Празничният календар на българина

Празничният календар на българина

Гл. ас. nо фолклористика Н. Ников

Анотация

Забързани в делника си, заобиколени от компютри и слънчеви колектори, свикнали да виждаме новините от света по телевизията, а не да си ги разказваме един на друг, научени да определяме времето не по слънцето и звездите, а с електронна точност, достатъчно е да чуем по радиото родопската песен „Бела съм, бела, юначе …“, достатъчно е в съседния апартамент жената да нахока мъжа си, за да си кажем, че в този дом „пее кокошката“, и времето спира, за да заживеят отново същите истини, които са били истини и за дядовците на нашите дядовци…

Тези отколешни истини са живи и днес. Често ги наричаме „отживелици“, „суеверия“, но тези истини с аромата на отминалото и преживяно време са дълбинето на българската класическа фолклорна култура…

Надникнем ли в нейните дълбини, в кладенеца на отминалите столетия, ще открием свят със змейове и юнаци, неродени от майка моми, където времето, пространството, вещите и хората могат да бъдат живи и мъртви, свои или чужди, свят, в който всяка вещ, всяко действие, всичко сътворено, има строго определено място в живеенето на българина. То се определя в зависимост от труда, който се извършва, според това кой, кога, къде и как, а и защо прави нещо и дали този някой е жена – мома или булка, баба или мъж – ерген, стопанин, дядо, през деня или през нощта, пред изгрев слънце или подир икиндия, край селската воденица или на прага на къщата, за добро или за лошо се майстори нещото – тези „параметри“ определят социалния му статус в общността,а съответно и отношението на хората към него…

ВИЕ, млади колеги, трябва да решите дали искате да добавите нови познания , които могат да ви подскажат, да ви упътят да преминете през четирите порти на подредбата на живеенето на фолклорния българин…

На пръв поглед тази подредба е простовата – това може, онова – не може. Но зад тези „това и онова“ се крият древните умотворения на българите – представите и образите за тях, наредени и подредени в един невероятен свят, в който подреденото живее по законите на Слънцето, а не – подреденото по законите на Луната. Свят, в който нещата от живота имат „лице“, имат и „опако“. Ако някой „сгази лука“, подредбата на света е нарушена и той се обръща откъм „опаката“ си страна. А онзи, който е нарушил подредбата, се превръща в „извънзаконен“, в чужд на общността… Как може „извънзаконният“ да се превърне в законен, да се завърне „като нов-новеничък“ в общността си, какво му е позволено да направи и какво не, можете да научите от този курс…

Ние ви предлагаме, колеги, да ви преведем да преминете и вие през четирите порти на подредбата на света на фолклорния човек. В този кратък курс ще се опитаме да научиш, да си припомниш безкрайно много неща за невероятните начини на празничен живот на фолклорния българин, за неговия опит за подредба, за кое е „ляво“ и кое е „дясно“, какво може и какво не може, какво се прави в „делник“ и какво в „празник“, защо така се прави „така“, а не – „онака“ – все на пръв поглед дребни, нищо незначещи нещица, но когато малкото камъче се изпречи пред колелото на каруцата-живот, тя, каруцата, се обръща. Тези умения за подредбата на живеенето са опитът на българина – социален, художествен – какъвто щеш опит, доживял до нас в онова, което науката нарича етнически стереотип, а вие си му казвате „българска работа“…

Ние преминахме през четирите пoрти на българската подредба за живеене, бяхме „там – къде – не знаем“, ядохме, пихме и се веселихме в света на дедите ни, черпих ме с пълни шепи от опита на българските умотворения и ни се ще да споделим този опит… Ако всеки реши да сподели този опит с българщината ни, май няма да се изгубим в безхаберието на глобалния свят …

Форми и методи на оценяване:

Курсът се състои от 30 академични часа, които представят различни форми на учебна натовареност:

Теоретични ракурси на проблема – 20 ч.

Семинарни упражнения                 –  6 ч.

Практически упражнения             –  4 ч.

Формиране на оценката: комплексно по два начина: чрез активността на студента по време на протичането на курса и от изпитния резултат по време на сесията.

Аспекти при формирането на оценката:

–         изработване на въпросник, апробиране и създаване на научен архив

–         2 есета по някои от темите на курса

–         участие в дебати по време на семинара

–         1 реферат върху текстове от библиографията за курса

–         изпитният резултат

ПОМОЩНИ СРЕДСТВА ЗА ПРЕПОДАВАНЕ: видеофилми, диктофонни записи, компютър и литература по въпроса.

Лекционен курс  

Семинарни упражнения

Практически упражнения

Литература:

Списъкът с източниците да съдържа задължително и заглавия от последните 5 години, както и на автора на програмата (има голямо значение за четвъртия критерий). Може да се посочват и интернет ресурси.

1. 1.Георг Краев. Български маскарадни игри. С. 1996
2. 2.Ив. Георгиева. Българска народна митология. С. 1981
3. 3.Р. Иванова. Българската фолклорна сватба. С. 1983
4. 4.Етнография на България. Т –І,ІІ и ІІІ. БАН С.1983
5. 5.Н. Ников. Празниците на българите. С. 2010