Българският канон
доц. д-р Димитър Камбуров
гл.ас. д-р Дарин Тенев
Курсът се занимава с конструирането на канона на българската литература. Основните две линии на проблематизация са външното и вътрешното конструиране на канон. В работата върху конкретни случаи се извеждат общи механизми, които влияят върху включването или изключването на произведения и автори.
В рамките на този курс магистрантите трябва да придобият умения за различаване на сложната решетка за пресяване на произведения с променливите й режими на историчност. Трябва също така да се научат да проследяват не винаги явни линии на препращане, активно дискутиране или несъгласие от едно към друго произведение, следи, оставащи не само в междутекстовите пространства, но и оказващи влияние върху оформянето на насоките за развитие на канона.
Лекционен курс
| Тема № | Наименование на темата | Хорариум |
| 1 | Въведение в темата. Дебатите около канона в англо-американски контекст. | 2 |
| 2. | Първи линии: Ботев и Яворов | 2 |
| 3. | Вазов като „машина за национална идентичност” | 2 |
| 4. | Двете редакции на „Микел Анджело” (П.П.Славейков): пренаписването на наследството, или нов поглед към спора млади-стари. | 2 |
| 5. | Литературното конструиране на канона в „Островът на блажените” | 2 |
| 6. | Херменевтически екскурс: въпросът за класиката при Хегел, Гадамер и Яус. | 2 |
| 7. | Септемврийските поети и канона І. Препрочитане на Разцветников. | 2 |
| 8. | Септемврийските поети и канона ІІ. Идеологиите на паметта и конструирането на събитието ex post | 2 |
| 9. | Септемврийските поети и канона ІІІ. Гео Милев и „Септември” като палимпсест | 2 |
| 10. | Атанас Далчев и поетите на 1940-те (А. Вутимски, Р. Ралин и др). | 2 |
| 11. | Канон и манифест. Канон и скандал. | 2 |
| 12. | Да изпаднеш от канона І: Случаят „Чавдар Мутафов” | 2 |
| 13. | Дора Габе и „Лунатичка”. Търпеливият бунт | 2 |
| 14. | Да изпаднеш от канона ІІ: Н. Вапцаров и Н. Марангозов | 2 |
| 15. | Жанр и канон, или отново за спора върху жанра на „Хаджи Димитър” (Ботев, Славейков, Троянов, Георгиев, Камбуров, Панов и отвъд) | 2 |
Форми и методи на оценяване:
Устно представяне по време на семестъра, курсова работа и устен изпит са трите компонента, върху които стъпва крайната оценка. Най-решаваща роля има курсовата работа, при която се изисква да бъде демонстрирана запознатост не само с течащите дебати около проблематиката на канона, но също и с литературата върху обсъждания от студента автор.
Литература:
Текстове от авторите на програмата:
Камбуров, Д. „Канон-ефектът”, В: Българският канон, съст. Ал. Кьосев, София: ИК „Александър Панов”, 1998, с. 195-232.
Камбуров, Д. Явори и клони, София: Фигура, 2003.
Камбуров, Д. Българска лирическа класика, София: Просвета, 2004.
Камбуров, Д. „(С)Вещите на Далчев. Вещите вещи”, В: Да четем Далчев, съст. Михаил Неделчев, Биляна Курташева, Йордан Ефтимов, София: НБУ, 2004, с.114-120.
Тенев, Д. “Красота срещу истина. (Върху “Марионетки” от Чавдар Мутафов)”, Следва, декември 2003, бр.7.
Тенев, Д. “‘Каква му е Хекуба?’”, В: Да отгледаш смисъла. Сборник в чест на Радосвет Коларов, София, 2004.
Тенев, Д. “Тихото търсене”, в-к “Литературен вестник”, 20-26.07.2005, бр.27
Тенев, Д. „Ангелът и тялото (Един прочит на „О-хи-ку-сан” на Александър Вутимски)”, Електронно списание LiterNet, 2007, бр.11 (96).
Тенев, Д. „Счупеното колело на времето”, в-к „Култура”, 03.10.2008, бр.33.
Тенев, Д. ”Куфарът на Гео Милев”, в-к „Литературен вестник”, 25-31.03.2009, бр.11.
Тенев, Д. „Куфарът на Далчев”, в-к „Литературен вестник”, 25-31.03.2009, бр.11.
Тенев, Д. „Наследството като стратегия за вярност”, сп. Социологически проблеми, 1-2/ 2009, с.41-59.
Тенев, Д. „Как литературоведски да четем литературни творби”, „Не съм от тях”. Канонът на различието. Сборник в чест на 70-годишнината на проф.д-р Никола Георгиев, София: Университетско издателство „Св.Климент Охридски”, 2009, с.509-517.
Тенев, Д. Фикция и образ. Модели. Пловдив: Жанет 45, 2012.
Избрана библиография:
Българският канон, съст. Ал. Кьосев, София: ИК „Александър Панов”, 1998.
Вачева, А. Под знака на модерността, София: Полис, 2002.
Георгиев, Н. „На повратки в село – или към света?”, София: Критика, 1999.
Георгиев, Н. Сто и двадесет литературни години, София: ВЕК 22, 1992.
Дойнов, Пл. Алтернативният канон, София: НБУ, 2012.
Дойнов, Пл. Българският соцреализъм 1956, 1968, 1989, София: Сиела, 2011.
Критическото наследство на българския модернизъм, т.І, ІІ и ІІІ, съст. Е. Сугарев, Е. Димитрова, Цв. Атанасова, София: Институт за литература, БАН и ИЦ „Боян Пенев”, 2009.
Кьосев, А. Индигото на Гьоте, София: Фигура, 2008.
Кьосев, А. Лелята от Гьотинген, София: Фигура, 2005.
Литературният скандал. Скандалът като литература, съст. Л. Липчева-Пранджева, И. Пелева, Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски”, 2010.
Неделчев, М. Цензурираните класици, София: Сиела, 2011.
Неслученият канон, съст. М. Кирова, София: Алтера, 2009.
Николчина, М. Родена от главата, София: СемаРШ, 2002.
Панов, А. Поезията на Христо Ботев, София: ИК „Александър Панов”, 2012.
Пелева, И. Идеологът на нацията, Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски”, 1994.
Пелева, И. Места от конспекта, София: Литературен вестник, 2000.
Пенчев, Б. Септември 23: идеология на паметта, София: Просвета, 2006.
Представи за българския литературен канон, кн.1 и 2, Велико Търново: Фабер, 2009.
Стефанов, В. Участта Вавилон, София: Анубис, 2000.
Теменуги. Другият роман на Яворов, съст. М. Николчина, София: Литературен вестник, 1998.
Хранова, А. Български интертекстове, София: Просвета, 2002.
Хранова, А. Езикът и неговите речи, София: Фигура, 2000.
Хранова, А. Историография и литература, т. 1 и 2, София: Просвета, 2011.
Хранова, А. Литературният човек и неговите български езици, 1995.