СИД – Литературното писане в средното училище
гл. ас. д-р Наталия Христова-Пеева
хорариум: 30 часа
АНОТАЦИЯ
Реализирането на литературното образование не само като процес на преподаване на знания за литературата, но и като обучение в нейното правене (писане) е широко разпространена практика в европейски и световен мащаб. То е обусловено както от преориентирането на приоритетите в образователната парадигма на конструктивизма от обяснителното преподаване на знания към ученето чрез действие, правене и участие, така и от съвременните естетически теории и практики, които разколебават наследените представи за изкуството като привилегия на гениалния, изключителен творец. Образоващият потенциал на съвременните практики на обучение в/на литературно писане, осъществяващи се като трансформиране, пренаписване на вече съществуващи текстове, е свързан с факта, че те явяват акта на писане като неразривно свързан с този на четене, че подчертават съществената роля на знанието за литературата в практическия опит за/на нейното правене.
В последните няколко години българското средно училище прави определени опити да включи практическото учене на литература в обучителния процес. Така например актуално действащите учебни програми за 5. и 6. клас очакват учениците да могат да пишат кратки художествени текстове, да конструират приказки и разкази по дадено начало, край, герой, по аналогия, да пишат стихотворения по предложени рими, да съставят текстове, като включват нов участник в действието, променят мястото на действието, включват нови епизоди, комбинират сюжетни елементи от различни текстове и др Подобно разгръщане в българската образователна среда на опита за/на литературно писане е трудно осъществимо обаче в условията на липсваща съответна квалификация на учителските кадри. Затова специализираният курс Литературното писане в средното училище си поставя за цел да предложи базисна теоретична подготовка относно методологическите основи на литературното писане в училище, принципите на педагогическите интервенции и на оценъчните процедури и да осигури възможност на магистрантите да се превърнат в субекти на аналогични на предлаганите на учениците скриптурални практики.
Форма на текущ и заключителен контрол : портфолио и курсова работа
ПРОГРАМА
|
Тема № |
Наименование на темата |
Хорариум |
|
1 |
Културната идеология на модерността и монополът на металитературния дискурс в образователния процес |
2 ч. |
|
2. |
Изключването на опита за/на литературно писане от образователния процес – гарант за репродуцирането на господстващия идеологически ред |
2ч. |
|
3. |
Наратология |
2ч. |
|
4. |
Интертекстуална критика |
2ч. |
|
5. |
Генетична критика. Работа с чернови. Пренаписване на различни варианти на литературни произведения |
2ч. |
|
6. |
Ателиета по писане |
2ч. |
|
7. |
Обучението в литературно писане – методически бриколаж или система от дейности с единни теоретични основи |
2ч. |
|
8. |
Писане на приказка. „Салата от приказки”. „Карти на Проп” |
2ч. |
|
9. |
Писане на мит |
2ч. |
|
10. |
Писане на разказ |
2ч. |
|
11. |
Писане на стихотворение |
2ч. |
|
12. |
Писане на драматургичен текст |
2ч. |
|
13. |
Писане на автобиографичен разказ |
2ч. |
|
14. |
Писане на пътепис |
2ч. |
|
15. |
Роля и функции на формиращото оценяване и на педагогическите интервенции в процеса на литературно писане |
2ч. |
БИБЛИОГРАФИЯ:
1. Барт, Р. Въображението на знака. С., 1991.
2. Женет, Ж. Фигури. С., 2001.
3. Родари, Дж. Граматика на фантазията. С., 1981.
4. Проп, Вл. Морфология на приказката. С., 2001.
5. Семиотика. Материята на мисълта. С.,1991.
6. Теория на литературата. От Платон до постмодернизма. С., 2005.
7. Тодоров, Цв. Поетика на прозата. С., 1985.
8. Христова-Пеева, Н. Литературното писане в училище, УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2012.
9. Христова-Пеева, Н. Обучението в писане на приказки в училище – традиционен и електронен дизайн – Списание на СУ за електронно обучение, 2011/3.
10. Христова-Пеева, Н. Ученето на литературно писане в традиционно и в електронно ателие по писане – Списание на СУ за електронно обучение, 2010/4.
11. Христова, Н. Литературнообразователният дискурс в постмодерната ситуация – дискурс за литературата и/или литературен дискурс – Български език и литература, кн.2, 2005.
12. Христова, Н. Генетичната критика и учениковият опит за/на литературно писане. В: Електронно списание LiterNet, 17.10.2009, №10(119)
13. Христова, Н. За дълга към детството – сб. Езикът и литературата: Методически парадигми и образователни политики. С., 2005.
14. Христова, Н.. Обучението в литературно писане – методически бриколаж или система от дейности с единни теоретични основи – Образование, бр.4, 2006.
15. Христова, Н.. Тази странна институция, която не позволява да се каже всичко – сб. Политики на различието, езици на близостта. Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, С., 2006.