Теория и история на книжовните езици

Програми, Старобългаристика /

Теория и история на книжовните езици

 

30 ч. лекции, 15 ч. упражнения

Проф. дфн Анна-Мария Тотоманова

 

Лекционният курс има за цел да запознае студентите с проблемите на създаването, формирането, кодифицирането и изграждането на старобългарския книжовен език от гледна точка на възникването и утвърждаването на неговата норма, на нейното развитие и функциониране през среднобългарската и новобългарската епоха чак до затихването й през ХVІІ в. Търси се опора в теорията на книжовните езици и се очертава историческата типология на старобългарския книжовен език, стремежът е да се проведе широко интердисциплинарно изследване на книжовно-езиковата диахрония. Чрез представяне на устойчивостта и вариативността на книжовната норма се оформя важният тематичен център около въпроса за приемствеността в българската книжовно-езикова история от зараждането й до българското Възраждане.

 

Лекционен курс

Тема № Наименование на темата Хорариум
1 Методологически предпоставки при изследването на историята на българския книжовен език. От историята на българския книжовен език към теорията на книжовните езици. Въпроси на възникването, формирането и изграждането на старобългарския книжовен език. Създаване на старобългарския книжовен език с първите преводи на Кирил и Методий, кодифициране на книжовната норма чрез създадените образци за следващи преписи и езикови модели за подражание. Развитие и утвърждаване на книжовния език през класическия старобългарски период. Типологически особености на старобългарския книжовен език с оглед на неговото създаване, изграждане и функциониране. Slavia Orthodoxa и Slavia Romana. 2
2. Старобългарската графика. Състав и характер на азбуките. Последователност, названия, числена стойност на буквите. Небуквени знаци. Зависимост на старобългарските азбуки от византийското писмо, връзки помежду им, разпространение. Въпросът за произхода на азбуките. Влияние на византийския правопис при съкращаване на думите под титла и при предаването на гръцките заемки. 2
3. Развой на старобългарското писмо. По-важни правописни промени през старобългарската епоха. Графични и правописни промени в глаголическите преписи от края на ІХ и началото на Х в., извършени от Кирило-Методиевите последователи в България. 2
4. Развой и усъвършенстване на старобългарското кирилско писмо през ІХ и Х в. Правописни особености на старобългарските писмени паметници и тяхната нееднородност в резултат от взаимодействието на културно-историческите фактори. 2
5. Разнообразие в правописните норми на отделните книжовници като последица от нееднаквия развой на еровите гласни (изпадането на слабите и вокализацията на силните ерове, смесването на еровете), на редуцираните и и ы, на разликите в йотацията, прейотацията, асимилациите и контракциите, на колебанията в мекостта на съгласните и на различната съдба на епентетичното л и др. 2
6. Среднобългарският правопис и промените, свързани с историческия развой и смесването на носовите гласни. Основни групи писмени паметници според типа на замяната на носовките. Видове паметници според употребата на еровите гласни – едноерови и двуерови. Въвеждане на акцентни знаци. 2
7 Езиково-правописната реформа на Патриарх Евтимий от края на ХІV до началото на ХV в. Архаизиране на езиково-правописните средства и тяхната употреба в духа на Кирило-Методиевата традиция. Евтмиевият правопис като систематизация на атонския правопис на старците исихасти: регламентирана употреба на всички буквени знаци от Кирило-Методиевата епоха, сближаване на българското писмо външния вид на гръцкото писмо чрез последователна и стриктна употреба на надредни и пунктуационни знаци. Регламентиране на употребата на еровете и носовките, възстановяване на епентетичното л и др. Константин Костенечки – и неговото „Разяснено изложение за буквите”. 2
8 Международна и наднационална функция на старобългарския книжовен език и неговото разпространение сред другите славянски народи (ІХ-ХІV в). Културно-исторически предпоставки за създаванато на езиково-правописните редакции на старобългарския език. Отношение на средновековните славянски книжовници към старобългарската книжовна норма – стремеж за запазване на основните графични и правописни черти на Кирило-Методиевите свещени текстове и необходимост за доближаването им до местното славянско произношение с оглед на тяхната разбираемост и достъпност до слушателите. 2
9 Руска езиково-правописна редакция на старобългарския книжовен език. Първо южнославянско влияние. Фонетични и морфологични особености на староруските текстове. Проблеми на „билингвизма” и „диглосията”. Диалектни разновидности в северноруските и южноруските ръкописи. Второ южнославянско влияние в Русия – тенденция за архаизиране на правописа и сближаването му с Кирило-Методиевския, стремеж за сближаване с гръцкия правопис. Обединяващата и централизираща роля на Москва след ХІV в. като продължител на книжовната традиция на Киевска Русия. 2
10. Сръбска езиково-правописна редакция на старобългарския книжовен език. Ранна сръбска (Зетско-Хлъмска) редакция и по-късна сръбска (рашка) редакция на старобългарския книжовен език. Усъвършенстване на рашкия правопис от сина на Стефан Неманя св. Сава по време на книжовната му дейност отначало в Хилендар, а по-късно в създадения от него книжовен център – Карейската килия. Рашката редакция в българските земи. Развитие и установяване на нормите на ресавизма като продължение на Евтимиевата реформа. 2
11. Сръбската редакция в българските земи. Усвояване и възприемане на нормите на ресавския правопис от българските книжовници. Ресавският правопис у Владислав Граматик, у софийските книжовници от ХV-ХVІІ в., в Етрополската книжовна школа през ХVІ-ХVІІІ в. Особености на българските по произход ръкописи с ресавски правописни черти при употребата на еровете и останалите гласни и при ограничаване на интервокалната йотация. Значение на сръбската редакция за запазване на старобългарската книжовна традиция през вековете на робството. 2
12. Периодизация на историята на старобългарския книжовен език от гледна точка на състоянието на книжовната норма. Първи период – ІХ-ХІ в., период на проява на най-важните черти на старобългарската книжовна норма: устойчивост, породена от сакралния характер на езика и вариативност на всички равнища – графично, морфосинтактично и лексикално.

Втори период от историята на старобългарския книжовен език – епохата на византийското владичество и възстановяването на българската държавност през ХІІ-ХІІІ в. Период на децентрализация на нормата и по-голямо проникване на явления от живия народен език. Трети период – свързан с дейността на Атонския и на Търновския книжовен център. Предевтимиева и Евтимиева езиково-правописна реформа, кодифициране на атонския двуюсов и двуеров правопис.

Четвърти период от историята на старобългарския книжовен език – от края на ХV до ХVІІ в. Период на проникване на сръбския безюсов правопис в българските земи – отначало с рашки, а по-късно с ресавски особености.

 2
13. Функционална диференциация на старобългарския книжовен език и стилистични пластове в употребата на изразните средства. Жанровата система на средновековната книжнина и книжовната норма или доколко различните жанрове на старата ни книжнина са допускали отклонения от книжовната норма в полза на разговорната реч. Влияние на субективния фактор – книжовника, за проникване на народни черти в паметниците. 2
14. Задачата за системно изследване на лексиката на старобългарския книжовен език с цел установяването на книжовната лексикална норма чрез прилагане на два критерия: изследване на лексиката с оглед книжовността-некнижовността на лексемите, както и разслоението й с оглед на нейния произход – своя-чужда. Разпределението на лексиката като книжовно-българска, некнижовно българска, книжовно заета, некнижовно заета. 2
15 Норма и традиция в българския книжовен език от последните векове на робството. Новобългарските дамаскини и тяхната връзка със старобългарската традиция. Книжовността през ХVІІ-ХVІІІ в. и въпросът за приемствеността вежду новобългарската норма и старобългарската традиция в дамаскинарската книжнина. Старата и новата книжовна норма през Възраждането и изграждането на новобългарския книговен език 2

 

 

 

Семинарни упражнения

 

Тема № Наименование на темата Хорариум
1. Работа със старобългарски и среднобългарски текстове от различни жанрове. Едноюсови и двуюсови паметници и паметници с безразборна употреба на еровете. Анализ на нормата и отклоненията от нея. 2
2. Превод и анализ на текстове руска редакция. Църковнославянски печатни текстове. Църковнославянизмите в езика на първите възрожденци. 3
3. Безюсови старобългарски текстове от ХІІІ до ХVІІ в. 2
4. Анализ на текстове от ранната Зетско-Хлъмска и рашка редакция. Ресавска редакция – анализ на 14 глава от Сказание за буквите. 3
5. Анализ на ХІV глава от Сказание за буквите на Константин-Костенечки. 1
6. Дамаскинарски текстове – Ловешки, Свищовски, Тихонравов,Троянски дамаскин. 4

 

 

Форми и методи на оценяване:текуща оценка, самостоятелна работа по изпълнение на писмени задачи.

 

Библиография:

А. Тотоманова, Старобългарската книжовна норма, Из историята на българския език (Сборник статии), София, 2009, 176-182.

А. Тотоманова, Редакции на старобългарския език, Изследвания по кирило-методиевистика, София, 1985, 192-203.

И. Добрев, Ж. Икономова, А.-М. Тотоманова. Старобългарски език за XII клас на НГДЕК. С., 1986.

Д. Иванова-Мирчева, Проблеми на книжовния български език до Възраждането, – Български език, ХХІІ, 1972, 6, 510-516.

Д. Иванова-Мирчева, Въпроси на българския книжовен език до Възраждането ІХ-Х до ХVІІІ в., София, 1987.

Д. Иванова-Мирчева, Българският книжовен език ( ІХ-Х до ХVІІІ в.), Велико Търново, 2003.

А. Минчева, Аспекти на формирането на нормите на старобългарския книжовен език, Изследвания по кирило-методиевистика, София, 1985, 174-191.

Б. Велчева, Норма и традиция в българския книжовен език от ХVІ-ХVІІІ в. – Български език, 1966, 2, 110-121.

Б. Велчева, За езика на българската книжнина от ХV до ХVІІІ в. , Studia balcanica, 18, Из културното развитие на балканските народи (ХV-ХХ в.), Sofia, 1985, 142-151.

Т. Славова, Преславската редакция на Кирило-Методиевия старобългарски евангелски превод, Кирило-Методиевски студии, 6, 1989, 15-129.

Т. Славова, Преславската редакция на старобългарските богослужебни книги, Изследвания по кирило-методиевистика, София, 1985, 161-173.

В. П. Василев, Общи писменоезикови черти в преписите на архаични дамаскини, Palaeobulgarica, XIII (1993), 2, 99-108.

A. Schenker, The Down of Slavic, An Introduction to Slavic Philology, Yale University Press, New Heaven and London, 1995.