доц. д-р Радка Влахова
Хорариум – 30 часа лекции, 3 кр.
Форма на завършване – курсова работа
АНОТАЦИЯ:
Курсът “Вербални комуникативни стратегии” въвежда магистрантите в теорията за речевите актове и изграждащите ги езикови средства. Проследява се развитието на философските идеи за вербалната дейност от Оксфордската философска школа до съвременните социални теории в постановките на най-главните представители от Витгенщайн до Хабермас като основа на съвремените комуникативни концепти. Курсът представя системата от езикови средства за означаване на факторите на комуникативната ситуация в българския език и прагматичните условия за успешното им използване. По този начин задълбочава и обобщава на по-високо езиково равнище – това на речевата дейност – лингвистичните знаниия на студентите по основните езиковедски дисциплини. Курсът систематизира стратегиите за реализиране на комуникативните намерения чрез наблюдения върху функционирането на перформативните глаголи в български. Работата с текстове е подчинена на интересите на участниците в магистърската програма, които определят приоритетите на анализирания дискурс – медиен език, публично говорене, политически дискурс, реклама и пр. Този подход дава възможност магистрантите да получат практически умения, ориентирани към бъдещата им професионална реализация.
Лекционният курс ВЕРБАЛНИ КОМУНИКАТИВНИ СТПРАТЕГИИ е интегрална част от модул в магистърската програма ЛИНГВИСТИКА с курсовете по ПРОБЛЕМИ НА РАЗГОВОРНАТА РЕЧ и ЕЗИКЪТ НА МАСОВАТА КОМУНИКАЦИЯ.
Програма:
Теория за речевите актове. Философските идеи на Витгенщайн и Оксфордската философска школа.
Идеите на Дж. Остин и Дж.Сърл.
Идеите за интерактивното говорене във философското разберане на Ю. Хабермас.
Комуникативна ситуация. Компоненти на комуникативната ситуация.
Констелацията ¢говорещ – слушащ´. Езикови средства за назоваване на говорещия и слушащия.
Констелацията ¢пространство-време¢. Деиктични средства. Темпоралност и локалност като текстообразуващи средства.
Речев акт. Видове речев акт.
Перформативните глаголи като сигнализатори на типа речев акт.
Комуникативни стратегии в речевия акт репрезентатив.
Комуникативни стратегии в речевия акт директив.
Комуникативни стратегии в речевия акт комисив.
Комуникативни стратегии в речевия акт декларатив.
Комуникативни стратегии в речевия акт експресив.
Перформативна и неперформативна употреба на глаголите за реч. Илокутивно самоубийство.
Вербални комуникативни стратегии в различни видве дискурс – медиен, политически, академически и пр..
ФОРМА НА ПРОВЕРКА НА ЗНАНИЯТА
Студентите разработват индивидуални изследователски изпитни проекти (курсова работа).
ПРИМЕРНА ИНСТРУКЦИЯ ЗА ИЗПИТЕН ПРОЕКТ:
Отделете и определете броя на комуникативните ситуации в текста.(Определя се за всеки магистрант поотделно)
Определете участниците във всяка една комуниксативна ситуация – роли, референти, езикови средства за назоваване.
Характеризирайте речевите актове във всяко изказване. Определете вида и изразяващия го перформативен глагол.
Направете характеристика на въвеждащите глаголи във всяка конструкция като определите:
А) какъв вид реч според характера на текста сигнализира;
Б) разказваческата перспектива (според участниците/неучастниците в комуникативната ситуация);
В) какъв вид речев акт на субстратното изказване сигнализира;
Г) съдържа ли допълнителна информация за субстратната или за актуалната комуникативна ситуация.
Основна литература:
Р. Влахова. Монофонична и полифонична реч. С. 2000
Л. Андрейчин. Основна българска граматика. С. 1944
ГСБКЕ . Т. 3. Синтаксис. С. 1983
Т. ван Дейк. Вопросы прагматики текста. – В: Новое в зарубежной лингвистике, вып. VІІІ. М. 1978
Р. Ницолова. Прагматичен аспект на изречението в книжовния български език. С. 1984
J. Austin. How to Do Things with Words. Oxford – London – New York 1975
J. Searl. Speachakts.
B. Streker. Strategien des kommunikativen Handelns. Sprahe der Gegenwart. B. 73. Dusseldorf. 1987
Апресян, Ю.
Перформативы в грамматике и в словаре. -В: Изв. АН СССР,СЛЯ,.45, №3, 209-234.
Арутюнова,Н.О номинативном аспекте предложения, ВЯ, № 6,
Вежбицка,А. Речевые акты. – НЗЛ, вып.ХVІ, М., 247-271.
Ведлер,3. Илокутивное самоубийство. – НЗЛ, вып. XVI, М., 238 – 250
Гугуланова, И. Неперформативни употреби на някои глаголи за говорене. – В: Славистични изследвания., т.6., С., 131-141.
ван Дейк, Т. Вопросы прагматики текста. – НЗЛ, вып. VIII, М.
Михайлова, Г. Системни отношения в лексиката. В: Изв. на ИБЕ, т. ХХVІ, С.,151-179.
Ницолова, Р. Към въпроса за транспозицията на императива в български и в другите славянски езици. – БЕ, № 6, 514-522. 51. Ницолова 1974а – Ницолова, Р. Зазначението на българските въпросителни изречения с частици. – В: В памет на проф. Ст. Стойков, С., 425-429.
Ницолова, Р. Прагматичен аспект на изречението в съвременния български книжовен език. С., 1984
Хабермас, Ю. Философия на езика и социална теория. С., 2001
Блекмор 1992 – Blakmore D. Understanding …… ?. An Introduction to Pragmatics
Йегер 1986. Jeger, G. Zur Unterscheidung von Sprachtext und Redetext bei Sprachvergleichenden Untersuchungen. – Kwartalnik neofilologiczny. N 3.
Konrad, R. Studien zur Syntax und Semantik von F Frage und Antwort., Berlin.
Konrad, R. Fragesätse als indirekte Sprechakte Studia Grammatika, XXII, 343-369
Konrad, R.und andere. Lexikon Sprach wissenschaftlicher Tarmini., Leipzig.
Lyons, J. Einführung in die moderne Linguistik., München.
Searle, J. Sprechakte, Frankfurt.