Християнски мотиви в западноевропейския роман
доц. д-р Калин Михайлов
Курсът е прицелен предимно към творби от западно- и средноевропейската литературна традиция на XIX и XX век. Привличат се обаче и други значими романни образци – руски, български, американски, които се пораждат и градят чрез активно взаимодействие с тази традиция.
Разглеждането и анализирането им през призмата на християнските мотиви отваря възможности за прочити, които обикновено остават встрани от вниманието на преподаватели и студенти по време на бакалавърската степен на обучение. В други случаи набелязани вече интерпретации се задълбочават, което променя установили се оптики на четене на класически или по-малко класически романни текстове.
Основна амбиция на курса е постепенно да се стигне до очертаване на част от особеностите на явлението “(европейски) християнски роман”, на неговата поетология и на неговия “канон”.
Лекционен курс
Тема № |
Наименование на темата |
Хорариум |
1. |
Въведителна лекцияОчертаване на хронологичните и жанрови граници на избраното литературно поле. Понятийни проблеми, свързани с интердисциплинарността на заниманието. Видове подходи при анализирането на творбите от курса и други подобни романни текстове. Насоки за разработване на бъдещите курсови работи. |
2 часа |
2. |
Юго, В. „Клетниците“Социалният роман на романтизма и „христологичният наративен модел“ в романа. Нравствено величие и социално „проклятие“ (маска) на Ж. Валжан. |
2 часа |
3. |
Честъртън, Дж. К. „Кълбо и кръст“Романът на Честъртън – философски, криминален или роман-антиутопия? Мисленето в парадокси на Честъртън: възможности и лимити то да бъде използвано в един роман за вярата и неверието. Да търсиш истината с „цяло сърце“ – антитеза на „охладняването“ за „последните неща“ в съвременната култура. |
2 часа
|
4. |
Луис, К. С. „Писмата на Душевадеца“Романът на Луис като разновидност на епистоларния роман. Неизменността на истината („това старо нещо“) и многото лица на лъжата (стратегията на Душевадеца). |
2 часа |
5. |
Луис, К. С. „Великата раздяла“Пътуването в отвъдното като „форма“ на (научно)фантастичния роман. Данте и Луис. Несубстанциалността на злото и субстанциалността на всичко хубаво, истинно и добро в Бога. |
2 часа |
6. |
Мориак, Фр. „Терез Дескейру“Творбата на Мориак в традицията на психологическия роман. Фигурата на фарисеят и фарисейското в романа. Мотивът за неверието на погледа (невъзможната промяна). |
2 часа |
7. |
Мориак, Фр. „Змийско кълбо“„Змийско кълбо“ като „тезисен роман“ (С. Сюлейман). За границите на психологическия анализ в романа. „Обичан съм, следователно съществувам“ (или за сърцето и съкровището на героя-разказвач). |
2 часа |
8. |
Бернанос, Ж. „Под слънцето на сатаната“Героят и светецът в романа. Романът като „дебат“ за отчаянието и кризата на съвременната цивилизация. Смисъл и измерения на изкуплението. |
2 часа |
9. |
Бернанос, Ж. „Дневникът на един селски свещеник“
Роман за благодатта, за неизразимото. Слабостта като сила и силата като слабост. Опозицията видимост и същност в контекста на западноевропейската литературна традиция. Бернанос – френският “Достоевски”? |
4 часа |
10. |
Сенкевич, Х. „Кво вадис“„Кво вадис“ и историческият роман. Роман за първите или за последните времена (на християнството)? |
2 часа |
11. |
Други съвременни романи в традицията на „Кво вадис“ Историческата романистика на Фр. Ривърс и на Д. Налбантски (“Жребият”). |
2 часа |
12. |
Джон, Патриция Ст. „Съкровища на снега“ – детски роман и/или роман за възрастни? Опозицията висока (християнска) литература/масова („назидателна“) литература – проблем или благословение за християнските среди и за литературата? |
2 часа |
13. |
Луис, К. С. „Нарния“ Луис и Толкин като първоначинатели на един жанр. Творческото въображение и силата на въплътената реалност в света на Луис. Жанрът фентъзи и границите на благовестието. |
2 часа |
14. |
“Наследници” на Данте и К. С. Луис в Америка
Романистиката на Франк Перети (“Клетвата” и “Мракът на този свят”) и Бил Майерс (“Елиас”). |
2 часа |
Форми и методи на оценяване:
Макар да е изцяло лекционен, курсът предполага активно участие на магистрантите през цялото време, което се насърчава чрез предварително изпращане на материали (откъси от художествени и критически текстове). Решаващо за оценката е изработването на курсова работа, критериите за която се уточняват и дискутират от самото начало. Курсовата работа се рецензира писмено и се връща оцененена на магистранта, след което се провежда събеседване върху написания и рецензиран текст, при което магистрантът би трябвало да е в състояние да защити тезите в своята работа и да отговори на (евентуално) поставените в рецензията или възникнали в процеса на събеседването въпроси. Крайната оценка се формира чрез комбиниране на трите фактора: 1) Участие по време на час; 2) Курсова работа; 3) Събеседване върху курсовата работа.
Литература:
Художествена литература
Бернанос, Ж. Под слънцето на сатаната. Беседи. С., София – С. А., 2005 (прев. от фр. Г. Меламед, Т. Николов).
Джон, Патриция Ст. Съкровища на снега. С., Българско библейско дружество, год. на изд. не е посоч.
Луис, К. С. Великата раздяла. С., Нов човек, 2002 (прев. от англ. на Б. Златев и Цв. Биюков).
Луис, К. С. Хрониките на Нарния. В седем части : 1. Племенникът на магьосника; 2. Лъвът, Вещицата и дрешникът; 3. Брий и неговото момче; 4. Принц Каспиан; 5. Плаването на „Разсъмване“; 6. Сребърният стол; 7. Последната битка. С., Труд, 2005.
Луис, К. С. Писмата на Душевадеца. С., Нов човек, 20102 (прев. от англ. Р. Ботева).
Майерс, Б. Елиас. С., БХСС, 2003 (прев. от англ. М. Зарева).
Мориак, Фр. Терез Дескейру. С., Народна култура, 1976 (прев. от фр. Д. Меламед).
Мориак, Фр. Змийско кълбо. Пловдив, Изд. “Христо Г. Данов”, 1978 (прев. от фр. П. Пройкова) // Мориак, Фр. Змийско кълбо, С., Еnthusiast Vintage, 2011 (прев. от фр. Силвия Колева).
Налбантски, Д. Жребият. С., Нов човек, 2006.
Перети, Франк. Клетвата. Добрич, Менора Прес, 2002 (прев. от англ. П. Ганев).
Перети, Франк. Мракът на този свят. Добрич, Менора Прес, 2002 (прев. от англ. П. Ганев).
Ривърс, Фр. Глас във вятъра. Добрич, Менора Прес, 2000; Ривърс, Фр. Ехо в тъмнината. Добрич: Менора Прес, 2001; Ривърс, Фр. Неизбежно като утрото. Добрич, Менора Прес, 2003 (историческа трилогия).
Сенкевич, Х. Quo vadis. С., Народна култура, 1980 (прев. от полски А. Ганчева-Зографова).
Честъртън. Дж. К. Кълбо и кръст. С., Омофор, 2007 (прев. от англ. В. Николова).
Юго, В. Клетниците. С., Народна култура, 1965, т. I – II. (прев. от фр. Л. Сталева).
Критика и друга помощна литература
Августин (Блажени), Аврелий. За природата на доброто. За благодатта и свободата на волята. С., София – С. А., 1992 (прев. от лат. Ц. Бояджиев).
Аверинцев, С. Неочакваното здравомислие на Дж. К. Честъртън. – Във: Дж. К. Честъртън. Вечният човек. С., Омофор, 2005, 5-24.
Бояджиев, Ц. Проблемът за злото и свободата на волята (при бл. Августин). – Във: Философия на европейското Средновековие. С., Философска фондация “Минерва”, 1994, 31-33.
Генов, Гено. Виктор Юго. Литературно-критически очерк. С., Нар. просвета, 1989.
Каприев, Г. Достойнството на духовната свобода (за романа на Ж. Бернанос “Под слънцето на сатаната”) – Култура, 2005, бр. 40.
Луис, К. С. Обикновено християнство, С., Нов човек, 1991. // Отвъд човека : Цената на съвършенството. С., Нов човек, 1997.
Михайлов, К. Битката за времето в няколко романа от последното десетилетие. –Християнство и култура, Х / 2011, 7 (64), 150–158 [http://www.hkultura.com/db_text/2011_64.pdf#page=150].
Михайлов, К. Канонът на фантастичното. Естествено, свръхестествено и пак свръхестествено. – Езиков свят (Orbis linguarum), VІІІ / 2010, 1, 70–75.
Михайлов, К. Литературоведът като теолог. – Преходи и граници. Сборник с доклади от XV годишна научна конференция на Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“ (18–19.05.2009). Съст. П. Карагьозов, Ю. Стоянова. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2009, 131–140.
Михайлов, К. Християнство и идентичност. Пътуване към себе си в света на литературата и културата. С., Нов човек, 2007.
Михайлов, К. Мориак и Бернанос. Два романни свята между насилието и любовта. С., УИ “Св. Климент Охридски”, 2006.
Михайлов, К. К. С. Луис: да намериш своето истинско аз. – Християнство и култура, V / 2006, 2–3 (18–19), 75–82 [http://liternet.bg/publish20/k_mihajlov/k_s_luis.htm].
Михайлов, К. Жан Валжан и силата на приемащата любов. – Християнство и култура, 2005, 4 (16), 128–131 [http://liternet.bg/publish20/k_mihajlov/znan.htm].
Форд, Пол Ф. Нарния пътеводител. С., ИК “Бард”, 2008.
Хаджикосев, С. Западноевропейска литература. Част пета. Големите френски реалисти от XIX век. С., Ciela, 2009, 345–358.
Хаджикосев. С. Последният титан на класическия хуманизъм. – Във: Сред шедьоврите. С., Сампо, 1994, 249–285.
Хубенова, Цв. Утопия и сатирична утопия. – Във: Цв. Хубенова. Сатиричните романи на И. Уо, О. Хъксли и Дж. Оруел. С., УИ “Св. Климент Охридски”, 1992, 36–42.
Честъртън, Дж. Кийт. Парадоксите на християнството. – Във: Дж. К. Честъртън. Ортодоксия. С., Славика, 1994, 99–122.
Kranz, G. Lexicon der christlichen Weltliteratur. Freiburg / Basel / Wien: Herder, 1978.
Payne, L. The Christian Worldview of C. S. Lewis as Incarnational Reality. Grand Rapids, Michigan, 20025.
Rousset, J. Une forme littéraire: le roman par lettres. In: J. Rousset. Forme et signification. P.: José Corti, 19923, 65–103.
Todorov, Christo. Histoire de la litterature française XVIIIe – XXe s. : Le Roman, La Poesie. V. Tarnovo, Faber, 19982.