Библия и екзегеза

Библия и екзегеза 

 

Проф. дфн Искра Христова-Шомова

Доц. д-р Маргарет Димитрова

Курсът дава основни знания на студентите за рецепцията на библейския текст в християнска среда, като акцентът е върху съществуващите преводи и тълкувания на библейските книги в средновековната славянска култура. Проследява се историята на библейските текстове, както и появата на различни тълкувания – в еврейски, гръцки, латински и славянски източници. Обсъждат се особеностите на ръкописите, които съдържат тези тълкувания и представянето на типовете текст в средновековната традиция. При анализите на различните видове тълкувания и тяхното присъствие в различните традиции се набляга предимно на анализа на книгите, върху които преподавателите имат изследвания и публикации. Разглежда се и въпросът за интертекстуалността на библейския текст и присъствието на библейски теми и сюжети в европейската литература и в изобразителното изкуство от Средновековието до днес. Предложената библиография е за информация на тези, които искат да се задълбочат в темата. Няма да се иска от студентите да четат всички тези заглавия. Основната цел на курса е студентите да се запознаят с проблемите и историята на тълкуванията на Библията, без да се искат от тях много детайли.

Лекционен курс:

  1. 1.Библията: произход, жанрове, културни и литературни слоеве.
  2. Ролята на кумранските ръкописи за историята на библейския текст.
  3. Преводи на Стария завет на гръцки. Септуагинта. Преводачески техники и тълкувания. Юдаизъм и елинизъм.
  4. Преводи на стария завет на латински. Итала и Вулгата.
  5. Нов завет. Език, идеи, жанрове.
  6. Тълкувания на Стария завет в еврейска среда.
  7. Библейски тълкувания на гръцки език.
  8. Тълкувания на латински.
  9. Библията и нейни тълкувания в славянската традиция.
  10. Библията и нейни тълкувания в арменската и грузинската традиция.
  11. Библейски преводи и тълкувания. Типологична съпоставка на средновековните преводи. Влияние на тълкуванията върху преводачите.
  12. Обобщение на типовете тълкувания в късноантичната и средновековната литература.
  13. Преводи на библейски текстове на съвременни европейски езици.
  14. Илюстрирани библейски ръкописи.
  15. Библия и интертекстуалност.

 

Библиография:

Алексеев, А. А.  и др. Евангелие от Иоанна е славянской традиции. Санкт-Петербург, 1998.

Алексеев, A. A. и др. (изд.). Евангелие от Матфея в  славянской традиции. Санкт-Петербург, 2005.

Алексеев, А. А. Текстология славянской Библии. Санкт-Петербург, 1999.

Аверинцев, А. Древнееврейская литература. В: История всемирной литературы. Τ. 1. Москва, 1983, 271-303.

Библия сиреч Книгите на Свещеното писание на Ветхия и Новия завет. Издава Св. Синод на Българската църква. София, 1991.

Библиjа. Прев. Ћ. Даничић и В. Карађић. http://wwwyu.com/biblija/

Димитрова, M. Песен на Песните в славянското Средновековие: преводи и тълкувания. – В: Класически и модерни измерения на религиозното откровение. Сборник с материали от две конференции: Библия и класическа древност; Религия и контекст. Съст. Н. Гочев, П. Рогалски, Ч. Хаджиев. София: АРУКО, 2009, 91-132.

Златанова, Р. Старобългарският превод на Стария Завет, под общата редакция и с въведение от Светлина Николова. Т. 1. Румяна Златанова. Книга на дванадесетте пророци с тълкования. София, 1998.

Илиева, Т. Екзегетически текстове в старата българска литература от Х-ХI в. Старобългарска литература, 35-36, 2006, 38-74.

Карачорова, Ив. Към въпроса за Кирило-Методиевия стаpо­български превод на Псалтира. – Кирило-Методиевски студии 6, 130-245.

Кирило-Методиевска енциклопедия. Ред. П. Динеков, Л. Грашева и др. Т. 1-4. София: Издателство на БАН, 1985-2003.

Лопухин, А. П.  Толковая библия или Комментарии на все книги св. Писания Ветхого и Нового Завета. Стокхолм, 1987.

Марр, Н., Заметки по текстам св. Писания в древних переводах армян и грузин, (I), Христианский Восток, т. II, вып. II, 163-174; (II), т. II, вып. III, (II) 263-274; (III) т. III, вып. III, 249-262; (IV) т. IV, вып. III, (I) 229-245

Николова, Св. За най-стария български средновековен ръкопис на Стария Завет. – Старобългарска литература 28-29, 1994, 110-118.

Николова, Св. К истории Книг Царств в славянской письменности. – In: Jews and Slavs. Vol. 3. Ed. by W. Moskovich and S. Nikolova. Jerusalem: The Hebrew University of Jerusalem, Center for Slavic Languages and Literatures, Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, Cyrillo-Methodian Research Center, 1995.

Николова, Св.. За два непроучени среднобългарски ръкописа от XV в., съдържащи старозаветни книги. – Ricerche Slavistiche 43, 1996, 5-35.

Николова, Св. Проблемът за издаването на небогослужебните български средновековни текстове на Стария завет. – В: Старобългарският превод на Стария завет (под общата редакция на и с въведение от Светлина Николова). Т. 1. Румяна Златанова. Книга на дванадесетте пророци с тълкования. София: Кирило-Методиевски научен център, 1998, IX-XXXVII.

Николова, Св. Современные болгарские исследования Ветхого завета. – In: Jews and Slavs. Vol. 15. Ed. by W. Moskovich and S. Nikolova. Jerusalem: The Hebrew University of Jerusalem, Center for Slavic Languages and Literatures, Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, Cyrillo-Methodian Research Center, 2005, 53-77.

Пентковская, Т. М. К истории исправления богослужебных книг в Древней Руси в XIV веке: Чудовская редакция Нового Завета.  Москва:  МАКС Пресс.

Пичхадзе, А. К истории славянского Паримейника (паримейные чтения Книги Исход).     В: Традиции древнейшей славянской письменности и языковая культура восточних славян. Москва, 1991, 147-173.

Речник на библейските символи. Съст. У. Стюарт Оуен ; Прев. от англ. Ваня Димитрова ; Състав. Николай Шиваров. София, 1998.

Синило, Г. В. “Древнееврейская литература” – В: Синило, Г.В. Древние литературы Ближнего Востока и мир Танаха (Ветхого Завета). Минск, 1998, 165-384.

Славова, Т. Преславската редакция на старобългарските богослужебни книги. – В: Изследвания по кирилометодиевистика. Съст. А. Игнатова [Минчева] и Кр. Станчев. София: Наука и изкуство, 1985, 161-173.

Славова, Т. Преславската редакция на Кирило-Методиевия старобългарски евангелски превод. –  Кирило-Методиевски студии  6, 1989, 15-129.

Славова, Т. Тълковната палея в контекста на старобългарската книжнина. София, 2002.

Славова, Т. Донесли ли са книги Кирило-Методиевите ученици в България? – В: Нѣстъ оyченикъ надъ оyчителемь своимьСборник в чест на проф. дфн Иван Добрев, член-кореспондент на БАН и учител. Съст. А.-М. Тотоманова и Т. Славова. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005, 238-250.

Славова, Т. Библейски преводи (2.3.1). – В: История на българската средновековна литература. Съст. А. Милтенова. София: Изток-Запад, 2009, 91-101.

Спасова, М. Исторически и квазиисторически подход при тълкуването на сведенията за преводаческата дейност на славянските първоучители по време на Моравско-Панонската им мисия. – В: Нѣстъ оyченикъ надъ оyчителемь своимь. Съст. А.-М. Тотоманова и Т. Славова. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005, 106-144.

Тасева, Л. и М. Йовчева. Старобългарският превод на Стария завет. Под общата редакция и с въведение от Светлина Николова. Т. 2. Книга на пророк Йезекиил с тълкования. Изд. е подготвено от Лора Тасева и Мария Йовчева; подбор на гръцкия текст Татяна Илиева София, 2003.

Тасева, Л. и М. Йовчева. Езиковите образци на атонските редактори. – В: Българска филологическа медиевистика. Сборник научни изследвания в чест на проф. дфн Иван Харалампиев по случай 60-годишния му юбилей. Отг. ред. А. Давидов. Велико Търново: Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, 2006, 221-240.

Христова, Б. “Тълкованията на старозаветни и новозаветни книги в средновековната българска култура.” Palaeobulgarica, 18, 1994, № 2, 76-81

Христова-Шомова, И. Книга Йов с тълкувания в славянски превод. София, 2007.

Христова-Шомова, И. Служебният Апостол в славянската ръкописна традиция. София, 2004.

Христова-Шомов, И. Богословският термин u9po/stasiv и неговите преводи. – В: ΣΥΜΠΟΣΙΟΝ или Античност и хуманитаристика. Изследвания в чест на проф. Богдан Богданов. Съст. В. Герджикова и др. София: Сонм, 2000, 282-292.

Христова-Шомова, И. Богословският термин ou0si/a и неговите преводи на Изток и на Запад. – В: Средновековна християнска Европа: Изток и Запад. Съст. В. Гюзелев и А. Милтенова. София: ИК Гутенберг, 2002, 594-604.

Шиваров, Н. и Сл. Вълчанов (съст.). Вечното в двата библейски завета : Сб. с материали по библеистика, В. Търново, 1994.

Шиваров, Н. 50-годишен юбилей Кумран : Общ поглед към последните изследвания и резултати.  –Богословска мисъл  II, 1 (1997), 30-46

Шиваров, Н.Тълковни псалтири в България и Русия (14 – 16 в.) –Духовна култура : Месечно списание за религия, философия, наука и изкуство  LXXV, 1 (1995), 2-11.

Шиваров, Н.Херменевтика на Стария завет. София, 2005.

Armenia and the BibleЕd. C. Burchard, UPATS 12). Atlanta, GA: Scholars Press, 1993.

A Concordance to the Septuagint, by E. Hatch and H.A. Redpath, Oxford.

A Hebrew-English Bible. According to Masoretic Text and the JPS 1917 Edition. Mechon Mamre, 2005 (www.mechon-mamre.org/p/pt/pt3001.htm, 20.03.2007)

Biblia Sacra vulgatæ editionis: juxta exemplaria ex typographia apostolica Vaticana, Romæ 1592 & 1593: inter se collata et ad normam correctionum romanarum exacta auctoritate summi pontificis Pii IX / edidit Valentinus Loch.

Brenton, Sir Lancelot C. L. The Septuagint with Apocrypha: Greek and Engish. Originally published by Samuel Bagster and Sons, Ltd, London 1851, a facsimile ed. Hendrickson Publishers, 1995.

Clavis partum graecorum. Eds. M. Geerard et al. Vol. 1-5. Turnhout, Brepols, 1974-1987.

Dobrodzginidze, N., Das Problem der Bibelübersetzung und seine Bedeutung für die Entwicklung der georgischen Sprache im christlichen Mittelalter. – In: Boeder W., Kaukasische Sprachprobleme, Oldenburg, 2003

Dorival, G. Harl, M et O. Munich, La Bible Grecque des Septante, Du judaïsme hellénistique au christianisme ancien, CERF, 1988.

Dorival, G. L’apport des chaînes exégétiques grecques à une réédition des Hexaples d’Origène (à propos du Psaume 118). – Revue d’histoire des textes 4, 1974, 45-74.

Dorival, G. La postérité littéraire des chaînes exégétiques grecques. – Revue des études byzantines 43, 1985, 209-226.

Encyclopaedia Judaica. Jerusalem, 1971-1972.

Faulhaber, M. Hohelied, Proverbien- und Prediger- Catenen. Theologische Studien der Leo-GesellschaftWien, 1902.

Fernandez Marcos, N., The Septuagint in Context, Introduction to the Greek Versions of the Bible, Brill, 2001.

Frazer, James. Folk-lore in the Old Testament. London, 1918. (превод на български: Фолклорът в Стария завет).

Griechisch-Deutsches Wörterbuch zu den Schriften des Neuen Testaments und der übrigen urchristlichen Literatur, von W. Bauer, 5.Aufl, 1958

Guillet, J., “Les exégèses d’Alexandrie et d’Antioche. Conflit ou malentendu.” Recherches de science religieuse, 34, 1947, 257-302.

Hagedorn, U. und D. Die älteren griechischen Katenen zum Buch Hiob. Band 1. Einleitung, Prologe und Epiloge, Fragmente zu Hiob 1,1-8,22. Berlin-New York, 1994. Band 2. Fragmente zu Hiob 9,1-22,30. Berlin-New York, 1997. Band 3. Fragmente zu Hiob 23,1-42,17. Berlin-New York, 2000. Band 4. Nachträge und Anhänge. Berlin-New York, 2004.

Hatch, W. H. P. Greek and Syrian Miniatures in Jerusalem. Cambridge, Massachusets, 1931.

Hill, R. Theodoret of Cyrus. Commentary on the Song of Songs. Brisbane, 2001.

Jelicoe, S. The Septuagint and Modern Study. Oxford, 1968.

Jr. Norris, A. Richard (ed. and transl.) The Song of Songs. Interepreted by Early Christian and Medieval Commentators. Michigan, Cambridge, 2003

KRAŠOVEC J.(ed.), Interpretation of the Bible, Slovenska akademija znanosti in umnosti, Ljubljana, Sheffield Academic Press, 1998

Lampe, G. W. H. A Patristic Greek Lexicon. Oxford, 1961.

Lunt, H.G. “Philo of Carpasia’s “Commentary on the Song of Songs” in Early Slavonic Translation.” Die Welt der Slaven, 49.2, 2004, 201-210

Lunt, H.G. “The OCS Song of Songs: One Translation or Two?” Die Welt der Slaven, 30.2, 1985, 279-318.

Lust, J., E. Eynikel, K. Hauspie. A Greek-English Lexicon of the Septuagint. Vol. 1 (1992), Vol. 2 (1996), Stuttgart.

MacRobert, M. The Textual Tradition of the Church Slavonic Psalter up to the Fifteenth Century. – In Interpretation of the Bible. Ed. by Jože Krašovec. Ljubljana, Sheffield: Sheffield Academic Press, 1998, 921-948.

Marinas, E. S. La cultura material de los primitivos eslavos. Un studio sobre el léxico de los Evangelios ( Nueva Roma 29). Madrid: Consejo superior de investigaciones scientíficas, 2008.

Mathiesen, R. “Handlist of Manuscripts Containing Church Slavonic Translations from the Old Testament.” Polata Kănigopisnaja, 7, 1983, 3-48.

Muraoka, T. A Greek-English Lexicon of the Septuagint, Chiefly of the Pentateuch and the Twelve prophets, Peeters, 2002

Nida E. A., Toward a Science of Translating. Leiden, 1964.

Olofsson S., The LXX Version. A Guide to the Translation Technique of the Septuagint, Stockholm, 1990.

Origenis hexaplorum quae supersunt: sive veterum interpretum graecorum in totum vetus testamentum Fragmenta post flaminum nobilium, drusium et monte falconium, adhibita etiam versione syro-hexaplari conciunavit, emendavit et multis partibus auxit Fridericus Field. Tomus II. Jobus-Malachias, Oxoni, 1875. (=MPG)

Prophetologium. Ediderunt C. Høeg et G. Zuntz. Hauniae, 1960.

Septuaginta. Id est Vetus testamentum graece iuxta LXX interpretes edidit Alfred Rahlfs, Stuttgart, 1979.

Septuaginta. Vetus Testamentum Graecum. Vol. XI, 4. Iob. Edidit Joseph Ziegler. Göttingen, 1982.

Sokoloff, M. The Targum to Job from Qumran Cave XI. Jerusalem, 1974.

Soulen, Richard N. Handbook of Biblical Criticism. 2nd edition. Atlanta, 1981.

Sperber, A. The Bible in Aramaic, Based on Manuscripts and Printed Texts. Volume IVB. The Targum and the Hebrew Bible. Leiden, 1973.

The Anchor Bible Commentary Series. 1964-2001.

The Letter of Aristeas. A  Linguistic Study with Special Reference to the Greek Bible. By H. G. Meecham. Manchester, 1935.

The Old Georgian Version of the Prophets. Ed. by R.P. Blake, C.M. Briere, Patrologia Orientalis, XXIX, Paris, 1961; XXX Paris,1963.

The Old Testament in Greek according to the text of Codex Vaticanus, supplemented from other uncial manuscripts with a critical apparatus containing the variants of the chief ancient authorities for the text of the LXX, ed. A. E. Brooke, N. McLean, Cambridge, 1906-40 (=Brooke & McLean)

The Oldest Version of the Bible: Aristeas on its Traditional Origin. A Study in Early Apologetic with Translation and Appendices. London, 1932.

Thomson, F. The Slavonic Translation of the Old Testament. – In Interpretation of the Bible. Ljubljana, 1998, 605-920.

Tov, E. The Text-Critical Use of the Septuagint in Biblical Research. Jerusalem, 1981.

Trebolle Barrera, J., The Jewish Bible and the Christian Bible, Brill /Eerdmans, 1998.

Zaradija Kiš, A. Knjiga o Jobu u hrvatskoglagoljskoj književnosti, Zagreb, 1997.