Съпоставителна лингвистика

(ФОНЕТИКА, ЛЕКСИКОЛОГИЯ. МОРФОЛОГИЯ. СИНТАКСИС)

Титуляр на курса –
доц. д-р Т. Алексиева (фонетика); гл. ас. д-р А. Липовска (лексикология);
гл. ас. Д-р К. Петрова (морфология); доц. д-р А. Градинарова (синтаксис)

Цели на курса
да запознае студентите с теорията и методите за осъществяване на съпоставителен лингвистичен анализ;
в резултат на обучението студентите да могат да извършват съпоставителен анализ в областта на съвременния руски и български език.

Методи на оценяване
участие в дискусия, контролна работа, реферат, тест
Език на обучението
Руски

Предварителни изисквания

Общи изисквания към студентите-магистри на програмата “Език. Превод. Култура”. Студентите трябва да имат необходимите познания по Съвременен руски книжовен език (фонетика, лексикология, морфология, синтаксис) съобразно програмата, включената в учебния план за образователно-квалификационната степен “бакалавър”.

Съдържание на дисциплината

Съпоставителната лингвистика се представя като самостоятелна научна област, породена от чисто практически нужди, възникващи в процеса на обучение по чужд език, и по-късно осъзната като област с голяма теоретична значимост в общолингвистичен, психологически и културологичен план.
В курса по Съпоставителна лингвистика се разглеждат различните равнища на езиковата структура на руския език в съпоставка с българския.  Представят се принципите и методите на съпоставителния анализ; типовете еквивалентност и типовете отношения. Особено внимание се обръща на спецификата на съпоставителните изследвания в условията на близко родство на езиците (българския и руския).

СЪПОСТАВИТЕЛНА ЛИНГВИСТИКА
(Фонетика)

В курса по Съпоставителна лингвистика – раздел фонетика се разглеждат различните равнища на езиковата структура на руския език в съпоставка с българския. Представят се принципите и методите на съпоставителния анализ; типовете еквивалентност и типовете отношения. Особено внимание се обръща на спецификата на съпоставителните изследвания в условията на близко родство на езиците (българския и руския).


ТЕМАТИЧЕН ПЛАН

 

1.     Звуковой механизм речевой коммуникации. Звуковые единицы в языке и речи. Звуковые средства языка и фонетическая характеристика сообщения. Признаковое строение звуковых единиц.
2 часа

2.    Классификация супрасегментных звуковых средств.
2 часа

3.    Фонетическое слово как единица описания ритмической организации звучащей речи.
3 часа

4.    Ритмико-структурная организация и просодические харакретистики фонетического слова в русском и болгарском языках.
4 часа

5.    Фонетическая специфика спонтанного дискурса. Особенности функционирования и просодического оформления маркеров хезитации в спонтанном дискурсе.
4 часа

Формиране на оценката:
познаване на научната литература по проблемите на курса;
мотивирано боравене с терминологията по съответната дисциплина;
устен изпит.

Очаквани резултати:
придобиване на систематизирани знания за основните понятия на съпоставителната фонетика;
повишаване нивото на лингвистичната компетентност на студентите;
прилагане на получените знания в практическата работа, включваща различни видове анализ.

Цели на курса
– да запознае студентите с теорията и методите за осъществяване на съпоставителен лингвистичен анализ;
– в резултат на обучението студентите да могат да извършват съпоставителен анализ в областта на съвременния руски и български език.

Литература
Златоустова Л.В., Потапова Р.К., Трунин-Донской В.Н. Общая и прикладная фонетика. Москва, 1986.
Богданова Н.В. Живые фонетические процессы русской речи. Санкт-Петербург, 2001.
Алексиева Т. Структура и просодические характеристики фонетического слова в русской и болгарской подготовленной и спонтанной речи. София, 2004.
Язык и речь: проблемы и решения// Сборник науч.трудов к юбилею проф Л.В. Златоустовой/ Под ред.Г.Е.Кедровой и В.В.Потапова. Москва, 2004.

Изготвил програмата:
доц. д-р Т. Алексиева

Препоръчана литература

Алексиева Т. Структура и просодические характеристики фонетического слова в русской и болгарской подготовленной и спонтанной речи. София, 2004.
Вежбицкая А. Язык. Культура. Познание. М., 1997.
Гак В.Г. Сопоставительная лексикология. М., 1977.
Манакин В.Н. Основы контрастивной лексикологии: близкородственные и родственные языки. Киев, 1994.
Тер-Минасова С. Г. Язык и межкультурная коммуникация. М., 2000.
Кибрик А.Е. Очерки по общим и прикладным вопросам языкознания (универсальное, типовое и специфическое в языке). М., 1992.
Мельчук И.А. Курс общей мофологии, М., т.1-4, 1997-2003.
Соловьев В.Д. (ред.) Русский язык в Интернете, Казань, 2003.
Сятковский С.С. Основные принципы сопоставительного анализа языка. – Русский язык за рубежом, 1976/ 4,5.
Язык и речь: проблемы и решения// Сб.научн.трудов/ Под ред. Г.Е.Кедровой и В.В. Потапова. М.2004.

СЪПОСТАВИТЕЛНА ЛИНГВИСТИКА
(ЛЕКСИКОЛОГИЯ)


ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ НА КУРСА:

да запознае студентите с теоретичните и приложни аспекти на  съпоставителната лексикология
да запознае студентите с характера на връзката между съпоставителната лексикология и двуезичната лексикография

ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ: след успешното завършване на курса студентите следва да могат:
да извършват съпоставителен анализ на съвременна руска и българска лексика;

ОПИСАНИЕ НА КУРСА:
Курсът обхваща 15 академични часа, които се разпределят между различни форми на учебна заетост:
теоретични аспекти – 10 часа;
приложни аспекти – 5 часа (съпоставителен анализ на съвременна руска и българска лексика)

Формирането на оценката се осъществява на базата на:
участие в дискусия по време на аудиторно занятие;
изпълнение на курсова задача:
съпоставителен анализ на руски с български лексикални единици;
резултат от събеседване.

ТЕМАТИЧЕН ПЛАН:
Съпоставителна лингвистика и съпоставителна лексикология.
Принципи и методи на съпоставителния анализ.
Еквивалентност и типове семантични отношения.
Съдържателната структура на думата и начини за нейното съпоставително описание.
Специфика на съпоставителния анализ на лексиката на близкородствени езици.
Създаване на съпоставителни картотеки и машинни фондове.

Изготвил програмата:
гл. ас. д-р А. Липовска

СЪПОСТАВИТЕЛНА ЛИНГВИСТИКА
(МОРФОЛОГИЯ)

Анотация

Цел на дисциплината: Задълбочаване у студентите на езиковедска компетентност и създаване на необходимите предпоставки за специализация в областта на лингвистиката както за написване на дипломна работа с подобна тематика.

Съдържание на учебния материал: Граматичното учение за основните класове думи в руския език, които определят спецификата на граматичния му строй, Граматичната природа на именните и глаголните думи, тяхната антитеза в аспекта на руския език и в съпоставителен план с българския.
Запознаване с основни съвременни школи и направления  в областта на съвременната съпоставителна морфология и приноса на български изследователски групи и учени в тази област. Описание на морфологичните особености на руския и българския език като част от граматиката в интердисциплинарна перспектива (психо-, социолингвистични, лингвометодически аспекти). Основни сведения за компютърен морфологичен анализ на двата езика и демонстрации на съществуващи програми и средства за автоматичен морфологичен анализ.

Формиране на оценката:
показани солидни и задълбочени знания в разглежданата тематична област;
познаване на посочената литература;
трансфер на знания от съседни лингвистични области;
прилагане на теоретичните знания в морфологичен анализ на руски и български текстове
подготовка и представяне на реферат по една от разглежданите теми

Очаквани резултати:

обобщаване и разширяване на лингвистичните знания от бакалавърската степен, задълбочени в разглежданата проблематика;
получаване на първоначални ориентиращи сведения, основни познания и библиографска осведоменост с възможност за по-нататъшно индивидуално разширяване и задълбочаване на познанията
овладяване на основите на типологичен анализ, съпоставително описание на граматичния строй на близкородствени езици;
интегриране на знанията по морфология в интердисциплинарни и приложни области

ТЕМАТИЧЕН ПЛАН

1    Антитеза имени и глагола в истории русских лингвитических учений. Взгляды А.А.Потебни, И.А.Бодуена де Куртене, Л.В.Щербы, В.В.Виноградова.
4 ч.

2.    Основные направления в сопоставительном описании грамматики русского и болгарского языков. Актуальные задачи. Методика описания грамматики на основе лексической пары слов (объект, предмет, задачи).
6 ч.

3.    Функциональная грамматика и школа А.В.Бондарко. Серия сборников Шуменского университета по функциональному описанию русского языка на фоне болгарского
4 ч.

4.    Теория грамматических оппозиций. Идеи Р.Якобсона, Г.Герджикова.
2 ч.

5.    Сопоставительная грамматика близкородственных языков на основе грамматических категорий.
2 ч.

6.    Сопоставительная грамматика на основе семантических категорий. Категории качества, количества и степени и коммуниканта.
2 ч.

7.    Теория “Смысл ó Текст” и типологическое описание морфологии.
2 ч.

8.     Описание русской и болгарской морфологии в свете генеративной грамматики. Именные и глагольные группы.
2 ч.

9.     Сопоставительная грамматика в лингвометодическом и лексикографическом плане.
2 ч.

10.     Психолингвистические, социолингвистические и когнитивные аспекты сопоставительной морфологии. Проблемы билингвизма. Морфология и невербальная коммуникация.
2 ч.

11.    Компьютерная морфология. Электронные ресурсы и компьютерные средства автоматического морфологического анализа русского и болгарского языков. Компьютерный морфологический словарь.
2 ч.

Литература

Тема 1, 2.
Апресян Ю.Д. Избранные труды, том I. Лексическая семантика. М.; Школа “Языки русской культуры”, 1995.
Апресян Ю.Д. Избранные труды, том II. Интегральное описание языка и системная лексикография. М.; Школа “Языки русской культуры”, 1995.
Бондарко А.В. Функциональная грамматика. Л., 1980.
Булыгина Т.В. Грамматические и семантические категории и их связи. – Аспекты семантических исследований. М., 1980.
Виноградов В.В. Избранные труды. Исследования по русской грамматике. М., 1975.
Виноградов В.В. История русских лингвистических учений. М., 1978.
Гак В.Г. Теоретическая грамматика французского языка: Морфология. М., 1979.
Димитрова С. Исключения в русском языке. Ohio, 1994.
Зализняк А.А. Русское именное словоизменение. М., 1967.
Иванова К. Начини на глаголното действие в съвременния български език. С., 1974.
Иванчев С. Проблеми на аспектуалността в славянските езици. С., 1971.
Клобуков Е.В. Теоретические проблемы русской морфологии. М., 1979.
Маслов Ю.С. Грамматика болгарского языка. М., 1981.
Норман Б.Ю. Болгарский язык. Минск, 1980.
Русинов Р. Съществителни имена от общ граматичен род в съвременния български език. – Помагало по българска морфология. С., 1978.
Смольская А.К. О роде существительных в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1978/ 3.
Сятковский С.С. основные принципы сопоставителцного анализа языка. – Русский язык за рубежом, 1976/ 4,5.
Холодович А.А. Проблемы грамматической теории. Л., 1979.

Тема 3.
Бондарко А.В. Функциональная грамматика. Л., 1980.
Бондарко А.В. (отв.ред.) Теория функциональной грамматики.: Введение. Аспектуальность. Временная локализованность. Таксис. Л., 1987.
Бондарко А.В. (отв.ред.) Теория функциональной грамматики.: Темпоральность. Модальность. Л., 1990.
Всеволодова М.В. Способы выражения временных отношений в современном русском языке. М., 1975.
Иванова Т.С.  Выражение временных отношений в русском языке (на фоне болгарского языка). Шумен , 1998.

Тема 4.
Jakobson R. O. Zur Struktur des russischen Verbums. – Selected Writings, vol. II. The Hague – Paris, 1971. (Руски превод: Р. Д. Якобсон, Избранные работы. Москва, 1985, с. 210-222.)
Jakobson R. O., Beitrag zur algemeine Kasuslehre. – Selected Writings, vol. II. The Hague – Paris, 1971. (Руски превод: Р. Д. Якобсон, Избранные работы. Москва, 1985, с. 133-176.)
Jakobson R. O., Singe zero. – Selected Writings, vol. II. The Hague – Paris, 1971. (Руски превод: Р. Д. Якобсон, Избранные работы. Москва, 1985, с. 222-321.)
Jakobson R. O., Implications of Language Universals for Linguistics. – Universals of Language. Ed. By J. Greenberg (2-nd edition). Cambridge – Massachusets, 1966.) Руски превод: Р. О. Якобсон. Значение лингвистических универсалий для языкознания. В: Звегинцев В. А., История языкознания ХІХ – ХХ веков в очерках и извлечениях. Часть ІІ. Москва, 1965.)
Герджиков Г., Характерът на морфологическите опозиции и организацията на многочленните системи. – Български език, 1974, кн. 1.
Герджиков Г., За системно обусловените значения на граматическите категории. – Славистични изследвания. София, 1978.
Герджиков Г. Отношения между членами языковых корреляций. – Съпоставително езикознание, го. ХХV, 2000, кн. 1.
Герджиков Г. Организацията на многочленните морфологически парадигми. – Език и литература, 2000, кн. 1.
Герджиков Г. Категорията ВРЕМЕ като хиперкатегория. – сп. Български език и литература, 2000, кн. 1. – http://www.liternet.bg, 15. 04. 2001
Герджиков Г. ТЕМПОРАЛНИТЕ ОРИЕНТАЦИИ, КОИТО ИЗГРАЖДАТ  ЗНАЧЕНИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГЛАГОЛНИ ВРЕМЕНА. – http://www.liternet.bg/

Тема 5.
Булыко А.Н. (ред.) Сопоставительное описание русского и белорусского языков: Морфология. Минск, 1990.

Тема 6.
Косеска-Тошева К., Пенчев Й. (ред.) Българско-полска съпоставителна граматика. Т.3. Семантичните категории количество и степен. София, 1994.
Косеска-Тошева К., Пенчев Й. (ред.) Българско-полска съпоставителна граматика. Т.4. Семантичната категория комуникант. София, 1993.

Тема 7.
Мeльчук И.А Курс общей морфологии, Москва, т.1 – 1997, т.2 – 1998.
Мeльчук И.А Русский язык в модели “СМыСЛ – ТЕКСТ”, Москва- Вена. 1995.

Тема 8.
Градинарова А. Генеративизм. Синтаксические теории. ЕВРАЗИЯ, 2001.
Исакадзе Н.В., Кобозева И.М. Генеративная грамматика и русистика: проблема падежа и вида. – Фундаментальные направления американской лингвистики. Сборник обзоров. М., 1997.
Пенчев Й. Синтаксис на съвременния български книжовен език. Пловдив, 1998.

Тема 9.
Бабов К. Проблемы интерференции в процессе обучения русскому языку в болгарской школе. С., 1974.
Гочева Е. Лексический минимум. Активный словарь русского языка. С., 1999.
Гочева Е. Чуждоезиковото обучение. Теория и практика на учебника. С., 2000.
Попов К. Типичные для болгар трудности в русском языке. (изд.4-е), С., 2002.

Тема 10.
Серебренников Б.А. и др. (ред.) Роль человеческого фактора в языке: язык и картина мира. М., 1988.
Серебренников Б.А. и др. (ред.) Роль человеческого фактора в языке: язык и мышление. М., 1988.
Яковлева Е.С. Фрагменты русской языковой картины мира (модели пространства, времени и восприятия). М., 1994.
Петрова К. Анекдоты с невербальными компонентами  (на материале болгарского, русского и английского языков). // Русский язык: исторические судьбы и современность. Международный конгресс. Москва, МГУ, 13-16 марта 2001. Труды и материалы. Под общей ред. М.Л.Ремневой и А.А.Поликарпова. Издательство Московского университета, 2001, 335-336.

Тема 11.
Соловьев В.Д. (ред.) Русский язык в Интернете, Казань, 2003.
Петрова К., Алексова К., Осенова П. Обзор электронных ресурсов славянских языков: виды и применение. – VІІІ международный симпозиум МАПРЯЛ. ТЕОРЕТИЧЕСКИЕ И МЕТОДИЧЕСКИЕ ПРОБЛЕМЬІ РУССКОГО ЯЗЬІКА КАК ИНОСТРАННОГО В НАЧАЛЕ ХХІ ВЕКА, 4 -7 апреля 2002 г., Велико Тырново.
http://www.larflast.bas.bg/balric/

Изготвили програмата:
доц. д-р Нина Ковачева
гл.ас. д-р Красимира Петрова

СЪПОСТАВИТЕЛНА ЛИНГВИСТИКА
(СИНТАКСИС)

Анотация

Курсът по съпоставителен синтаксис е част от общия курс “Съпоставителна лингвистика”. Курсът има за цел да запознае студентите със задачите, методите и изследователския апарат на синтактичната типология и съпоставителния синтаксис. Особено внимание е отделено на съвременните основи на типологичните и съпоставителни изследвания в областта на синтаксиса, а също и на някои концептуални идеи от сферата на универсалната граматика.

ТЕМАТИЧЕН ПЛАН

1. Синтаксическая типология и сопоставительный синтаксис. Предмет и задачи синтаксической типологии. Разновидности типологических сходств. Типология синтаксических конструкций. Типология порядка слов. Универсально-типологический подход к описанию языкового материала. Задачи и методы сопоставительного синтаксиса. (6 ч.).
2. Сопоставительный синтаксис и генеративная теория. Грамматика Н. Хомского с 80-х годов XX века до наших дней. Теория управления и связывания. Тета-теория. Теория падежа. Теория принципов и параметров. Минималистская программа. Генеративная теория как основа для сопоставления разных синтаксических систем. (8 ч.)
3. Сопоставительный синтаксис и теория функционально-семантических полей. Понятие функционально-семантического поля (ФСП). Структура ФСП. Классификация ФСП. Различия в смысловой и структурной организации одноименных ФСП разных языков. (8 ч.).
4. Типовое значение модели предложения как исходный пункт при сопоставительном описании синтаксических систем разных языков. Типовое значение модели предложения. Соотношение понятий типовая ситуация и типовое значение модели. (4 ч.).
5. Сопоставительный синтаксис и теория диатез. Понятие диатезы. Типология диатез. Сравнение типов модификаций исходной модели предложения в сопоставляемых языках.  (4 ч.).

Основна  литература

Апресян Ю.Д. Избранные труды, т. 2. М., 1995.
Арутюнова Н.Д. Типы языковых значений: Оценка. Событие. Факт. М., 1988.
Арутюнова Н.Д. Язык и мир человека. М, 1998.
Богуславский И.М. Исследования по синтаксической семантике. М., 1985.
Бондарко А.В. Понятия «семантическая категория, «функционально-семантическое поле» и «категориальная ситуация» в аспекте сопоставительных исследований // Методы сопоставительного изучения языков. М., 1988.
Вежбицкая А. Язык. Культура. Познание. М, 1996.
Вопросы коммуникативно-функционального описания синтаксического строя русского языка. М., 1989.
Всеволодова М.В. Принципы сопоставительных синтаксических исследований на уровне функционально-семантических полей // Вопросы изучения русского языка в сопоставлении с другими языками. М., МГУ, 1986.
Всеволодова М.В. Теория функционально-коммуникативного синтаксиса: Фрагмент прикладной (педагогической) модели языка. М., 2000.
Всеволодова М.В., Го Шуфень. Классы моделей русского простого предложения и их типовых значений. Модели русских предложений со статальными предикатами и их речевые реализации (в зеркале китайского языка). М., 1999.
Градинарова А.А. Генеративизм: Синтаксические теории. С., 2001.
Гринберг Дж., Осгуд Ч., Дженкинс Дж. Меморандум о языковых универсалиях // НЛ. Вып. V. М., 1970.
Золотова Г.А., Онипенко Н.К., Сидорова М.Ю. Коммуникативная грамматика русского языка. М., 1998.
Иванова Т.С. Функциональная грамматика: Выражение временных отношений в русском языке (на фоне болгарского языка). Шумен, 1998.
Кибpик A.Е. Очеpки по общим и пpиклaдным вопpосaм языкознaния, М., 1992.
Кибрик А.Е. Константы и переменные языка. СПб., 2003.
Лангакер Р. У. Когнитивная грамматика. М., 1992.
Куцаров И. Очерк по функционално-семантична граматика на българския език. Пловдив, 1985.
Николова А., Иванова Т. Пространственные отношения в русском языке в сопоставлении с болгарским. Рукопись, депонированная в ЦИНТИ. Шумен, 1989.
Николова А. О типах эквивалентности при контрастивном функционально-семантическом описании русского и болгарского языков // Научни трудове на ПУ «П. Хилендарски», т. 32, кн. I. Филология. Пловдив, 1994.
Николова А. Функциональная грамматика: Выражение пространственных отношений в русском языке (на фоне болгарского). Шумен, 1997.
Пенчев Й. Синтаксис на съвременния български книжовен език. Пловдив, 1998.
Sag Ivan A. and Thomas Wasow. Syntactic Theory: A Formal Introduction. Stanford: CSLI Publication, 1999,
http://csli-publications.stanford.edu/site/1575861607.html
Тестелец Я.Г. Введение в общий синтаксис. М., 2001.
Теория функциональной грамматики. Л., 1987.
Типология пассивных конструкций. Диатезы и залоги. Л., 1974.
Фундаментальные направления современной американской лингвистики. Сборник обзоров. М., 1997.
Языки мира: проблемы языковой вариативности. М., 1991.
Яковлева Е.С. Фрагменты русской языковой картины мира (модели пространства, времени и восприятия). М., 1994.

Изготвил програмата:
доц. А. Градинарова