Език и мит
Проф. дфн Искра Христова-Шомова
Целта на курса е чрез етимологичен и типологичен анализ на названията за основни понятия да се да видят представите и вярванията на хората от архаичните общества и тяхното развитие в християнството. Специални място се отделя на представите, отразени в основни християнски понятия, като се описва системата от богословски термини, въведени от Кирил и Методий. Съпоставя се славянската богословска терминология със същата терминология в гръцки и западноевропейски езици. В лингвистичния анализ се съчетават няколко подхода: етимология, езикова типология, анализ на употребата на термините в различни старобългарски и среднобългарски текстове, съпоставка със съвременната употреба на християнските термини. Езиковият анализ позволява да се проникне в древните представи за света и неговото устройство. Той е съчетан с анализ на митологичните представи, характерни за славяните и за други народи. Курсът е илюстрация за това, че езикът е едновременно най-гъвкавата и най-консервативната система. Той винаги съответства на съвременните нужди на обществото и същевременно пази прастари човешки представи, наследени от най-дълбока древност. Може да се каже, че пазим миналото си, закодирано в езика. Отделя се специално внимание на богословската терминология, изградена от светите братя Кирил и Методий, като е показано, че чрез специално създадената система от богословски термини те са моделирали за славяните християнство, в което акцентът пада върху представите за благодат, премъдрост и любов. Курсът се основава преди всичко на изследвания на преподавателката.
Лекционен курс
Тема № |
Наименование на темата |
Хорариум |
1 |
Сакралният и ритуалният текст |
2 |
2. |
Названията на Бога |
2 |
3. |
Светът и мирът. Насъщният хляб |
2 |
4. |
За благодатта |
2 |
5. |
София Премъдрост Божия |
2 |
6. |
Славянските астроними и представите, свързани с тях |
2 |
7. |
Славянските съответствия на термините пˆуЯб и ‰рьуфбуйт |
2 |
8. |
Първородният син |
2 |
9. |
Славянските названия за `коса` и представите, свързани с тях |
2 |
10. |
За значението на думата корен |
2 |
11. |
Названията на дявола |
2 |
12. |
Названията на водната стихия и славянската мореплавателска терминология |
2 |
13. |
Названия на растения и животни. Меланхолията |
2 |
14. |
Названията на магията |
2 |
15. |
Четене и анализ на курсови работи |
2 |
Форми и методи на оценяване:
текущ контрол и курсова работа
Литература:
А. Афанасьев. Поэтическое мировоззрение славян на природу. Т. 1-3. Москве, 1994.
И. Добрев. Произход и значение на старобългарското консонантно и дифтонгично склонение, София, 1982.
И. Добрев. Теория на основите, София, 1982.
В. В. Иванов, В. Н. Топоров. Исследования в области славянских древностей. Москва, 1974.
Л. Нидерле. Славянские древности. Москва, 2000, руски превод на Niederle L. Slovanské starožitnosti. Oddíl historický. Praha, 1902-1906. Oddíl kulturní. Život starych slovanů. Praha, 1911-1937.
Д. Младенова. Звездното небе над нас. София,
И. Христова-Шомова. Филологически поглед върху сакралния и ритуалния текст. – Език и литература, 1997, 1-2, 134-142.
И. Христова-Шомова. Богословският термин ‰рьуфбуйт и неговите преводи. В: УХМРПУЙПН или Античност и хуманитаристика. Изследвания в чест на проф. Богдан Богданов. София, 2000, 282-292.
И. Христова-Шомова. Богословският термин пˆуЯб и неговите преводи на Изток и на Запад – В: Средновековна християнска Европа: Изток и Запад. София, 2002, 594-604.
И. Христова-Шомова. Първородният син. В: Езици на общуването. Годишник на асоциация Онгъл. Т. 3. София, 2003, 206-214.
И. Христова-Шомова. Старобългарските думи за `коса` и представите, свързани с тях. – В: Time Flies. 2. Festschrift for William Veder. Amsterdam, 2003, 57-76.
И. Христова-Шомова. За значението на думата корен (Към произхода и значението на славянските n-основи). В: … нэстъ №ченикъ надъ №чителемь своимь. Сборник в чест на проф. дфн Иван Добрев, член-кореспондент на БАН и учител, София, 2005, 462-476.
И. Христова-Шомова. Към въпроса за произхода и значението на думата неприязнь. – В: Acta Palaeoslavica. Vol. 2. In honorem professoris Angelinae Minčeva. София, 2005, 161-171.
И. Христова-Шомова. Превъплъщенията на Велзевул. В: Между ангели и демони, сборник с доклади от конференцията, проведена в Лесидрен, 29. 08 – 1. 09. 2001, София, 2005, 227-236.
И. Христова-Шомова. Библейските цитати и реминисценции в Молитва към Богородица на Димитър Кантакузин. – Български език, 2005, 3, 46-53.
И. Христова-Шомова. Славянската богословска терминология, въведена от светите братя Кирил и Методий. – В: Научен център Св. Дасий Доростолски – Силистра към Русенски университет Ангел Кънчев. Известия. Книга І. Международна научна конференция, посветена на 1900 г. град Силистра. Силистра, 2006, 29-40.
И. Христова-Шомова. За закона и благодатта, за луната и слънцето. – В: Реката на времето. Сборник статии в памет на проф. Людмила Боева (1934-2001). Река времени. Сборник статей памяти проф. Людмилы Боевы (1934-2001). София, 2007, 61-70.
И. Христова-Шомова. Водната стихия и нейните олицетворения в книга Йов. – В: Етнология и демонологи, Годишник на асоциация Онгъл. Съставители. Николай Ненов, Росен Малчев, Константин Рангочев. София, 2007, 10-47.
И. Христова-Шомова. Две неизвестни славянски названия на Плеядите. (Названията на съзвездието Плеяди в старите славянски преводи на книга Йов). – Българска реч, ХІІІ, 2007, 2. В чест на Боряна Велчева, 119-130.
И. Христова-Шомова. Богословская терминологя в произведениях св. Климента Охридского. – В: Славянска филология, 24. Доклади и статии за ХІV международен конгрес на славистите. София, 2008, 120-136.
И. Христова-Шомова. Меланхолията – начини за назоваване и представи, с които е свързана. – В: Годишник на асоциация Онгъл, т. 7, Владетелят и светецът. Цар Иван Шишман. част 1. София, 2009, 170-181.
J. Frazer The Golden Bough. London, 1913. Български превод: Дж. Фрейзър. Златната клонка. София, 19