Анотация
Курсът има за цел да разшири културно-историческите и езикови знания на студентите за средновековните ръкописни традиции и езикови контакти на православните славяни в контекста и на средновековните европейски културни процеси. От друга страна курсът трябва да открои международната функция и значение на старобългарския език и култура в Европа и в частност водещата роля на България в православния регион през ІХ-ХV в.
Предварителни изисквания: студентите трябва да имат познания по старобългарски език, по история на руския книжовен език и по историческа граматика.
Тематичен план
Състояние на изследванията по проблемите на старобългарската култура в европейските културни процеси.
Средновековни писмени традиции в Европа.
Състояние на византийската и романо-латинската литература и култура.
Явления на създаване на писмена култура върху народно-фолклорна основа.
Вулфила – епископ на готите и неговото дело като паралел на по-късно развилото се дело на Св. Кирил и Методий.
Ролята на Чосър в английската културна традиция и на Томас Мюнцер в Германия.
Развитие на християнската култура преди официалното покръстване на България /865/, Киевска Русия /988/, Стара Сърбия, Босна, Зета с Хум /процес, завършил през ХІ в./. Използване на руническо и гръцко писмо.
Старобългарската книжовност, основана на два философско-естетически принципа: 1/ принцип на двойното отражение, 2/ принцип на уподобяване /отъждествяване на реалните прототипове и художествени образи с митологичния прототип, зададен в Библията/.
Символът в християнското мислене като код за разбиране на християнската книжовност.
Старобългарските жанрове, спазващи строго определени канони. Старобългарската /византийска, латинска/ писменост, потопена в света на култовата преводна и оригинална книжнина. Категорията авторство в старобългарската, византийската и латинската книжовност. Информация в акростиха като показател, че истината е достъпна само за посветените.
Приоритет на старобългарската книжнина /пречупване на византийския модел на славянска почва/ за другите православни славяни.
Адаптирането на старобългарската християнска книжовност сред западните, източните и южните славяни. Опозицията свещен – несвещен. Действието на мотива за свещеност на текста при копирането на старобългарските текстове.
Исихазмът във Византия и България. Ролята на естетическите принципи на исихазма за нормите на българската книжнина.
Корпусът от отново преведените и оригинални текстове през ХІV в. в Европейския изток.
Двете специфично-оригинални теми в средновековната българска култура: а/кирило-методиева, б/ богомилска. Разпространение и влияние върху европейските културни процеси и православни славяни.
Изготвил програмата: проф. д.ф.н. Румяна Павлова