Общ хорариум: 45 ч. лекции, 15 ч. упражнения
координатор: доц. д-р Лидия Терзийска
Сравнителното литературознание или познато още като литературоведска компаративистика е едно от водещите направления в съвременната филолгия, което отговаря на интеграционните процеси в световната литература и култура взети в цялост.
Предмет на сравнителното изучаване на литературите са взаимовръзките на националните литератури, общото и особеното в тяхното историческо развитие. От самосебе си се разбира, че сравнителното изучаване наред с изучаването на инетичните и контактни връзки особено внимание отделя и на осмислянето на така наречените типолгични близости и отношения. Именно решаването на този проблем е свързано на свой ред с изследването на различни, конкретно-исторически типове, в които намира израз взаимодействието на законите на единството и неравномерността на световното литературно развитие и дава възможност да се приближим към основните закономерности на този процес.
Сегмент 1. Основни понятия на компаративистиката
доц. д-р Л. Терзийска
30 ч. лекции.
- История и историография. Сравнителни исторически синтези на литературите. Методика на периодизацията – 5ч.
- Възникване и предмет на компаративистичната наука- 5ч.
- Основни представители в развитието на компаративистичната наука, школи- 5ч:
а. Пол ван Тигем
б. Claude Pichois et Andre-M. Rousseau
в. Веселовски
г. Жирмунски
д. Ф. Волман
е. Фридлендър
ж. Шкловски, Тинянов, Мукаржевски, Е. Георгиев, Б. Ничев
- Понятието ”Световна литература”, “Славянски литератури”- общо и сравнително изучаване на славянските литератури – 5ч.
- Класификация на литературните връзки и взаимоотношения: контактни (генетични), типологични; Литературен контакт, типологична близост, повторяемост в литературния процес- изразяваща се в общи теми, мотиви и принципи на поетиката в българската и руската литератури. Рецепцията и ролята й в развитието на литературните взаимоотношения в българската и руската литератури – 5ч.
- Компаративистиката- тласък в изучаването на народопсихологията – 2,5ч.
- Посредническата функция на другите родове изкуство – 2,5ч.
Избрана библиография
Веселовский А.Н. Историческая поэтика. Л., 1940
Жирмунский В. М. Эпическое творчество славянских народов и проблемы сравтительного изучения эпоса. М., Издательство АН. СССР, 1961
Cl. Pchois, A.M. Rousseau. La litterature comparee. Parisq Colin, 1967
R. Etiemble. Comparasion n/est pas raison. Paris. Gallimard,1963
Эйхенбаум Б. Теория “формального метода” . В его кн. Литература (теория, критика, полемика), Л. 1927
Тынянов Ю. Архаисты и новаторы. Л., 1929
Шкловский В. Искусство как прием. Сборник по теории поэтического языка. Петроград, 1916.
Барабаш Ю. Я. Вопросы эстетики и поэтики. М. “Современник”, 1973
“Pamietnik literacki”,1968, № 3
Е. Георгиев. Литературознание с повече измерения. С., “Наука и изкуство” 1974
И. Г. Неупокоева. История всемирной литературы. Проблемы системного и сравнительного анализа. М., “Наука”, 1976
А. Дима. Принципы сравнительного литературоведения. М., “Прогресс”, 1977
Problemy literrarni komparatistiky – “Impuls”, № 2
L.Nyiro. Problemes de literature comparee et theorie literature. Literature hongroise, literature europeenne. Budapest, 1977.
Н. Бассель. Некоторые методологические аспекты сравнительного изучения литературы. Известия АН Эстонской ССР, т.21, 1972
А. Флакер. История национальной литературы и сравнительное литературоведение. “Slavica Slovaca”, 1967, № 2
Фридлендер Г. М. О некоторых проблемах поэтики сегодня”. В кн. “Исследования по поэтике и стилистике”. Л., “Наука”, 1972
Й.Грабак. Literarni komparatistika. Praha, 1971
K.Rosenbaum. Literarne sprostredkovanie. Slavica Slovaca, 1967, № 3
Б. Ничев. Основи на сравнителното литературознание. “Наука и изкуство”. С., 1986
Сегмент 2. Утопия и антиутопия в руската и българската литература
гл. ас. П. Паунова
15 ч. упражнения
1. Антиутопията като пародиен жанр – 3 ч.
2. Жанрови проблеми на утопията и антиутопията – 4 ч.
3. Руската антиутопия на ХХ век – 3 ч.
4. Парадигмата на антиутопията-примери в българската и световната литература – 5 ч.
Избрана библиография
сб. “Утопическое мышление”. М. 1991
Т. Давыдова. Творческая эволюция Е. Замятина в контексте русской литературы первой трети ХХ века. П., 1982
М. Михеев. Мир Платонова через его язык. М., 2000
Ц. Хубенова. Анатомия на илюзията. С., 1992
Сегмент 3. Свое/ чуждо в текстовете на руската емиграция
(България, 1918-1941)
гл. ас. д-р Г. Петкова
15 ч. лекции
1 Увод. Проблемът за емиграцията. Терминологичен апарат. – 3 ч.
2.Философски текстове. Евразийство. – 4 ч.
3. Руска периодика – образи на българина и образи на русина в руския емигрантски
печат. -3 ч.
4. Руска емигрантска литература в България. Персоналии – 5 ч.
Избрана библиография
Исход к Востоку. Предчувствия и свершения. Утверждение евразийцев. София, 1921.
Петкова, Галина. Христо Манолакев. Руската София – несъстоялата се емигрантска столица. – сп. Литературна мисъл. – 1994, № 3. – С. 3 – 9.
Петкова, Галина. Да (не) откриеш българина В: Да мислим Другото – образи, стереотипи, кризи ХVІІІ – ХХ век. Съст. Николай Аретов. Издателство „Кралица Маб“, 2001, С. 143 – 154.
Петкова, Галина. Литературоведският проект на проф. П. М. Бицили: между Салимбене и Пушкин. / Литературоведческий проект П. М. Бицилли: между Салимбене и Пушкиным (Опыт реконструкции). // Бицили, П. Салимбене и Пушкин. Варна, 2004 <http://liternet.bg/publish10/gpetkova/proekt.htm> / <http://www.liternet.bg/publish10/gpetkova/proekt_ru.htm> (19.10.2004).
Тодоров, Величко. И свой своя (не) позна… Етюди по славянска имагинистика. Част трета. Бохемия клуб. С. 1998