Сравнителна история на литературната наука (XVIII-XX век)
Доц. д-р Росица Димчева
Задачата на магистърския курс по “Сравнителна история на литературната наука (XVIII-XX век)” е да даде задълбочени знания на студентите върху развитието на литературоведските идеи в няколко водещи европейски и славянски култури (френска, английска, немска, руска) във връзка с по-общите проблеми на филологията, народознанието и лингвистиката. Проследява се развитието на основните типове поетика, както и трансформацията на литературоведските понятия през 18. и 19. век до 20-те години на 20. век. Отчита се и плодоносното влияние върху българската литературна наука, приносът й върху продуктивни синтези на местна почва. Студентите работят по оригиналите на разглежданите трудове зависимост от личните си интереси в една или друга област.
Лекционен курс
Тема № |
Наименование на темата |
Хорариум |
1 |
Култура и светоглед. |
4 |
2 |
Просвещение: Поетика на въздействието и разхлабваща строгите правила естетика. |
6 |
3. |
Предромантизъм в Германия: Направлението “Бурни пориви” (1770-1780) |
7 |
4. |
Немска класика: Bildungspoetik und Ausgleichsästhetik |
15 |
5. |
Романтизъм: Философия на литературата |
10 |
6. |
Търсене на път между следкласика и постромантизъм |
4 |
7. |
Френска социология на литературата |
4 |
8. |
Френска и руска литературна критка от 19. век |
4 |
9. |
Мост между литературната наука и езикознанието (края на ХІХ и началото на ХХ век). |
4 |
10. |
История на идеите като противоположна тенденция |
2 |
Форми и методи на оценяване:
Оценката се оформя върху курсова работа и писмен изпит.
Литература:
Д. Дидро. Естетика и теория на изкуството. С., 1981
Г. Е. Лесинг. Лаокоон или за границите на живописта и поезията (1766)
Е. Бърк. Философско изследване на произхода на нашите идеи за възвишеното и красивото. С., 2001
Й. Г. Хердер. Естетически студии и статии. С., 1985
Й. В. Гьоте. За литературата и за изкуството. т.І-ІІ, С., 1979
Й. В. Гьоте. Поезия и истина
Екерман. Разговори с Гьоте
Кант. Критика на способността за съждение. С., 1980
Фр. Шилер. Естетика. С.,1981
В. фон Хумболт. За Гьотевата поема “Херман и Доротея”
Естетика на немския романтизъм. С.,1989
Въображение и свобода. Английски романтици за литературата и изкуството. С.,1982
Ф. В. Шелинг. Философия на изкуството. С., 1980
Й. Г. Фихте. Предназначението на човека (1800)
Предназначението на учения (1794)
Т. Карлайл. Герои и героичното в историята. С., 2000
Г.Ф.Хегел. Естетика, С.,1967
А.Шопенхауер. Светът като воля и представа. т.І-ІІ
И.Тен. Философия на изкуството. С., 2002
Сент Бьов. Портрети. С., 1978
В.Дилтай. Философия на светогледите. С., 1998
П. Стросън, , „За реферирането”, В: Философия на логиката ІІ. Съст. Т. Полименов и др., София: Изток-Запад, 2008.
Дж. Сърл, , „Собствени имена”, В: Философия на логиката ІІ. Съст. Т. Полименов и др., София: Изток-Запад, 2008.
А.Потебня. Из записок по теории словесности (1905)
В.Жирмунский. Вопросы теории литературы (1928)
И.Паси. Немска класическа естетика. С., 1982
R.Wellek. A History of Modern Criticism, vol. 1-5, London 1986
E,Cassirer. Die Philosophie der Aufklärung Tübingen, 1932
G.Gusdorf. La civilisation de l`Europe des Lumières. Paris, 1971
P.Hazard. La crise de la consience européenne (1680-1715). Paris, 1963
W.Krauss. Studien zur deutschen und Französischen Aufklärung, Berlin, 1963
F.Meinecke. Die Entstehung des Historismus. München, 1959
H.A.Korff. Geist der Goethezeit, Bd. І-V, Leipzig, 1954
R.Haym. Herder. Bd. І-ІІ, Berlin, 1958
P.Tieghem. Le Romantisme dans la littérature européenne. Paris, 1948
F.Strich. Deutsche Klassik und Romantik. Bern, 1949
Poetik und Hermeneutik. München, 1966
P.Elich. Russischer Formalismus. München, 1964