Конспект за изпит по старобългарска литература

Специалности, Учебен процес /

Конспект за изпит

 

Дисциплина: Старобългарска литература

Специалност: Славянски филологии

Преподавател: доц. д-р Диана Атанасова

 

1. Същност, особености и обхват на СБЛ.

1.1. Основни принципи на средновековното словесно изкуство: нормативност и каноничност.

Станчев, Кр. Нормативност и традиционност на средновековното художествено творчество – В: Поетика на старобългарската литература. С., 1982, 31-42.

1.2. Художественият образ и естетическите му измерения в старобългарската книжовност.

Станчев, Кр. Структура на художествения образ в старобългарската литература – В: Поетика на старобългарската литература. С., 1982, 23-30.

Станчев, Кр. За художествената специфика на старобългарската литература – В: Стилистика и жанрове на старобългарската литература. С., 1995, 3-20.

1.3. Авторски текст и библейски цитат в старобългарските текстове.

Станчев, Кр. Авторски текст и библейски цитати – В: Поетика на старобългарската литература. С., 1982, 65-75.

Р. Пикио. Функцията на библейските тематични ключове в литературния код на православното славянство. – В: Православното славянство и старобългарската литературна традиция, С. 1993, 385- 437

2. Мястото на СБЛ в културата на средновековна Европа

Пикио, Р. “Православното славянство” и “римското славянство”. Литературно-историографски въпроси – В: Православното славянство и старобългарската литературна традиция. С., 1993, 35-137.

Пикио, Р. Мястото на старата българска литература в културата на средновековна Европа – В: Православното славянство и старобългарската литературна традиция. С., 1993, 137-171.

3. Периодизация на СБЛ.

П. Динеков. Периодизация на историята на старата българска литература. В: Проблеми на старата българска литература. С.,1989, 56-73.

4. Продуктивни жанрове в средновековната българска литература. Функционалност на средновековните български произведения. Естетика на истинното.

4.1. Старобългарска поезия – култова и извънкултова.

Кожухаров, Ст. За обема на понятието “старобългарска поезия”. – В: Проблеми на старобългарската поезия. С., 2004, 15-30. (както и В: Старобългарско книжовно наследство, С., 2002, 125-141; или в сп. Литературна мисъл. 7, 1976, 35-54.)

Станчев, Кр. Поезия. Проблеми на поетическия ритъм. – В: Стилистика и жанрове на старобългарската литература. С., 1995, 65-78.

4.2. Старобългарска риторика.

Петканова, Д. Реторическата проза през средновековието. Родове, особености, обща характеристика. – Литературна мисъл , 6, 1974, 62-75.

Петканова-Тотева, Д. Нови черти на похвалното слово през XIV-XV в. – В: Търновска книжовна школа. Т. 1. С. 1974. с. 89- 112.

Станчев, Кр. Риторически жанрове. Стилистика на ораторската реч. В: Стилистика и жанрове на старобългарската литература. С., 1985.

Ангушева, А. Риторически жанрове. – В: История на българската средновековна литература. С., 2008, 142-159.

4.3. Повествователни жанрове.

4.3.1. Агиография.

Атанасова, Д. Агиографията – жанрови и макрожанрови контексти. – В: Мъченици, текстове, контексти. С., 2008, 11- 34.

Иванова, Кл. Житията в старата българска литература. – В: Стара българска литература. Т. 4, С, 1986, 5-34. (както и в: Старобългарско книжовно наследство. С., 2002, 70-92.)

Н. Ингъм. Повествователен модус и литературен жанр в средновековните православни литератури: тезиси. – В: Palaeobulgarica (Старобългаристика), XVII (1993), 3.

4.3.2. Историография.

Милтенова, А. Исторически съчинения. – В: История на българската средновековна литература. С., 2008, 184-193; 263; 460-461; 623-625.

Божилов, И. Българска средновековна историопис. – В Стара българска литература. Т. 3, С. 1983, 5-38.

5. Апокрифи. Класификация. Канонични и неканонични текстове.

Наумов. А. Апокрифите в системата на старобългарската литература. – Palaeobulgarica(Старобългаристика), 4, 1980, № 2, 71-74.

Иванова, Кл.Един литургичен паралел към апокрифа “Как Михаил победи Сатанаил”. – В: Civitas Divino-Humana. В чест на проф. Георги Бакалов. С., 2004, 397-405.

Минчев, Г. Един богомилски текст? Слово на св. Йоан Златоуст за това, как Михаил победи Сатанаил. – в:Palaeobulgarica(Старобългаристика), 34, 2010, 4, 18-45

6. Житие на св. Кирил и Житие на св. Методий. Хипотези за възникването и за авторството им. Проблеми на структурата и семантиката.

Петканова, Д. Числата в пространното житие на Константин-Кирил. – В: Изследвания по кирилометодиевистика. С., 1985, 129-160.

Петканова, Д. Към въпроса за авторството на житието на Методий. – Език и литература, 2. 1986, 5-10.

Станчев, Кр. Пространното житие на Методи – проблеми на структурата и семантиката. – В: Кирило-Методиевски студии. 4, С., 1987, 81-85.

Ана Стойкова. Първоучителят Методий. С. 1995.

7. Книжовна дейност в България през IX-X в. Книжовни средища. Представители.

Добрев, И. Кирило-Методиевите ученици през първите години след пристигането им в България (886-893). – В: Изследвания по кирилометодиевистика. С., 1985, 125-160.

8. Климент Охридски и Наум Охридски. Творчество.

Велковска, Е. Наблюдения върху строежа на Похвално слово за Кирил от Климент Охридски. – В: Кирило-Методиевски студии, кн. 1, С. 1984.

Станчев, Кр., Г. Попов. Похвални слова. – В: Климент Охридски. Живот и творчество. С., 1988, 73-86.

Г. Попов Произведения на Константин Преславски и Климент Охридски. – В: Преславска книжовна школа. Том 1. С. 1995, с. 96-114.

Кожухаров, Ст. Песенното творчество на старобългарския книжовник Наум Охридски – В: Преславска книжовна школа. Т.1, С.1995, 85-95.

9. Константин Преславски. Преводи и компилации. Поетически творби.

Якобсон, Р. Проглас към евангелието на св. Константин. – В: Езикът на поезията. С., 2000, с. 103-122.

Станчев, Кр., В. Велинова. Проглас към евангелието. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. П-С. Том III. С. 2003, с. 336-340

Куйо Куев.Азбучна молитва. – в: Кирило-Методиевска енциклопедия. А-З. Том I. С. 1985, с. 49-54.

Г. Попов Произведения на Константин Преславски и Климент Охридски. – В: Преславска книжовна школа. Том 1. С. 1995, с. 96-114.

Тържество на словото. С. 1995. на: http://www.kroraina.com/knigi/zv/zv1.html

10. Черноризец Храбър За буквите.

К. Куев. Черноризец Храбър. 1967.

Петканова, Д. Идейно и емоционално съдържание на Храбровата творба. – В: Черноризец Храбър. С., 1999,62-76.

Трендафилов, Хр. Преславски извори за трактата “За буквите” на Черноризец Храбър. – В: Преславска книжовна школа, Т. 7, 294-306. (или на: http://sites.shu-bg.net/pres/webs/Deinost/archive/Tom%207/H.%20Trendafilov.pdf)

11. Йоан Екзарх. Творчество. Шестоднев.

Йоан Екзарх. Шестоднев. С., 1981 (предговор). (и на: http://www.kroraina.com/knigi/je/index.html)

М. Георгиев. Анатомо-физиологични понятия и представи в старобългарската книжнина I. Конфигурация на човешкото тяло. – В: Palaeobulgarica, 2 (1990), с. 23-38.

М. Георгиев. Анатомо-физиологични понятия и представи в старобългарската книжнина II. Мислене, реч, активност, движение. – В: Palaeobulgarica, 3 (1990), с. 65-79.

12. Богомилство: космология и възгледи. Богомилска и противобогомилска книжнина. Презвитер Козма.

Иванов, Й. Богомилски книги и легенди. С. 1970. (и на: http://www.kroraina.com/knigi/ji/index.html)

Димитров П. Петър Черноризец. Шумен 1995, с. 116-167.

Ангелов, П. Представата за богомилите в антиеретическата книжнина. – в: Civitas Divino-Humana. В чест на проф. Георги Бакалов. С., 2004, 659–667.

Ю. Стоянов. Другият Бог. Дуалистичните религии от Античността до катарската ерес. С. 2006, с. 195-200; 208-218; 347-360.

13. Литературата през епохата на византийското владичество.

13.1. Гръцки произведения за св. Климент Охридски и св. Иван Рилски.

Милев, Ал. Гръцките жития на Климент Охридски. С. 1966. на: http://www.kroraina.com/knigi/bugarash/ko/index.html

Иванова, Кл. Най-старото житие на св. Иван Рилски и неговите литературни паралели. В: Медиевистика и литературна антропология. С. 1998. с. 37-47.

Добрев, И. Свети Иван Рилски. Linz 2007, с. 185-212; 213-226; 260-330.

13.2. Творби с летописен и месианистичен характер.

Каймакамова, М. Български апокрифен летопис и значението му за българското летописание. – В: Старобългарска литература (1984) 15, с. 51-69.

Каймакамова, М. Историографската стойност на Български апокрифен летопис. – в: Civitas Divino-Humana. В чест на проф. Георги Бакалов. С. 2004. с. 417-443.

Каймакамова, М. Концепцията за Българското царство в Български апокрифен летопис. – във: Власт и история в средновековна България (VII-XIV век), София, 2011, 183-216.

Билярски, И. Избраният народ и Обетованата земя (Географски черти на религиозната идентичност) – Старобългарска литература, 41-42, 2009, 121-133.

Милтенова, А., В. Тъпкова-Заимова. Историко-апокалиптичната книжнина във Византия и в средновековна България. С. 1996.

14. Литературата през XIV в. Исихазъм – възникване, разпространение, представители. Жанрови и стилови характеристики на исихастките произведения.

Динеков, П. Търновската книжовна школа в развитието на българската литература. – В: Похвала на старата българска литература. С. 1979. с. 242-258.

Пикио, Р. “Плетение словесь” и литературните стилове на православните славяни в епохата на късното средновековие”. – В: Православното славянство и старобългарската културна традиция. С. 1993, с. 531-559.

Мейендорф, Дж. О византийском исихазме и его роли в культурном и историческом развитии Восточной Европы в XIV в. – В: ТОДРЛ (Труды отдела древнерусской литературы), 29, 1974, 294-305.

Прохоров, Г. Исихазм и общественная жизнь в Восточной Европе в XIV в. – ТОДРЛ, 23, 1968, 86-108.

15. Патриарх Евтимий – основател и идеолог на Търновската книжовна школа. Творчество.

15.1. Житие на св. Петка Търновска

15.2. Житие на св. Иван Рилски

Иванова, Кл. Житието на Петка Търновска от Патриарх Евтимий (източници и текстологични бележки). – Старобългарска литература 8, 1980, 13-31.

Измирлиева, В. Жанрови трансформации в агиографската проза на Патриарх Евтимий. Връзката увод – жанрова концепция. – Старобългарска литература, 23-24, 1990, 13-34.

16. Григорий Цамблак „Похвално слово за Евтимий”.

А. Джамбелука-Коссова Похвално слово за Евтимий от Григорий Цамблак. Семантични нива и херменевтика. – Търновска книжовна школа. Т. 5. 1994, 93-107.

Търновска книжовна школа. Т. 3. Григорий Цамблак. Живот и творчество. С. 1984.

17. Литературата през XV в. Представители. Владислав Граматик Рилска повест.

Г. Данчев. Владислав Граматик – книжовник и писател. С., 1969.

18. Литературата през XVI в. Поп Пейо Житие на Георги Нови Софийски. Матей Граматик Житие на Матей Граматик.

П. Динеков, Книжовният живот в София през XVI век. – В: Похвала на старата българска литература, С., 1979, с. 259 -285;

 

* * *

Справочници по въпросите от конспекта:

  • История на българската средновековна литература. С. 2008.
  • Кирилометодиевска енциклопедия. Т. 1. С. 1985. Т. 2. С. 1995; Т. 3. С. 2003.
  • Д. Петканова. Старобългарска литература IX-XVIII век. С. 1997.
  • Стара българска литература. Енциклопедичен речник под редакцията на Д. Петканова. С. 1992. (или Второ преработено и допълнено издание Вилико Търново 2003)

 

Списък на автори и произведения

  1. Пространно Житие на св. Кирил и Пространно житие на св. Методий
  2. Климент Охридски – похвални слова („Похвално слово за Кирил”, “Похвално слово за архангелите Михаил и Гавриил”, “Похвално слово за Климент Римски”, “Похвално слово за Николай Чудотворец” и др.); поучителни слова (“Поучение в празник на апостол или мъченик”, “Поучение за цветница” и др.)
  3. Наум Охридски „Служба за апостол Андрей”
  4. Константин Преславски – Предговор към „Учително евангелие” (+отделни беседи, включени в “Тържество на словото”), „Азбучна молитва”, „Проглас към евангелието”, „Стихове добри Константинови”, „Служба за Методий”.
  5. Черноризец Храбър “За буквите”.
  6. Йоан Екзарх „Шестоднев”; предговор към „Небеса”;
  7. Богомилство – „Тайна книга на богомилите”, „Видение Исаево”, „Детство Исусово, „Тивериадско море”.
  8. Презвитер Козма „Беседа против богомилите”
  9. Теофилакт Охридски „Житие на св. Климент Охридски”.
  10. Димитър Хоматиан “Житие на св. Климент Охридски”.
  11. Георги Скилица „Житие на св. Иван Рилски” (+ т. нар. „Народно житие на св. Иван Рилски”).
  12. Патриарх Евтимий „Житие на св. Иван Рилски”, „Житие на св. Петка Търновска”; похвално слово (по избор)
  13. Григорий Цамблак “Похвално слово за Патриарх Евтимий”;
  14. Владислав Граматик „Рилска повест”.
  15. Апокрифи – старозаветни (“Тивериадско море”, “Слово за лъжливия Антихрист, безбожния Сатанаил, как го плени архангел Михаил, войвода на всички ангели”); новозаветни (“Послание, написано от цар Авгар до господа наш Исус Христос” (по желание); български (презвитер Йеремия „Повест за кръстното дърво”; “Български апокрифен летопис”, “Слово от Кирил Философ как покръсти българите” (т. нар. “Солунска легенда”)).