Хорариум:
30 ч. лекции, 30 ч. упражнения
Лекционен курс
– Българските символисти /сп. „Златорог“ и „Стрелец“/;
– Авангардистки търсения от 20-те години на 20 век;
– Движението „Родно изкуство“ от 30-те години на 20 век.
Концепции за мястото и развоя на „родното“ в контекста на европейското. Търсене на белезите на идентичността и преход от „традиционно общество“ и „традиционна култура“ към „модерно общество“ и „модерна култура“. Интеграция с ценностите на модерното европейско развитие.
Препоръчителни текстове за аналитично обсъждане:
-Иван Еленков. „Версии за българската идентичност в модерната епоха“;
-Иван Хаджийски. „Появата на индивидуализма у нас“/1941/;
-Боян Пенев. „Нашата интелигенция“ /1924/.
ІІ. Модерността
1. Периодизация на европейските литературни течения от края на 18 век до
30-те години на 20 век. „Съответствия“ и пресичания в българския
литературен и културен контекст.
2. Определяне на романтизма и на „романтичното“.
– Йенската школа на немските романтици: фридирих Шлегел, Вилхелм
Вакенродер, Новалис, Лудвиг Тик, Август Шлегел, Фридрих Хьолдерлин и
др.
– „Езерната“ школа на английските романтици: Уилям Уърдсуърт, Самуел
Колридж, Робърт Саути и др.
– Романтически идеи и художествени форми във франция: Мадам дьо Стал,
Шатобриан, Констан, Сенанкур и др.
Романтически амбиции и идеология. – Романтическият идеал за хармония;
– Идеята за трансценденталния принцип на възникването на света; – Романтическата идея за познанието. Творецът като познаващ и култът към
гениалността; – Представи за времето и за пространството;
– Романтически неомитологизъм.
Български съответствия: неоромантизмът на кръга „Мисъл“: Пенчо Славейков, П.К.Яворов; романтически мотиви и образност при Д. Дебелянов; романтически сюжети и митологизъм при Елин Пелин и Йордан Йовков.
3. Декадансът като епоха на песимистично осъзнаване на Запада в
термините на културата.
-Философски източници: философия на историята на Освалд Шпенглер в
„Залезът на Запада“; философският песимизъм на Артур Шопенхауер в
„Светът като Воля и Представа“; философията на живота на Фридрих
Ницше; философия на изкуството на Рихард Вагнер.
-Определение на модерното изкуство и на модерността. Шарл Бодлер:
определяне на тематичните и стиловите насоки на литературата на
декаданса. Парнас и доктрината „Изкуство за изкуството“.
-Френският символизъм: Артюр Рембо, Пол Верлен, Стефан Маларме.
Неоплатонизъм и метафизичен копнеж на символистите. Идеята за
„съответствията“.
Творческа рецепция и реализация в български контекст: П. К. Яворов, Д.
Дебелянов, Н. Лилиев, Т. Траянов, Ем. Попдимитров и др.
4. Модерната психология. Интересът към съзнанието, към механизмите на
паметта и към психологическата конструкция. Влияния върху поетиката на
прозата: X. Ибсен, А. Стринберг, Т. Елиът, Дж. Джойс, М. Пруст и др.
Творчески рецепции в българската проза от 20-те и 30-те години на 20 век /Г.
Райчев, Й. Йовков, Н. Райнов, Ч. Мутафов/. Интересът към архетипални нива
на българската култура.
III. Европейският авангардизъм.
– Политически контекст и политическа ангажираност;
– Идеология и манифести на немските експресионисти и италианските
футуристи;
– Търсене на нов поетически изказ: радикалност и вещност; „изгонване“ на
Аз-а, изкуство за „масите“;
– Апокалиптични визии. „Пренаписване“ на космогоничните митове на
човечеството. Предчувствия за възвестяване на „нов свят“. Секуларизация
на християнския сакрален разказ.
20-те години на 20 век в българската литература. Лявоавангардистки представи. Творчески реализации: Хр. Смирненски, Г. Бакалов, Г. Милев, Н. Фурнаджиев и др.
30-те години на 20 век. Влияние на идеите на футуризма: Н. Вапцаров, Е. Багряна и др.; „вещната поезия“ на А. Далчев.