Четенето като проблем на литературното образование в съвременния социокултурен контекст

Специалности, Учебен процес /

Свободноизбираема дисциплина

Четенето като проблем на литературното образование в съвременния социокултурен контекст

гл. ас. д-р Людмила Берковска

 

Българска филология, редовно обучение

Хорариум: 30 часа лекции

Форма на оценяване: курсова работа

 

Анотация

Свободноизбираемата дисциплина разглежда четенето като обект на хуманитарните научни изследвания. Запознава със съвременни стратегии за четене и разбиране на текста. Разкрива спецификата на учениковото четене в контекста на информационното общество.Свободноизбираемата дисциплина е прицелена към развиване на способност за организиране на изследователската работа на учениците в процеса на четене, готовност за проектиране и реализация на методически модели за четене и анализ на резултатите от процеса на четене в литературнообразователния контекст.

 

Програмана лекционния курс:

  1. Четенето като обект на хуманитарните изследвания (2 часа)
  2. Интердисциплинарни измерения на проблема за четенето – филологически, психологически, философски, културологически аспекти на четенето (2 часа)
  3. Учениковото четене като социално-образователен феномен (2 часа)
  4. Приобщаването на ученика към четенето като процес на окултуряване, на „влизане” на човека в социума (2 часа)
  5. Учениковото четене в условията на информационното общество (2 часа)
  6. Модели за пробщаване на ученика към четенето в историята на литературното образование – „просвещение”, „пропаганда”, „ръководство”, „диалог” (2 часа)
  7. Конструиране на идентичността на ученика читател (2 часа)
  8. Значение на четенето за литературното образование на ученика (2 часа)
  9. Читателска грамотност и литературна компетентност (2 часа)
  10. Способи за проявление на читателска грамотност и литературна компетентност (2 часа)
  11. Образователна политика за повишаване на литературната компетентност –ориентация към четенето като „удоволствие” (2 часа)
  12. Четенето на художествена литература в образователния процес като (квази)научна изследователска дейност (2 часа)
  13. Методически стратегии за организиране на учениковото четене (2 часа)
  14. Оценяване и анализ на резултатите от процеса на четене в литературнообразователния контекст (2 часа)
  15. Международни изследвания за качеството на четенето – PIRLS, PISA (2 часа)

 

 

Библиография:

Аренд, Х., 1995. Кризата в културата. В: Панорама, XVI

Кастелс, М., 2006. Информационнатаепоха: икономика, общество и култура. Т. 2: Силатанаидентичността. София: „Лик”.

Кузнецова М.И., 2009.Сильные и слабыесторонычитательскойдеятельностивыпускниковроссийскойначальнойшколыпорезультатам PIRLS-2006.Вопросыобразования.№1.– С.107-136.

Кьосев, А., 2013. Караницитеоколочетенето, София: „Сиела”

Пинская М.А., Тимкова Т.В., Обухова О.Л., 2009.Можетлишколавлиятьнауровеньчитательскойграмотностимладшихшкольников?Поматериаламанализарезультатов PIRLS-2006.Вопросыобразования.№2. – С. 87-108

Попова, М., 2005. Културнаглобализация и културанановитемедии.LiterNet, 2005, №10 (71). http://liternet.bg/publish11/m_popova/kulturna.htm

Попова, М., 2012. Виртуалниятчовек.София: „Изток-Запад”

Цветкова, М. 2007.“Млади” vs. “стари” читатели.LiterNet, 03.12.2007, № 12 (97).

Цветкова, М., 2009. Информационнакултура: Иметоначетенето. София: УИ „Св. КлиментОхридски”

Цветкова, М. 2011.Дигиталновремеразделно в четенето.Медии и общественикомуникации, Брой 11 / Октомври 2011 г.

Чобанов, Г. Четенето в епохатанамедии, компютри и Интернет. LiterNet http://cyrilla.bg/Library_03_01.htm

 

 

Адлер Мортимер. Как читать книги. Руководство по чтению великих произведений. – М.: «Манн, Иванов и Фербер», 2011. – 344 с.

Исследования чтения и грамотности в Психологическом институте за 100 лет: Хрестоматия/ Под ред. Н.Л.Карповой, Г.Г.Граник, М.К.Кабардова. ПИ РАО. – М.: Русская школьная библиотечная ассоциация, 2013. – 432 с.

Мелентьева Ю.П. О чтении. Размышления о теоретических аспектах чтения. М.: Издательство „Канон+“, 2014. – 184 с.

 

Bell, D., Kennedy, B. M. (eds.), 2000.The Cybercultures Reader. London and New York: Routledge.

Bryan, A., 2011. The New Digital Storytelling: Creating Narratives with New Media. Santa Barbara: Praeger.

Graesser, A.C., Britton, B.K. (eds.), 1996. Models of Understanding Text, 165–187. Mahwah, NJ: Erlbaum.

Graesser, A.C., van den Broek, P. (eds.), 1999. Narrative Comprehension, Causality, and Coherence – Essays in Honor of Tom Trabasso. London: Mahwah.

Israel, S.E., Duffy, G.G. (eds.), 2014. Handbook of Research on Reading Comprehension. New York and London: Routledge.

McKoon, G., Ratcliff R. 1992. Inference during reading.Psychological Review. 99: pp. 440–466.

Nystrand, M., 1986.The structure of written communication.Studies in reciprocity between writers and readers. Orlando: Academic Press

Rickheit, G., Strohner, H. (eds.), 2008.Handbook of Communication Competence. http://npu.edu.ua/!e-book/book/djvu/A/iif_kgpm_Rickheit_Handbook_of_Communication.pdf.pdf

Thurlow, R.; van den Broek, P. 1997.Automaticity and inference generation during reading comprehension.Reading & Writing Quarterly.vol. 13. 2: pp. 165-182.

vanDijk, T. A., 1980. Textwissenschaft: EineinterdisziplinäreEinführung. Tübingen: Niemeyer.

vanDijk, T. A., Kintsch, W., 1983. Strategies of discourse comprehension. New York: Academic Press.

Weaver, C.A., Mannes, S.C., Fletcher, R. eds. Discourse Comprehension: Essays in Honor of Walter Kintsch.