Котката, погледът и смъртта
(За котките в литературата)
специалност БФ, СлФ, РФ, Балканистика и др.
Образователно-квалификационна степен бакалавър
Вид обучение: редовно
Лекции – 60 ч.
Форма на заключителен контрол – устен изпит
Анотация
Курсът е предназначен за студенти от филологически, хуманитарни, социологически и философски специалности. В перспективата на сравнителното литературознание ще бъдат разгледани няколко конфигурации при представянето на котки в литературата и философията. Ръководна нишка ще е размишлението на Дерида за собствената му котка, изложено в „Животното, което следователно съм/ следвам” (1997). Ще бъде поставен въпорсът за животните в литературата, но и за котката като сингуларност. Ще бъдат анализирани голям брой произведения, като се внимава за фигуративите, в които попада котката (метафори, метонимии, евфемизми, оицетворения, алегории и др.). Основните конфигурации, които ще бъдат разгледани са: котката, смъртта и призрачността; котката, погледът и езикът; котката, жертването, магичното и обезпокоителното; котките, жените и желанието; котката, погледът и смъртта.
Форми и методи на оценяване:
Изпитът ще е под формата на курсова работа. Курсовата работа трябва да предлага анализ на произведение (хуожествено, философско или друго), в което присъстват котки (или други животни), независимо дали буквално или фигуративно. Студентът трябва да демонстрира разбиране на текста и на начина, по който се изгражда и използва определена представа за котката/ животното, интерпретационни умения, съзнание за интертекстуални връзки и културни парадигми. За предимство ще се приема използването на концептуалния апарат, развит в рамките на курса (сингуларност, конфигурация на сингуларности, другост, феноменология на погледа, битие към смъртта, слепота-предвиждане и т.н.)
Лекционен курс
| Тема № | Наименование на темата | Хорариум |
| 1 | Въвеждане в пробематиката. Котката на Дерида І. | 2 |
| 2. | Котките и жените І. Петрарка. Мистериозност. Влияние на Провансалската лирика. Котки и вещици – булата на папа Григорий ІХ. Мурасаки Шикибу и „Генджи моногатари”. | 2 |
| 3. | Котката и светлината. Данте, Торквато Тасо, Бодлер. | 2 |
| 4. | Котките и жените ІІ. Призраци. Едгар Алън По, „Черната котка”; Емил Зола, „Терез Ракен”. | 2 |
| 5. | Котките и жените ІІІ. Ърнест Хемунгуей, „Котка в дъжда”; Хулио Кортасар, „Котки”. | 2 |
| 6. | Жертването. Голямото клане на котки (Дарнтън). Жертвено животно ли е котката? Рабле, Сервантес. Франц Кафка, „Кръстоската”. „Даряване на смъртта” на Жак Дерида. | 2 |
| 7. | Поглед и перспектива І. Гласът на котката. Котаракът в чизми на Лудвик Тик. Е.Т.А. Хофман и котарака Мур. Иполит Тен. | 2 |
| 8. | Поглед и перспекитва ІІ. Котките на Нацуме Сосеки. „Аз съм котка”; „Смъртта на котката”. | 2 |
| 9. | Котките и жените ІV. Колет, „Котката”; Танидзаки Джуничиро „Котката, Шодзо и две жени”. | 2 |
| 10. | Поглед и перспектива ІІІ. Езикът на котките. Луис Карол, „Алиса в страната на чудесата” и „Алиса в огледалния свят”. Джеймс Джойс, „Одисей”. | 2 |
| 11. | Котката и философите. Монтен, Мартин Бубер, Саул Крипке. | 2 |
| 12. | „Да наречеш котката котка”. Боало, Сартр, Фройд. | 2 |
| 13. | Котката, погледът и смъртта І. Слепота и прозрение. Р. М. Рилке. Наследството на Е А.По. Котката на Шрьодингер. | 2 |
| 14. | Котката, погледът и смъртта ІІ. „Тома Тъмни” на Морис Бланшо. | 2 |
| 15. | Котката, погледът и смъртта ІІІ. Котката на Дерида ІІ. | 2 |
Съставил програмата:
гл.ас. д-р Дарин Тенев
Литература:
Списъкът с източниците да съдържа задължително и заглавия от последните 5 години, както и на автора на програмата (има голямо значение за четвъртия критерий). Може да се посочват и интернет ресурси.
Текстове на автора на програмата
Д. Тенев, Котката, погледът и смъртта, ръкопис
Библиография
Шарл Бодлер, Цветята на злото, прев. К. Кадийски, София: Нов Златорог, 1998.
Хорхе Луис Борхес, За ада и за рая, София: Народна култура, 1989.
Хорхе Луис Борхес, Книга на въображаемите същества, прев. Т. Цанкова, София: Фама, 2008.
Мартин Бубер, Аз и ти; Задушевият разговор; Божието затъмнение, прев. В. Теохаров, Варна: Стено, 1992.
Михаил Булгаков, Майстора и Маргарита, София: Фама, 2006.
Жак Дерида, За граматологията, прев. Ж. Дамянова, София: ЛИК, 2001.
Жак Дерида, Освен името, прев. А. Колева, София: СОНМ, 1995.
Жак Дерида, Апории, прев. А. Колева, София: КХ, 1998.
Жак Дерида, „Когато очите ни се докосват”, прев. Д. Тенев, в-к „Литературен вестник”28.01-3.02.2009, бр.3, с.6-7.
Жак Дерида, „Медуза (два фрагмента)”, прев. Д. Тенев, в-к „Литературен вестник”, 1-7.07.2009, бр.24, с.15.
Емил Зола, Терез Ракен, прев. П. Пройкова, Пловдив: Христо Г. Данов, 1971.
Луис Карол, Алиса в страната на чудесата; Алиса в огледалния свят, прев. Л. Голдман, София, 1996.
Франц Кафка, „Кръстоска”, В: Избрано, прев. Г. Фърбова, София: Фама, 2007, с. 409-410.
Ръдиард Киплинг, Приказки, София, Захари Стоянов, 2010.
Колет, Котката, прев. Л. Минкова, София: ФАМА, 2012.
Хулио Кортасар, Толкова обичаме Гленда, прев. Е. Юлзари, Пловдив: Христо Г. Данов, 1987.
Монтен, Опити, т. ІІ, София: Наука и изкуство, 1979.
Миглена Николчина, Деви, рицари, кралици, Пловдив: Жанет 45, 2014.
Едгар Алън По, „Черният котарак”, прев. А. Мелконян, сп. Върколак, бр.2/ 1998.
Тери Пратчет, Автентичната котка, С. Комогорова, София: Прозорец.
Тери Пратчет, Изумителният Морис и неговите образовани гризачи, прев. К. Анчева, София: Вузев. Архонт – В, 2006.
Рабле, Гаргантюа и Пантагрюел, т.2, прев. Д. Попова, София: Народна култура, 1982.
Жан-Пол Сартр, „Какво е литературата”, Ситуации, т.1, прев. Т. Батулева, Плевен: ЕА, 1996, с. 33-253.
Жан-Пал Сартр, Битие и нищо, т.2, прев. И. Райнова, София: Наука и изкуство, 1994.
Мигел де Сервантес, Дон Кихот де ла Манча, т.2, прев. Т. Нейков, София: Народна култура, 1970.
Мишел Турние, „Амандин или двете градини”, Петкан или дивият живот, прев. М. Георгиева, София: Издателство Отечество, 1987, с. 97-103.
Мари Луиз фон Франц, Котката. Приказка за избавлението на женското начало, прев. М. Бояджиева, Плевен: Леге Артис, 2001.
Зигмунд Фройд, Дора. Фрагмент от анализата на един случай на хистерия, прев. Т. Карамелска, София: Стигмати, КХ, 2009.
Ърнест Хемингуей, „Котка в дъжда”, Старецът и морето, прев. Д. Иванов, София: Изд. Отечество, 1982.
Е. Т. А. Хофман, Житейските възгледи на котарака Мур, прев. С. Далов, София: Издт. на Отечествения фронт, 1973.
Charles Baudelaire, Les Fleurs du Mal, Moscou: Editions du Progres, 1972.
Maurice Blanchot, Thomas l’obscur. Première version, 1941, Paris: Gallimard, 2005.
Maurice Blanchot, Thomas l’obscur, Paris: Gallimard, 1950.
Maurice Blanchot, L’espace littéraire, Paris: Gallimard, coll. ‘Folio Essais’, 1998 (1955).
Jorge Luis Borges, El Oro de los tigres, Emece, 1972.
Barbara Byrne, “Cats in Literature”, Elementary English, Vol. 51, No. 7 (October 1974), pp. 955-958.
Lewis Carroll, Alice’s Adventures in Wonderland & Through the Looking Glass, Harmondsworth: Puffin Books, Penguin Books, 1976.
Hélène Cixous, “Jacques Derrida as a Proteus Unbound”, Critical Inquiry 33 (Winter 2007), pp. 389-423.
Hélène Cixous, “Ce qui a l’air de quoi”, MLN, Vol. 121, No. 4 (Sep. 2006), pp. 828-849.
Robert Darnton, The Great Cat Massacre, Basic Books, 1984.
Jacques Derrida, De la grammatologie, Paris : Minuit, 1967.
Jacques Derrida, Glas, Paris : Galilée, 1974.
Jacques Derrida, Mémoiresof the Blind, Chicago, The University of Chicago Press, 1993 (1990).
Jacques Derrida, Heidegger et la question. De l’esprit et autres essais, Paris : Flammarion (coll. « Champs »), 1990.
Jacques Derrida, Circonfession, in Geoffrey Bennington et Jacques Derrida, Jacques Derrida, Paris, Seuil, « Les Contemporains », 1991.
Jacques Derrida, Donner le Temps. 1. La Fausse Monnaie, Paris, Galilée, 1991.
« Donner la mort », in l’Ethique du don, Paris, A. . Métailié, Transition, 1992.
Jacques Derrida, Politiques de l’amitié, Paris: Galilée, 1994.
Jacques Derrida, Apories, Paris, Galilée, 1996.
Jacques Derrida, Le Monolinguisme de l’autre, Paris, Galilée, 1996.
Jacques Derrida, Demeure. Maurice Blanchot, Paris, Galilée, 1998.
Jacques Derrida, « Un ver à soie », In : Hélène Cixous, Jacques Derrida, Voiles, Paris : Galilée, 1998.
Jacques Derrida, La Contre-Allée, Catherine Malabou et Jacques Derrida, 1999.
Jacques Derrida, Donner la mort, Paris, Galilée, 1999.
Jacques Derrida, Le Toucher. Jean-Luc Nancy, Paris, Galilée, 2000.
Jacques Derrida, De quoi demain…Dialoge, avec ‘elisabeth Roudinesco, Paris, Fayard, 2001.
Jacques Derrida, Fichus, Paris, Galilée, 2002.
Jacques Derrida, Parages, Paris : Galilée, 2003.
Jacques Derrida, Béliers. Le dialoge ininterompu: entre deux infinis, le poème, Paris, Galilée, 2003.
Jacques Derrida, Chaque fois unique, la fin de monde, Paris, Galilée, 2003.
Jacques Derrida, L’Animal que donc je suis, Paris, Galilée, 2006.
Jacques Derrida, Séminaire. La bête et le souverain, vol.I (2001-2002), Paris, Galilée, 2008.
Jacques Derrida, Séminaire. La bête et le souverain, vol.II (2002-2003), Paris, Galilée, 2010.
Jacques Derrida, “Penser à ne pas voir”, Penser à ne pas voir. Ècrits sur les arts du visible 1979-2004, Textes réunis et édités par Ginette Michaud, Joana Masó et Javier Bassas, Paris : Editions de la Différence, 2013.
Oswald Dykes, English Proverbs with Moral Reflections, London, 1713.
T. S. Eliot, Collected Poems 1909-1963, London, Boston: Faber & Faber, 1974 (1963).
T. S. Eliot, Old Possum’s Book of Practical Cats, London, Boston: Faber & Faber, 1974.
Richard Ellmann, James Joyce, Oxford: Oxford University Press, 1983.
Eminent Literary and Scientific Man of Italy, Spain, and Portugal. Voll. II. The Cabinet Cyclopaedia. London: Longman, 1835.
Elisabeth de Fontenay, Le silence des bêtes, Paris: Fayard, coll. “Points”, 2013.
Thomas Grey, “Ode on the Death of a Favorite Cat Drowned in a Tub of Goldfishes”.
Martin Heidegger, Sein und Zeit, Tübingen: Max Niemeyer, 1986 (1927).
Donna J. Haraway, When species meet, Minneapolis and London: University of Minnesota Press, 2008
E. T. A. Hoffmann, Lebensansichten des Katers Murr, Hamburg: Alfred Janssen, 1912; accessible at http://www.gutenberg.org/ebooks/38780
I. D’Israeli, Curiosities of Literature, New York: William Pearson & Co, 1835.
James Joyce, Ulysses, Oxford: Oxford Unversity Press, 1993.
James Joyce, Poems and Shorter Writings, London: Faber & Faber, 1991.
Letters of James Joyce, Ed. by Stuart Gilbert, London: Faber & Faber, 1957.
Letters of James Joyce, Vol. III Ed. by Richard Ellmann, London: Faber & Faber, 1966.
Franz Kafka, Gesammelte Werke, Koeln : Anaconda, 2012.
Rudyard Kipling, Just So Stories, Harper Publishings, 2014.
Saul Kripke, Naming and Necessity, Cambridge: Harvard University Press, 1980.
Sarah Kofman, Autobiograffures (du chat Murr d’Hoffmann), Paris: Galilée, 1984 (1976).
Guy de Maupassant, La Petite Roque, Paris: Louis Conard, 1909.
François Augustin Paradis de Moncrif, Les Chats, Rotterdam, 1728.
Maria Nikolajeva, “Devils, Demons, Familiars, Friends: Toward a Semiotics of Literary Cats”, Marvels & Tales, Vol. 23, No. 2 (2009), pp. 248-267
Natsume Soseki, Wagahai ha neko de aru, Tokyo : Kadokawa Bunko, 1972. 夏目漱石『吾輩は猫である』、東京、角川文庫、1972. English translation : Soseki Natsume, I Am a Cat, trans. Aiko Ito, Greame Wilson, Tokyo : Tuttle Publishing, 2002.
Natsume Soseki, Garasudo no uchi, Tokyo: Shincho Bunko, 1987. 夏目漱石『硝子戸の中』、東京、新潮文庫、1987.
Natsume Soseki, “Eijitu shouhin”, Bunchou, Yumejuya, Tokyo: Shincho Bunko, 1990. 夏目漱石「永日小品」、『文鳥・夢十夜』、東京、新潮文庫、1990．
Natsume Soseki, Ten Nights’ Dreams and Our Cat’s Grave, trans. Sankichi Hata, Dofu Shirai, Tokyo, Tokyo News Service, 1934.
Benoît Peeters, Derrida, Paris: Flammarion, 2010.
Edgar Allen Poe, The Complete Tales and Poems of Edgar Allan Poe, London: Penguin Books, 1982.
Reiner Maria Rilke, Gesammelte Werke, Koeln: Anaconda, 2013.
Jean-Paul Sartre, L’Étre et le néant, Paris: Gallimard, coll. “Tel”, (1943).
Jean-Paul Sartre, Siuations IІ, Paris: Gallimard, 1948.
Erwin Schrödinger, „Die gegenwärtige Situation in der Quantenmechanik“, Naturwissenschaften 23 (48)/ 1935.
Reginald Scot, The Discoverie of Witchcraft (1584), with introduction by the Rev. Montague Summers, New York: Dover Publications, 1972
Hippolyte Taine, Vie et opinions philosophiques d’un chat (1858, Hachette), http://www.textesrares.com/philo/tainchat.htm
Tanaka Takako, Neko no kotenbungakushi, Tokyo: Koudansha, 2014. 田中貴子『猫の古典文学誌』、東京、講談社、2014．
Tanizaki Jun’ichiro, NekotoShozoutofutarinoonna, Tokyo: Shincho Bunko, 2004. 谷崎潤一郎『猫と庄造と二人のおんな』東京、新潮文庫、2004．
Torquato Tasso, Opere di Torquato Tasso, t. 2, Firenze, 1724.
Ludwig Tieck, Der Gestiefelte Kater, Stuttgart: Reclam, 1990.
Carl van Vechten, The Tiger in the House, New York: Alfred A. Knopf, 1968 (1920).
Émile Zola, Le paradis des chats, Hugo et Campagnie, 2009.