Sabas, Leader of Palestinian Monasticism. A Comparative Study in Eastern Monasticism, Fourth to Seventh Centuries (DOS XXXII). Washington /DC/, 1995, p. 37 ff.; Patrich, J. The Sabaite Heritage: an Introductory Survey. – In: Patrich, J (Ed.) The Sabaite Heritage in the Orthodox Church from the Fifth Century to the Present (OLoA 98). Leuven, 2001, p. 1 – 27. Chitty, Derwas J. The Desert a City. An Introduction to the Study of Egyptian and Palestinian Monasticism under the Christian Empire. Oxford, 1966; Harmless, W. Desert Christians. An Introduction to the Literature of Early Monasticism. Oxford, 2004; Вж. по темата и: Horden, P. The Earliest Hospitals in Byzantium, Western Europe, and Islam. – In: JIH 35 (2005), p. 361 – 389; Downey, G. A History of Antioch in Syria. Princeton /NJ/, 1961; Liebeschuetz, J. H. Antioch: City and Imperial Administration in the Later Roman Empire. Oxford, 1972; Wallace-Hadrill, D. S. Christian Antioch. A Study of Early Christian Thought in the East. Cambridge, 1982; Drijvers, H. J. W. East of Antiochia. Studies in Early Syriac Christianity. London, 1984; Mayer, W. Antioch and the West in Late Antiquity. – In: Byzslav. LXI (2003), p. 5 – 32; Histoire des moines de Syrie (Ed. P. Canivet, A. Leroy-Molinghen), 2 Vols. Paris, 1977-79 (превод на английски: R. M. Price. A History of the Monks of Syria. Kalamazoo /MI/, 1985); Brock, S. Studies in Syriac Christianity (History, Literature, Theology) /Variorum Collected Studies Series: CS, 357/. Aldershot, 1992; Drijvers, H. History and Religion in Late Antique Syria /Var. Coll. St. Ser.: CS, 464/. Aldershot, 1994; Brock, S. Fire from Heaven. Studies in Syriac Theology and Liturgy /Var. Coll. St. Ser.: CS, 863/, Univ. of Oxford, 2006; Brock, S. P. Early Syrian Ascetism. – In: Numen 20 (1973), p. 1 – 19 (repr. – S. Brock. Syriac Perspectives on Late Antiquity. London, 1984); Callot, O.; P.-L. Gatier. Les stylites de l’Antiochène. – In: Topoi Supplément 5. Antioche de Syrie. Histoire, images et traces de la ville antique. Paris, 2004, p. 573 – 596; Soler, E. Le sacré et le salut à Antioche au VIe siècle apr. J.-C. Pratiques festives et comportements religieux dans le processus de christianisation de la cité [Bibliothèque archéologique et historique, 176]. Beyrouth, 2006; Métivier, S. La Cappadoce (IVe – VIe siècle). Une histoire provinciale de l’Empire romain d’Orient. Paris, 2005; Rodley, L. Cave Monasteries of Byzantine Cappadocia. Cambridge, 1985; Thierry, N. Haut moyen-âge en Cappadoce: Les églises de la région de Ĉavuşin. Paris, 1983; Fox, M. M. The Life and Times of Basil the Great as Revealed in His Works. Washington (D.C.), 1939; Ruether, R. Gregory of Nazianzus: Rhetor and Philosopher. Oxford, 1969; Daniélou, J. L’être et le temps chez Grégoire de Nysse. Leiden, 1970; Krautheimer, R. Early Christian and Byzantine Аrchitecture. Harmondsworth, 1965; Dagron, G. Les moines et la ville: Le monachisme à Constantinople jusqu’au concile de Chalcédoine (451) – In; TM 4 (1970), p. 229 – 276; Schreiner, Peter. Byzanz 565 – 1453 [Oldenbourg Grundriss der Geschichte, 22]. München, 2011; Shepard, Jonathan. Emergent Elites and Byzantium in the Balkans and East-Central Europe [VarCollStSer. 953]; Patlagean, E. Les Stoudites, l’empereur et Rome. – In: Bisanzio, Roma e l’Italia nell’alto medioevo, vol. 1. Spoleto, 1988, p. 429 – 460; Underwood, P.A. The Kariye Djami, 4 Vols. N.Y., 1966 (Princeton, 1975); Ousterhout, R.G. The Architecture of Kariye Camii in Istanbul. Washington /D.C./, 1987; Baur, P. C. Der heilige Johannes Chrysostomus und seine Zeit (2 Bde.). München, 1929-30 /прев. на англ.: Gonzaga, M. John Chrysostom and His Time. London, 1959-60/; Burger, D. C. A Complete Bibliography of the Scholarship on the Life and Works of St. John Chrysostom. Evanston /IL/, 1964; Kelly, J. N.D. Golden Mouth. The Story of John Chrysostom – Ascetic, Preacher, Bishop. London, 1995; Avraméa, A. Le Péloponnèse du IVe au VIIIe siècle. Changements et persistances. Paris, 1997; Bon, A. Le Péloponnèse byzantin jusqu’en 1204. Paris, 1951; Elliott, W. Monemvasia. The Gibraltar of Greece. London, 1971; Kalligas, H. Byzantine Monemvasia, The Sources. Monemvasia, 1990; Schreiner, P. Notes sur la fondation de Monemvasie en 582 – 583 [TM, 4], 1970, c. 471-475; Runciman, St. The Lost Capital of Byzantium: The History of Mistra and the Peloponnese. Cambridge /MA/, 2009; Andreopoulou-Kilakou, Ch. Mistra. Die letzte Ruhmesstätte von Byzanz. Athen; Степанов, Цветелин. От homo romanus към homo christianus в днешните североизточни български предели (IV–VI в.). – В: Homo Byzantinus? /Съст.: Миланова, А.; В. Вачкова, Цв. Степанов/. София, 2009, с. 24-34; Ferrari, Gr. Early Roman Monasteries (V-X c). Rome, 1957; Penco, G. Storia del monachesimo in Italia dalle origini alia fine del Medioevo. Milano, 1988; Sansterre, J.-M. Les moi-nes grecs et orientaux a Rome aux epoques byzanti-ne et carolingienne (milieu du VIe s. – fin du IX s.), I. Texte – II. Bibl iographie, notes. – In: Academie Royale de Belgique. Memoires de la classe des Lettres, T. LXVI, Fascicule 1. Bruxelles, 1983; James, Е. Ireland and Western Gaul in the Merovingian Period. – In: Ireland in Early Medieval Europe (Ed. D. Whitelock, R. McKitterick, D. Dum-ville). Cambridge, 1982, p. 362 – 386; Hillgarth, J. The East, Visigothic Spain and the Irish. – In: Studia Patristica, Vol. 4. Berlin, 1961, p. 442 -456; Richter, M. Die inselkeltischen Volker ira europaischen Rahmen des Mittelalters. – In: Saeculum, 32 (1981), S. 274 – 277; Richter, M. Irland in Mittelalter: Kultur und Geschichte. Stuttgart, 1983; Hummel, G. Geschichte und Wesen der iroscho-ttischen Monchskirche. – В: Годишник на ЦСВП „Проф. Ив. Дуйчев“, Т. 84-85 (4); Mac Neill, Е. St. Patrick, Apostle of Ireland. London, 1934; Hanson, R. Saint Patrick. His Origins and Career. Oxford, 1968, p. 72 – 209 (Библ. c. 232 – 233). Hanson, R. The Life and Writings of Historical Saint Patrick. N.Y., 1983; Bieler, L. St. Patrick and the Coming of Christianity (1). – In: A History of Irish Catholicism, Vol. I, (1). Dublin, 1967; Ryan, J. Irish Monasticism. Origins and Early Development. Dublin, 1931 (N.Y., 1972); Delius, W. Geschichte der irischen Kirche von ihren Anfangen bis zum 12. Jahrhundert. München, 1954; Bieler, L. Irland, Wegbereiter des Mittelalters. Olten, 1961; Bieler, L. Ireland and the Culture of Early Medieval Europe. London, 1987; Hughes, K. The Church in Early Irish Society. London, 1966; Hughes, K. Church and Society in Ireland A.D. 400 – 1200. London, 1987; Ryan, J. The Monastic Institute (2) / Corish, P. The Christian Mission (3). – In: A History of Irish Catholicism, Vol. I, (2 + 3). Dublin, 1972; Kennedy, J. The Sources for the Early History of Ireland, I. N.Y., 1929; Francoise, H. Irish Art in the Early Christian Period (to 800 A.D.). N.Y., 1965; Francoise, H. Irish Art during the Viking Invasions (800 – 1020 A.D.). N.Y., 1967; Francoise, H. Irish Art in the Romanesque Period (1020 – 1170). London, 1970; Mc Nally, R. Die keltische Kirche in Irland. – In: Kirchengeschichte als Missionsgeschichte (Hrsg. K. Schaferdiek), Bd. II: Die Kirche des frühen Mittelalters. München, 1978, S. 91 – 115 (Библ. за келтската църква с. 523); Byrne, Fr. Die keltischen Volker (5.-11. Jahrhundert). – In: Handbuch der europaischen Geschichte (Hrsg. 7ft. Schieder), Bd. 1. Stuttgart, 1976, S. 448 – 493 (интерес представлява и приложената там литература); Die Iren und Europa im früheren Mittelalter (Hrsg. Н. Lowe), 2 Bde. Stuttgart, 1982; Irland und Europa. Die Kirche im Fruhmittelalter (hrsg. von P. Ni Chathain u. M. Richter). Stuttgart, 1984; Irland und die Christenheit. Bibelstudien und Mission (hrsg. von P. Ni Chatham u. M. Richter). Stuttgart, 1987; Aland, K. Geschichte der Christenheit, Bd. 1. Gütersloh, 1980, S. 231 – 235; Farnham, 2011; Балканите между традицията и модерността. Административни, социално-икономически и културно-просветни институции в балканските провинции на Османската империя (XVIII – XIX в.) /БАН, Институт по балканистика/. София, 2009; Голдщайн, Иво. История на Хърватия. (London, 1999) Пловдив, 2003; Dinić, M. Srpske zemlje u srednjem veku. Beograd, 1978; Cavarnos, C. The Holy Mountain. Belmont /MA/, 1973; Le millénaire du Mont Athos 963 – 1963, 2 Vols., Chevetogne, 1963-1964; Sofianos, D. Z. Meteora. Wegweiser. Megalou Meteorou (+ библиография); www.svetagora.org/library/patepis/03.htm (Пътепис на Иван Лазаров за пребиването му в „Зограф”; обнародван в сп. „Златорог” от 1928 г.;Садулов, А. История на Османската империя (XIV – XX в.). В. Търново, 2000.