Жанрове в славянската и във византийската литература

Жанрове в славянската и във византийската литература

доц. д-р Диана Атанасова (Катедра по кирилометодиевистика, СУ „Св. Климент Охридски”)

доц. д-р Аделина Ангушева-Тиханова (Манчестърски университет,Великобритания), гост-лектор

Анотация:

Какво е общото между предизбораната реч, адвокатската пледоария и За Буквите от Черноризец Храбър? Жанрът, видовете текст, в които културата отлива своите дискурсивни практики, са важен показател както за социалната функция на творбата, така и за вътрешните правила, които управляват текстопораждането. Настоящият курс предалага  комплексен теоретически и практически подход към историята на жанровото пространство на старобългарската книжовност, като го съпоставя с жанровете на византийската литература. Това сравнение е ключово за разбирането на старобългарската литература, доколкото почти всичи текстови форми в нея се появяват като резултат от една селективна адаптация. Курсът проследява принципите на тази рецепция, като обглежда както жанровете, оказали се най-продуктивни в старобългарска литература, така и „значещите“ отсъствия – литературните форми, които никога не стават популярни в средновековна България. Базиран на интердисциплинарен подход, курсът анализира съществуващите жанрови класификации на средновековния текст в контекста на средновековната култура, религиозни пракитики, естетически опит и  социални нагласи. Той разглежда средновековните жанрове като литературен и културен феномен.

Воден от български и чуждестанни специалисти, преподаватели във водещи световни университети, курсът предлага както традиционни така и най-съвременни интерактивни форми на обучение.

Лекционен курс:

  1. Теории за жанра от Античността и Новото време. Основни понятия. Средновековната “литературност”. Историчност на жанра.
  2. Разбирането за жанр в изследванията на византийски и славянски текстове. Текстът като социокултурен факт. Граници на текста и на жанра.
  3. Култура, дискурс, жанр.Защо класификациите на средновековната литература по правило не са „литературни“?  Жанр и социална практика.
  4. Продуктивни и непродуктивни жанрове във Византия и в България.Адаптивност на жанра. За културната преводимост на жанра.
  5. Жанр и религиозна култура .Що е апокриф?
  6. 6. Наративни жанровев контекста на средновековната култура.

а) Агиография: Мъченически и житийни наративи, разкази за чудеса и мощи.

б) Примерът на патеричните разкази.

  1. Средновековна поезия:

а) византийска поезия;

б) старобългарска поезия;

  1. Историография. Синкретичност на жанра.
  2. Отсъствията.

а) Отсъствията:няколко важни примера на византийската историография.

б) Отсъствията: няколко примера от историята на византийския роман.

  1. Жанрове на теологическия дискурс. Непродуктувност на теологическите и философските текстове в средновековните православни литератури.
  2. Хомилетика и енкомиастика: светскаи религиозна.Средновековната апологетика: светска и религиозна.
  3. Риторически жанрови форми на средновековната дидактика и екзегетика
  4. Жанрови форми на диалога. Защо средновековния диалог няма общо с античния?
  5. Указателно-предписателните жанрове. Жанровете на средновековното знание. Жанр, дискурс, власт.
  6. Медицинскии диетологически текстове. Астрологически и прогностични жанрове
  7. Прагматика на жанра: Практики на риторическото. Молитвенитекстове. Практики на молитвения текст.

 

Форми и методи на оценяване:

В хода на курса на студентите ще бъдат възлагани няколко индивидуални задачи, които ще формират определен процент от финалната оценка. Рефериране и представяне на научна статия (25%), самостоятелни задачи за домашна подготовка, които ще бъдат обсъждани в час (25%), подготовка на презентация върху определен въпрос от дискутираните в рамките на курса (50%).

Библиография:

Ангушева-Тиханова, А. Развитие, функциониране и жанров модел на Гадателните книги в системата на старобългарската литература. – В: Ангушева-Тиханова, А. Гадателните книги в старобългарската литература. С., 1996, 23-46.

Атанасова, Д. Агиографията – жанрови и макрожанрови контексти. – В: Атанасова, Д. Мъченици, текстове, контексти, С., 2008, 11-34.

Атанасова Д. Жанр и наративен модел в мъченическите повествонания. – В: Атанасова, Д. Мъченици, текстове, контексти, С., 2008, 73-108.

Измирлиева, В. Една гледна точка към понятието “жанр” в старобългаристиката. – СЛ, 25-26, 1991, 29-37.

Ингъм, Н. Повествователен модус и литературен жанр в средновековните православни литератури. Тезиси. – Старобългаристика/Palaeobulgarica, ХVІІ, 1993, 3, 36-47.

История на българската средновековна литература. С., 2008 (съавт.: Ангушева, А., Д[есислава]Атанасова, А. Бояджиев, Н. Гагова, М. Димитрова, М. Йовчева, А. Милтенова, Т. Славова, А. Стойкова, Л. Тасева).

Камбуров, Д. Литература ли е средновековната – Литературен вестник, 17, 2001 (at: http://www.slovo.bg/old/litvestnik/117/lv0117005.htm)

Лихачов, Д. С. Взаимоотношения между литературните жанрове – В: Лихачов, Д. С. Големият свят на руската литература. С. 1976, 164-168.

Попова Т. В. Античная биография и византийская агиография. – В: Античность и Византия. М., 1975, 218-266.

Станчев, К. Стилистика и жанрове на старобългарската литература. С., 1995.

Станчев, К. Жанр, стиль и модус в средневековой литературе православных славян. – В: Станчев, К. Исследования в области средневековой литературы православного славянста, Krakow, 2012, 35-57.

Яус, Х. Р. Теория на жанровете и литературата през Средновековието. – В: Яус, Х. Р. „Исторически опит и литературна херменевтика”. С., 1998, 165-210.

Шнитер, М., Човешкото слово към отвъдното – опит за типология. – В: Шнитер, М. Молитва и магия, С., 2001, 16-69.

Шпадиjер, И. Проблем жанра у средњовjековноj књижевности. – Књижевна историjа, 28, Београд , 1996, 100,  365-373.

Якобсон, Р. Езикът на поезията. С., 2000.

Altman, Ch. F. Two types of Opposition and the Structure of Latin Saints’ Lives. –MedHum. 6, (Medieval Hagiography and Romance), 1975, 1-11.

Angusheva-Tihanov, A. Medical Knowledge among the Balkan Slavs during the Middle Ages and the Early Modern Period: Chronology, Technologies, Terminology, and Agents. – Stanford Slavic Studies,39, 2012, 271-287.

Čiževsky, D. On the Question of Genres in Old Russian Literature. – Harvard Slavic Studies.2, Cambridge, Mass., 1954, 105-115.

Delehaye, H. The Legends of the Saints: An Introduction to Hagiography. Crawford 1907.

At: http://www.fordham.edu/halsall/basis/delehaye-legends.html

Delehaye, H. Les passiones des martyrs et les genres littéraires. Bruxelles, 1921(2nd ed. Bruxelles, 1966).

Elliott A. G. Roads to Paradise. Reading the Lives of the Early Saints. Hanover – London, 1987.

Hägg, T. The Novel in Antiquity. Berkeley: California. 1983.

Hinterberger, M. Autobiography and  Hagiography in Byzantium. – Symbolae Osloenses.75, 2000, 1, 139-164.

Ingham, N. W. Genre-theory and Old Russian Literature. – SEEJ, 31, 1987, 2, 234-245.

Ingham, N. W. Narative Mode and Literary Kind in Old Russian: Some Theses. – Im: Gattung und Narration in den älteren slavischen Literaturen (Zweite Berliner Fachtagung 1984). Wiesbaden 1987. 173-184.

Ingam, N. Early East Slavic Literature as Sociocultural Fact – In: Medieval Russian Culture, Vol. II. University of California Press. 1994, 3-18.

Izmirlieva, V. Stories and Names: Modes of Eastern Orthodox Rhetoric of Sainthood. – Старобългарис-тика/Palaeobulgarica, ХVІІІ, 3, 1994, 36-47

Jauss, H. R. Theory of Genres and Medieval Literature. – In his: Towards an Aesthetic of Reception.Minneapolis, 1982.

Lenhoff, G. Toward a Theory of Protogenres in Medieval Russian Letters. – The Russian Review, 43, New York, 1984, 31-54.

Lenhoff, G. Categories of Early Russian Writing. – SEEJ, 31, 1987, 2, 259-245.

Lifshitz, F. Beyond Positivism and Genre: ‘Hagiographical’ Texts as Historical Narrative. – Viator, 25, 1994, 95–113.

Mullet, M. The Madness of Genre. – Dumbartin Oaks Papers, 46, 1992, 233-243.

Mullet, M. Letters, Literacy and Literature in Byzantium, Ashgate Variorum, 2007

Krumbacher, K. The History of Byzantine Literature: from Justinian to the end of the Eastern Roman Empire (527-1453). Translated by David Jenkins and David Bachrach. University of Notre Dame, 2001.

Seemann, K.-D. Genres and the Alterity of Old Russian Literature. – SEEJ, 31, 1987, 2, 246-258.

Seemann, K.-D. Zum verhältnis von narration und gattung im slavischen mittelalter. – Im: Gattung und Narration in den älteren slavischen Literaturen. Wiesbaden, 1987, 207-221.