НАРОДНИ КУЛТОВЕ КЪМ СВЕТЦИ И СВЕТИ МЕСТА
дфн Росен Росенов Малчев
доц. д-р Константин Звездомиров Рангочев
АНОТАЦИЯ
Свободноизбираемата дисциплина „Народни култове към светци” представлява курс от 30 часа лекции, в които се представят 15 важни теми, свързани със същността и изявите на християнството и исляма в народна балканска среда през Средновековието, Възраждането и Модерните времена. Особено внимание е отделено на създаването, развитието и наследяването на култовете към светци и свети места като материализации на религиозната менталност в днешните български държавни граници и на Балканите като цяло.
Опорни думи от тематичната мрежа на свободноизбираемата дисциплина са „народна религиозност”, „религиозно културно пространство”, „местен култ към светец”, „манастирска култура”, „култово средище”, „набавяне на сакралност”, „сакронимия” и др.
СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА
- Генезис, развой и проявления на старобългарското езичество. Християнизирането на Първата българска държава. Владетелският култ към св. вмчк. Пантелеймон. Примери за предхристиянско наследство в културата на домодерното българско общество от епохата на Късното средновековие и Възраждането.
- Манастирската култура в българските земи. Манастирско културно пространство. Местни култове към светци. Монашески и мирянски общности.
- Фолклорната демонология като източник за Сакралното по българските земи и в Балканския регион. Демоничният персонаж Рим-папа в българската фолклорна култура.
- Сакралната топонимия и сакралното пространство на селата в Източен Рупчос, Средните Родопи.
- Сакронимът „Боже име”/„Свети Пантелей” в областта Рупчос. Въпросът за двусъставните сакроними в средновековното културно пространство на Средните Родопи.
- Следи от ранното християнизиране на Родопите. Култът към „здравичките” в културата на с. Югово, Средните Родопи. „Здравичката” от гр. Чепеларе и „алахвото” от с. Дряново, Лъкинско.
- Култът към Св. Иван Рилски в Средна Западна и Северозападна България в контекста на верските и културни взаимодействия там. Средновековие и съвременност.
- Структура на сакрума – антропонимът „Иван” в българския юнашки епос. Фолклорните сведения за пътя на мощите на св. Йоан Рилски през 1469 г. от Средец до Рилския манастир.
- Основни измерения на фолклорното християнство: цар Иван Шишман/ св. Димитър/ Касъм ефенди. Историята на един сакрален център.
- Култът към Бали ефенди/ св. прор. Илия/ Али баба в днешния софийски квартал Княжево. Към въпроса за късния християнско-мохамедански утрактивизъм в балканските провинции на Османската империя.
- Светци и святост в Самоков и Самоковско. Регионални измерения на дихотомията „локус — универсум” чрез християнските култове към Св. Богородица и св. Николай Мирликийски Чудотворец.
- Сакралното безглавие в контекста на балканската и евразийската традиция. Предхристиянски, християнски и мохамедански реализации на мотива. Анализ на два случая: „Войводата Георги от с. Черногорово, Пазарджишко” и „Праведникът Кесит баш от кв. Чепино на Велинград”.
- Сакралната топонимия и сакралното пространство. Организация на културното пространство в планинските региони на българските земи.
- „Небесните камбани” на „Кръстов/Кръстова гора” – реализация на един средновековен модел за изграждане на сакралност през ХХ-ХXI век
- Създаване на практически умения, свързани с подготовката и провеждането на теренни проучвания за документирането на средновековни реликти в съвременната култура на българите. Дешифриране и архивиране на събраната информация, подготовката за научно-теоретично обобщаване и интерпретиране на обработените материали.