Изисквания към съдържанието и оформлението на дипломната работа

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СЪДЪРЖАНИЕТО И ОФОРМЛЕНИЕТО НА ДИПЛОМНАТА РАБОТА

 

I. Заглавна страница

На върха на страницата на отделни редове се изписва името на университета, факултета и катедрата, в която се защитава дипломната работа (може и изцяло с главни букви). Оставят се 3-4 празни реда и се изписва дипломна работа (за предпочитане с главни букви и в Bold). Оставят се 1-2 празни реда и се изписва на тема (с малки букви). Оставят се 1-2 празни реда и се изписва пълното заглавие на работата (за предпочитане в Bold). Компонентите дотук се центрират. Оставят се 2-3 празни реда и в две отделни колонки се изписва на отделни редове – отляво: Дипломант, името и факултетният номер на дипломанта, а вдясно: Научен ръководител, титлата и двете имена на научния ръководител. Оставят се няколко празни реда и отново центрирано на отделни редове се изписва София и годината на защита. Шрифт –  Times New Roman, 14 pt, 1.5 lines.

 

II. Основен текст

Шрифт на основния текст: Times New Roman, 12 pt, 1.5 lines. Текстът да е подравнен. За предпочитане е да не се оставят разстояния между параграфите, макар че те до известна степен повишават четивността. Отделните композиционни цялости се отделят на нова страница.

 

III. Цитиране

Цитирането на източниците в текста (фамилия на автора, година на издаване, двоеточие, страница) се посочва в кръгли скоби, например (Караулов 1999: 43). Ако е сборник, посочва се фамилията на редактора, годината на изданието и страницата, напр. (Димитрова, ред. 1998: 56).

В текста може да се дават пълни и точни цитати на отделни пасажи (добре е да не се прекалява с тях), както и позовавания на съответните източници, без те да се цитират дословно.

Добре е към позоваването (цитирането) да се подхожда по-аналитично, да се избягва натрупването на цитати и безцелното изреждане на различни мнения. Плагиатството и използването на чужди становища и текстове, без те да бъдат посочени, се санкционира с поставяне на оценка “Слаб” (Вж. Правила, т. VII, 3).

 

III. Бележки към текста

Бележките към текста се включват под линия на всяка страница.

 

IV. Библиография

Библиографията се подрежда по азбучен ред (без номериране). Оформянето става по следния начин: фамилия на автора (ако е сборник – фамилия на редактора), година на издаване (и двете Bold), двоеточие, фамилия и инициали на автора, заглавие на книгата (Italic), място на издаване (град), издателство и година. Ако е цитирана статия, заглавието се изписва в Normal, след него следва точка, тире и заглавието на списанието (Italic), след което се посочват брой и година на издаване и страниците на статията. При електронните източници първо се посочва датата на публикуване (ако е посочена), след това датата на влизане в сайта, като сайтът се посочва в ъглови скоби.

При повече публикации от един и същи автор в една и съща година след годината се слага буква a, b, c.

 

Примери:

Караулов 1999: Караулов, Ю. Н. Активная грамматика и ассоциативно-вербальная сеть. Москва: ИРЯ РАН, 1999.

Бауман 2000: Bauman, Z. Modernity and the Holocaust. New York: Ithaca, 2000.

Станкова, Харлакова 1991: Stankova, E., I. Harlacova. English idioms. София: УИ “Св. Климент Охридски”, 1991.

Гъл 1955: Gul, R. Papers. General Collection. Yale University: Beineke Rare Book and Manuscript Library, 1955.

Димитрова, ред. 1998: Езиково съзнание. Под ред. на Ст. Димитрова. София: Наука и изкуство, 1998.

Джеролд, ред. 2000: Theatre/Theory/Theatre. The Major Critical Texts from Aristotle and Zeami to Soyinka and Havel. Ed. by D. Gerould. New York: Applause Theater & Cinema Books, 2000.

Ухлиржова 2011: Ухлиржова, Л. Общност и многообразие на словореда на клитиките (Съпоставително изследване на българския и чешкия език). Част ІІІ. –  Съпоставително езикознание №3, 2011, 5-16.

Карагьозова 1998: Карагьозова, Сн. Езикът на рекламата. – В: Езиково съзнание. Под ред. на Ст. Димитрова. София, Наука и изкуство, 1998, 289315.

Кориган 1965: Corrigan, R. The Drama of Anton Chekhov. — In: Modern Drama. Essays in Criticism. Ed. by T. Bogard, W. Oliver. New York: Oxford Press, 1965, 85–90.

Шепърд 1998: Sheppard. L. Father Involvement Shows Positive Outcomes. 13 April, 1998. University of Illinois at Urbana-Champaign. 29 July, 1999 <http://www.urbanext.uiuc.edu/news/news980413g.html>.

 

V. Структура на работата

Изискването към обема на дипломната работа е тя да бъде от минимум 60 страници.

Дипломната работа съдържа следните задължителни композиционни цялости:

  1. Увод. – В Увода (на около 2-3 страници) се мотивира изборът на темата, и се изтъква значимостта ѝ.
  2. Като част от Увода се обособяват Цел, предмет, задачи и методи на изследването. Кратко, ясно и точно се дефинират и представят целите, предметът, задачите и методологията на изследването. Накратко се представя структурата на работата и се дават използваните съкращения, ако има такива.
  3. Реферативна част. – В тази част (може да бъде част от Увода или да се обособи като отделна глава) от работата дипломантът прави синтезиран и аналитичен преглед на съществуващата литература по избрания от него въпрос, поставя я в контекста на по-широката предметна област на изследването. Важно е прегледът да бъде критичен, дипломантът да вземе отношение към излаганите факти и в крайна сметка да покаже, че си е изградил концепция и стратегия, собствено виждане по проблема.
  4. Същинска част на работата (изложение). – В нея се представя самото изследване. Ако изследването се спира на различни аспекти на дадено явление, добре е всеки от тях да бъде обособен в отделна глава (или подглава) и да бъде снабден със собствени изводи.
  5. Заключение. – В тази част се сумират направените изводи и се извеждат заключенията от проведеното изследване, които следват поставените в началото цели.
  6. Библиография. – Всички използвани единици се включват в библиографската справка, като е задължително да има съответствие между цитираната в текста литература и библиографията.
  7. Източници на емпиричния материал.
  8. Приложения. – Накрая се дават различни практически приложения – онагледяващ материал, речници и т.н.

Забележка: По-добре е съдържанието да се даде в началото на работата, преди увода.