Проф. Руселина Ницолова
Хорариум
60 ч. (30 ч. лекции /30 ч. упражнения)
В рамките на дисциплината Лингвистични направления на ХХ век и изучаването на български език на МП ОБЕЛСУ се предлага модул“Вербални комуникативни стратегии”, който въвежда магистрантите в теорията за речевите актове и изграждащите ги езикови средства. Проследява се развитието на философските идеи за вербалната дейност от Оксфордската философска школа до съвременните социални теории в постановките на най-главните представители от Витгенщайн до Хабермас като основа на съвремените комуникативни концепти. Курсът представя системата от езикови средства за означаване на факторите на комуникативната ситуация в българския език и прагматичните условия за успешното им използване. По този начин задълбочава и обобщава на по-високо езиково равнище – това на речевата дейност – лингвистичните знаниия на студентите по основните езиковедски дисциплини. Курсът систематизира стратегиите за реализиране на комуникативните намерения чрез наблюдения върху функционирането на перформативните глаголи в български.
Предварителни изисквания
Студентите трябва да са минали курс по морфология и синтаксис.
Цели на курса
Работата с текстове е подчинена на интересите на участниците в магистърската програма, които определят приоритетите на анализирания дискурс – медиен език, публично говорене, политически дискурс, реклама и пр. Този подход дава възможност магистрантите да получат практически умения, ориентирани към бъдещата им професионална реализация.
Лекционен курс
Предмет на прагматиката (прагмалингвистиката). Различни схващания за
предмета на прагматиката. Отношение между прагматика и семантика.
Отношение между прагматика и граматика.
Комуникационните максими на Грайс и принципа за учтивост на Лийч.
Специфика на учтивостта в българския език.
Език, реч и речева дейност. Изречение, изказване, речев акт.
Същност на речевия акт. Видове речеви актове.
Речева ситуация. Компоненти на речевата ситуация.
Значение на изказването. Пропозиция. Предикат, аргументи, аргумент- адюнкти. Йерархизация на пропозицията.
Актуализация на пропозицията – комуникативно-прагматичен компонент.
Отразяване на фактори от речевата ситуация в изказването. Обръщение.
Пространствена и темпорална ориентация в изказването с оглед на речевата ситуация.
Две гледни точки (на говорещия и на участника-наблюдател в събитието)
при представяне на темпоралната ориентация на събитията в текста.
Илокуционна сила (комуникативен статус) на изказването. Видове
изказвания: съобщителни, въпросителни, подбудителни, желателни.
Означаване на емоционални реакции на говорещия в изказването.
Възклицателни изказвания.
Модалност. Епистемична и деонтична модалност.
Модална специфика на българските да-, нека-, нека да-форми.
Евиденциалност. Отношение между модалност и евиденциалност, между
време и евиденциалност. Евиденциална система на българския език.
Избрана библиография
Вежбицка, А. Речевые акты. – НЗЛ, вып.ХVІ, М., 247-271.
Вендлер,3. Илокутивное самоубийство. – НЗЛ, вып. XVI, М., 238 – 250
Влахова, Р. Монофонична и полифонична реч. С. 2000
Гугуланова, И. Неперформативни употреби на някои глаголи за говорене. – В: Славистични изследвания., т.6., С., 131-141.
Ницолова, Р.. Прагматичен аспект на изречението в книжовния български език. С. 1984
J. Austin. How to Do Things with Words. Oxford – London – New York 1975
J. Searl. Speachakts.
Хабермас, Ю. Философия на езика и социална теория. С., 2001
Методи на оценяване
Изработване и защита на самостоятелен изследователски проект