Типологическа характеристика на праславянския език

Типологическа характеристика на праславянския език

 

Проф. дфн Анна-Мария Тотоманова, гл. ас. д-р Гергана Ганева

 

Курсът Типологическа характеристика на праславянския език запознава студентите с основните проблеми на праславянското и индоевропейското езикознание, свързани с формирането на именните и глаголните основи. Праславянският език се представя от гледна точка на морфологическата, контенсивната и стадиалната типологическа класификация на езиците. Възникването на праславянските граматически категории се разглежда като резултат от прехода от активен аглутинативен към флективен номинативен езиков тип. Избралите курса получават и основни практически умения да реконструират средновековни български текстове и да етимологизират значенията на отделните думи.

 

Лекционен курс

 

Тема № Наименование на темата Хорариум
1. Основи на типологията: основни понятия, общи положения, видове типологически класификации 2
2. Основните праславянски фонетични процеси и произходът на старобългарските гласни и съгласни. 2
3. Ларингалната теория и нейното приложение в индоевропейското и праславянското езикознание. 2
4. Морфонологичната значимост на индоевропейското редуване на гласните. Глаголни и именни корени. 2
5. Праславянският и старобългарският език в светлината на морфологичната, контенсивната и стадиалната типология. Преходът от активен аглутинативен тип към номинативен флективен строй. 2
6. Единството на прастарите глаголни и именни наставки 2
7. Категорията начин на действие в праславянски (инфектни основи, итеративи, фактитиви, дуративи, статални глаголи). 2
8. Промени в глаголните основи при прехода от активно към номинативно състояние. Изчезване на инертните глаголи и предпоставки за възникването на категорията вид на глагола в славянските езици. 2
9. Произход на славянските сегашни и претеритни основи. 2
10. Теории за произхода на славянския глаголен вид и на категорията време. Превръщането на старите словообразувателни наставки за начин на действието в темпорални гласни; засилване на степента на фузия между граматическите афикси и флексията 2
11. Праславянските именни основи. Преходът от лексикосемантични класове със словообразувателни наставки (еs, er, en/men, nt и под.) към формообразуващи наставки. Индоевропейските i- и u-основи и техните наследници в праславянски и старобългарски. 2
12. Разширяването на праславянските именни основи с форманти k, n, t и неговата морфологична значимост. 2
13. Прегрупирането на склонението в славянските езици и отварянето на сричката. Връзката на тенденцията към възходяща звучност и тенденцията към палаталност с прехода към номинативен строеж. Възникването на аломорфи и морфонологични редувания. 2
14. Ономатопоетичните основи в праславянски и старобългарски. Интензифициращата наставка – sk- в глаголното и именното словообразуване. Редуплицирани звукоподражателни основи. 2
15. Преходът към аналитизъм като отстъпление от номинативния строй. Типологическа характеристика на аналитичните езици. Теории за възникването на аналитизма. 2

 

 

Форми и методи на оценяване:

 

Курсът завършва с писмен изпит. Студентите правят праславянска реконструкция на непознат за тях средновековен български текст.

 

Литература:

Б. Велчева. Праславянски и старобългарски фонологически изменения. С. 1980.

Т. Гамкрелидзе и Вяч. Иванов, Индоевропейский язык и индоевропейцы. Реконструкция и историко-типологический анализ праязыка и протокультуры. Т.I, Тбилиси, 1984

Г. Ганева, Съдбата на тематичните суфикси в историята на българския език – В: Кирило-Методиевски четения 2015. Юбилеен сборник. С., 2015, с. 231-240

Гаравалова, И. Школата на натуралната морфология и българската морфологическа система, С., 2003.

Г. Герджиков, Избрани студии и статии по езикознание. С. 2013.

И. Добрев, Старобългарска граматика. Теория на основите. С. 1982.

И. Добрев, Произход и значение на праславянското консонантно и дифтонгично склонение. С. 1982.

В. В. Иванов, Славянский, балтийский и раннебалканский глагол. Индоевропейские истоки. Москва, 1981.

К. Панфилов, Стадиальная типологическая классификация языков: опыт построения. 2003–2012. (at: http://erlang.kirillpanfilov.com/euskara/?linguistics-stadial)

А. Тотоманова, Към историята на старобългарския аорист (по материали от славянската версия на хрониката на Георги Синкел). – В: Българска реч, ХIII, 2007, 2, с. 18-24.

А. Тотоманова, История на словообразувателните модели при глаголите с ономатопоетичен корен в българския език. – В: Из историята на българския език. Сборник статии. С. 2009, с. 143-149.

А. Тотоманова, Някои наблюдения върху прегрупирането на склонението в българския език. В: Из историята на българския език. Сборник статии. С. 2009, 55-58.

А. Тотоманова, Прегрупирането на склонението в българския език. – В: Из историята на българския език. Сборник статии. С. 2009, с. 60-74.

А. Тотоманова, Проблеми на имената с nt- основи в старобългарски език. – В: Из историята на българския език. Сборник статии. С. 2009, с. 124-130.

А. Тотоманова, Oratorio about Bulgarian analytism – В: Scripta, 7, 2009, c. 98-106.

The World Atlas of Language Structures (WALS): http://wals.info/