Програма за държавен изпит на специалност „Балканистика“ – балкански литератури и сравнително балканско езикознание

Държавен изпит

Специалност „Балканистика“

 

Въпроси по балкански литератури и сравнително балканско литературознание

 

  1. Основополагащите митове в румънската литература.
  2. Основни моменти в развитието на румънската литература през ХVІІ и ХVІІІ в.
  3. Дейността на „Жунимя“. Романтизмът и творчеството на Михай Еминеску – промени в модерната поетична ценностна система.
  4. Румънският роман в годините между двете световни войни: Михаил Садовяну, Ливиу Ребряну, Камил Петреску, Хортензия Пападат-Бенджеску, Макс Блехер, Михаил Себастиан, Мирча Елиаде.
  5. Школата от Търговище, поколението на осемдесетте години и зараждането на постмодернизма. Литература и преход. – румънската литература след 1989 година.
  6. Развитие на албанския език и литература в периода ХV-ХVІІІ век.
  7. Възрожденски период в албанската литература – етапи; арбърешки и албански автори.
  8. Албанска възрожденска дейност в България до 1912 г.
  9. Класически автори и направления в албанската литература в периода 1912-1944 г.
  10. Преводи от съвременна албанска литература в България.
  11. Гръцкият романтизъм и Йонийската литературна школа.
  12. Гръцкият символизъм и неосимволизъм.
  13. Гръцката поезия от 30-те години – Георгиос Сеферис, Одисеас Елитис, Янис Рицос.
  14. Гръцката проза от 30-те години – от антимилитаризъм към съвременна социална и психологическа проблематика.
  15. Никос Казандзакис в развитието на гръцкия роман.
  16. Основания за сравнението между литературите на Европейския югоизток.
  17. Характерни черти на натурализма, с примери от балканските литератури.
  18. Имагологията. Степен на автентичност на образите на Другия. Стереотипи. Видове отношение към Другия.
  19. Общи термини в литературата и изкуствата. Примери с романа-фуга.
  20. Тематологията в сравнителното балканско литературознание.

 

Библиография:

 

  • Алексова, В. По въпроса за наименованието на езика на славяно-румънската книжнина. – Старобългаристика, 1982, № 2, 110-113.
  • Драгова, Н. Балканският контекст на старобългарската писмена култура (VIII – ХII в.). София, 1992.
  • Кузманова, Антонина, Румяна Л. Станчева, Василка Алексова. Румъния – на една река разстояние. София, Изд. “Отворено общество”, 1999.
  • Русев, П., А. Давидов. Григорий Цамблак в Румъния и в старата румънска литература. София, 1966.
  • Станчева, Румяна Л. Митологични елементи в романа „Змията” от Мирча Елиаде. В: В търсене на митичната тъкан. София, Изд. Център „Боян Пенев”, 2002, 118-127.
  • Станчева, Румяна Л. Модерната румънска поезия в български прочит. София, Инфопрес, 1994.
  • Търновска книжовна школа. Т. I-VI.
  • Cartojan, N. Istoria literaturii române vechi. Bucureşti. Bucureşti,
  • Cartojan, N. Cărţile populare în literatura românească. I-II. Bucureşti, 1974.
  • Panaitescu, P. P. La littérature slavo-roumaine des XV-e – XVIII-e ss. et son importance pour l’histoire des littératures slaves. Praga, 1932.
  • Piru, Al. Istoria literaturii române. I. Perioada veche. Bucureşti, 1970.
  • Martin M., Cristian Moraru, Andrei Terian, Romanian Literature as World Literautre. New York: Bloomsbury Academic Series, 2018.
  • Mazilu, D. H. Recitind literatura română veche, Volume 1. Editura Universității București,
    1994.
  • Mithu, M., Balcanismul literar românesc, Panoramic sud-est european, confluențe culturale,
    Școala Ardeleană, 2017.
  • Crețu, B. Inorogul la porțile Orientului: bestiarul lui Dimitrie Cantemir. Ed. Cartier,Cișinău, 2021
  • Бот, Й. Националният поет – от романтичния изпит до модерния литературен мит.
    Случаят на румънския поет Михай Еминеску – Език и литература, 3-4, 2019, 40-49.
  • Cărtărescu, M. Postmodernismul românesc. Humanitas, București. 1998.
  • M. Istoria literaturii române conteporane 1990-2000. Polirom, Iași, 2021.
  • Ciotloș, C. Cenaclul de luni.Pandora M, București, 2021.

 

  • Алиу, А. Дон Кихот между албанците. София – Скопие, Български писател – Макавеj, 2009.
  • Бейлери, Р. Албанската литература като отражение на народната душевност. София, Балкани, 2009.
  • Еlsie, R. Histori e letërsisë shqipe. Tirane-Pejë, 1997(налична онлайн на elsie.de )
  • Интернет сайт по албанистика на български език albanianbg.com
  • Интернет сайт на Робърт Елси на английски език www.albanianliterature.net
  • Преводна рецепция на европейските литератури в България. Том 6. Балкански литератури. София, Акад. Изд. „Марин Дринов”, 2004.
  • Shehri Dhurata, Persida Asllani. Për një histori të krahasuar të letërsisë shqipe. Tiranë: 2021.
  • Bejleri Rusana&Liljana. Shkrimtari shqiptar Thoma Kacori në Bullgari. Jeta dhe vepra. Sofje, 2022. http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/dspviewerb/srv/viewer/bul/3ce94ce4-18b9-48e3-8459-575d75c3879e?tk=POlM5Bi5SOOEWVdddcOHngAAAABmA_gS.KveexDKMdHixZ77X2_x68w&citation_url=/xmlui/handle/nls/35733
  • Електронни материали от папката по албанска литература, предоставена в трети курс.

 

  • Данова, Н., Христакудис, Ап. История на Нова Гърция. София, Абагар пъблишинг, 2003.
  • Димарас, К. История на новогръцката литература от първите начала до наши дни. София, Наука и изкуство, 1971.
  • Жечев, М. Гръцката поезия между двете световни войни. София, Наука и изкуство,
  • Жечев, М. Гръцки литературни паралели. София, Наука и изкуство,
  • Христакуди-Константиниду, Ф. Одисеас Елитис – синхронен и диахронен. –В: Балканските езици, литератури и култури. Дивергенция и конвергенция (ред. П. Асенова, В. Алексова). София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2015, с. 367-374.
  • Христакуди, Ф. Символизмът и новогръцката поезия от края на XIX и началото на XX в. София, Ни плюс, 2020.
  • Христакуди, Ф. Проблеми на гръцкия литературен развой 1880-1930 (eтюди върху новогръцката поезия). София, Ни плюс,
  • Πολίτης, Λ.Ιστορία της νεοελληνικής λογοτεχνίας. Αθήνα, εκδ. Μ.Ι.Ε.Τ., 1980.
  • Beaton, R. Εισαγωγή στη νεότερη ελληνική λογοτεχνία. Αθήνα, Νεφέλη, 1996.
  • Vitti, M. Ιστορία της νεοελληνικής λογοτεχνίας. Αθήνα, ΜΙΕΤ, 1978.
  • Vitti,Μ. Η Γενιά του Τριάντα. Ιδεολογία και μορφή. Αθήνα, Ερμής, 2006.
  • Лекции по новогръцка литература

 

  • Румяна Л. Станчева. Среща в прочита. Сравнително литературознание и балканистика. София, Изд. Балкани, 2011.
  • Румяна Л. Станчева. Европейска литература/Европейски литератури. Европейски ли са балканските литератури? София, Изд. Балкани, 2012.
  • Румяна Л. Станчева. Сравнително литературознание. Фаталната жена и 5 европейски кройки за романа. София: Колибри, 2023.
  • Боян Ничев. Основи на сравнителното литературознание. С., 1986, с. 60-79; 188-218.
  • Клео Протохристова. Западноевропейска литература. Съпоставителни наблюдения, тезиси, идеи. Летера, Пловдив, 2003, с. 293-306.
  • Ален Мондантон. Техническият прогрес и метаморфозите на европейските пространства през XIX век. https://ejournal.uni-sofia.bg/index.php/Colloquia/article/view/6
  • Веселина Белева. Към литературната памет за войната (по примери от романи на Астрид Линдгрен, Дидо Сотириу и Габриела Адамещяну) В: Несравнимото в европейските литератури. с. 206-216. http://digilib.nalis.bg/xmlui/handle/nls/30854
  • Румяна Л. Станчева. Сравнителното балканско литературознание в Софийския университет. Основания за сравнението между литературите на Европейския югоизток https://ejournal.uni-sofia.bg/index.php/Colloquia/article/view/97
  • Румяна Л. Станчева. Как да компенсираме загубата на красивото? Непознати сравнения от историята на европейския натурализъм. https://ejournal.uni-sofia.bg/index.php/Colloquia/article/view/33
  • Румяна Л. Станчева. Балканите в културологичната перспектива на Лучиан Блага. – В: Пари, думи, памет. София, Кралица Маб, 2004, с. 326-337. И на адрес: http://www.bulgc18.com/pari/stancheva.htm
  • Румяна Л. Станчева. Играта на конструиране на образи и „Балканският ориентализъм”. http://www.bulgc18.com/occidentalism/RStanch.htm
  • Румяна Л. Станчева. Общи термини в литературата и изкуствата. Примери с романа-фуга. https://calic-bg.eu/conferens/portrait-of-an-unkown-woman/24-novel-fugue.html