Животът на думите. Старобългарска лексикология и лексикография
Проф. д-р Андрей Бояджиев
В лекционния курс се разглеждат основните източници на изследване (специфика на отделните старобългарски паметници) на старобългарската лексика, методи, подходи, състояние на изследванията. Разкрива се ролята на гръцките съответствия и на контекста при определяне на семантиката на думите, обръща се внимание на количествената характеристика, анализират се хапакси, книжовни и диалектни думи, сложни думи, калки. Една от основните теми на курса са лексикалните варианти в старобългарските паметници, различните лексикални пластове, изграждането на книжовна лексика с терминологичен и абстрактен характер. Дават се основни сведения за старобългарските речници и индекси, както и за принципите на старобългарската лексикография.
Лекционен курс
| Тема № | Наименование на темата | Хорариум |
| 1 | Извори за изучаване на старобългарската лексика. Лексикографско представяне на старобългарското словно богатство (речници, индекси). | 2 |
| 2. | Състав на старобългарската лексика. Народен и книжовен пласт в лексикалната структура на старобългарските текстове. | 2 |
| 3. | Количествена характеристика на словния фонд на старобългарските ръкописи. | 2 |
| 4. | Словообразувателна характеристика на старобългарския речник. Деривационен инвентар. Типологическа характеристика на старобългарския книжовен език с оглед на словообразуването. | 6 |
| 5. | Ролята на лексикалните варианти в структурата на старобългарската лексика. Типове лексикални варианти с оглед на възникването им. | 4 |
| 6. | Проекция на лексикалните варианти върху старобългарската книжовна норма. Оценъчен аспект в историята и установяването на книжовната норма. | 4 |
| 7. | Преславска редакция на богослужебните книги. „Кирило-Методиева лексика”. Вариантност и вариантни двойки. | 2 |
| 8. | Различните преводи на едно и също произведение на византийската литература като източник на лексикални варианти и утвърждаването им в книжовния речник на старобългарския език. | 2 |
| 9. | Значението на старобългарски текстове (преводни и оригинални), запазени в по-късни преписи, за проучване на старобългарската лексикална норма. | 4 |
| 10. | Старобългарска лексика в съвременни български говори. | 2 |
Форми и методи на оценяване:
В хода на курса на студентите се дават самостоятелни задачи, които периодично се проверяват. Накрая курсът завършва с писмена самостоятелна работа по поставена задача и устен изпит по проблематиката на курса.
Литература:
А. Давидов. Старобългарска лексикология. Велико Търново, 1996 (с богата библиография на изследванията).
Е. Блахова. Несколько заметок к лексике славянского Апостола. Кирило-Методиевски студии, 17, 2007, 67-78.
И. Христова. Речник на словата на Климент Охридски. София, 1994.
И. Христова. Служебният апостол в славянската ръкописна традиция. София, 2004.
Львов, А. С. Очерки по лексике памятников старославянской письменности. Москва, 1966.
М. Мъжлекова. Речник на старобългарските думи в днешните български говори. София, 1990.
А. Минчева. Архаизми и нови черти в езика на преславската книжнина. – Славянска филология, 19, 1990, 138–144.
А. Минчева. Към въпроса за Кирило-Методиевите традиции в дейността на преславските книжовници. – Език и литература, 37 (1982), 6, 29–39.
Р. Цейтлин. Лексика древнеболгарских рукописей X-XI вв. София, 1986.
Старобългарски речник. Т. 1. А-И. София, 1999. Т. 2. О-ижица. София, 2009.
Старославянский словарь (по рукописям X-XI веков); (под редакцией Р. М. Цейтлин, Р. Вечерка, Э. Благовой). Москва, 1994.
Т. Славова. Преславската редакция на Кирило-Методиевия старобългарски евангелски превод. – Кирило-Методиеви студии, 6, 1989, с. 15-129.