Българска поезия, създадена от жени – XIX – XX век

    Българска поезия, създадена от жени – XIX – XX век

 

доц. д-р Людмила Хр. Малинова

 

Курсът има за цел в рамките на 30 учебни часа да очертае основните имена в българската лирика, създадена от жени, през XIX – XX век. Творческите постижения на поетесите се открояват на фона на специфичните за съответния период художествени търсения, в контекста на българската лирика като цяло. Обемът информация е групиран в 15 тематични групи, чрез които се проследява историческия развой на изявите на българката в поезията.

 

  1. Българката и възрожденската култура. Първи предосвобожденски опити на жени в книжовността и поезията. Първи преводачки (Ирина Екзарх, сестрите Чомакови и др.); опити в поезията: Станислава Караиванова, Рада Киркович, Евгения Кисимова, Анна (Евгения) Бояджиева. Поетесите: Елена Мутева, Станка Николица, Екатерина Василева.
  2. Проблемни имена от периода на Възраждането: Елена Бенчева; Карамфила Стефанова; Рада Казалийска.
  3. Поетеси от края на XIX и началото на XX век в контекста на литературата ни от този период. Ирина Бачокирова и стихосбирката й “Българка” (1890 г.) Поетични изяви на Елисавета Ненова и Мария Ненова. Роза Попова. Екатерина Ненчева. Художествените опити на Лора Каравелова. Особености на поетиките.
  4. Мара Белчева.
  5. Стиловата разноликост в българската поезия между двете световни войни. Формиране на нови женски дружества, организации, съюзи. “Женският въпрос” и обществото. Активизиране на женския периодичен печат. “Вестник на жената” (1921 – 1944) – енциклопедия за пътя на българката. Жените-творци в изобразителното изкуство, театъра, музиката, белетристиката. Жанрово обогатяване на женското литературно творчество. Нови женски имена в поезията. Клубът на българските писателки и неговата роля за творческите изяви на поетесите. Първи по-обстойни критически изследвания за изявите на българката в поезията. Поетическите гласове на българката в периода между двете световни войни.
  6. Новаторската лирика на Елисавета Багряна.
  7. Творческият път на Дора Габе, Магда Петканова, Бленика.
  8. Социалната поезия на Мария Грубешлиева. Антивоенната лирика на Христина Стоянова. Аспекти на модерното в лириката на Яна Язова. Маринистичната поезия на Весела Страшимирова. Други български поетеси от периода между двете световни войни.
  9. Две женски имена сред поетическото поколение на 40-те години на XX век.: Весела Василева и Димана Данева.
  10. Поетически изяви на българката през 50-те и 60-те години: Невена Стефанова, Станка Пенчева, Ваня Петкова и др.
  11. Нови поетически търсения в женската лирика от 70-те и 80-те години на XX век: Рада Александрова, Калина Ковачева, Екатерина Йосифова, Миряна Башева, Маргарита Петкова, Рада Панчовска и др.
  12. Екзистенциални тревоги в поезията на Блага Димитрова.
  13. Петя Дубарова.
  14. Някои откроени женски гласове на 90-те години на XX век и феминистката критика през периода. Федя Филкова, Мирела Иванова и др. В ситуация на постмодернизъм – във и извън него: Кристин Димитрова, Оля Стоянова, Амелия Личева и др. Женски имена в хайку поезията. Български поетеси от малцинствата. Български поетеси зад граница.
  15. Практически указания за работа с архиви (проучвателска, събирателска, популяризаторска дейност), свързана с жените творци – с оглед бъдещата работа на студентите филолози – като преподаватели, изследователи, журналисти, в сферата на културата и др.

 

17. 01. 2016 г.