Петнадесета студентска научна експедиция „По следите на българските възрожденци“
От 21 до 24 април 2017 г. се проведе традиционната студентска научна експедиция „По следите на българските възрожденци“, организирана от Факултета по славянски филологии и финансирана от Студентския съвет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“.
За петнадесета година 37 студенти българисти и техните преподаватели имаха честта и удоволствието да се присъединят към научната експедиция, за да посетят ключови за Българското възраждане места. Целта на научната инициатива е да въведе студентите в атмосферата на Възраждането, като им даде възможност да организират широки дискусии в къщите музеи на българските възрожденци; да наблюдават и да записват българските диалекти; да анализират съвременната езикова ситуация в будните български села и градове; да поговорят за българските писатели от онези места, от които тръгва животът им и от които се определя до голяма степен богатството на литературното им творчество.
Експедицията беше осъществена по маршрут Медвен-Котел-Жеравна-Трявна-Карлово, Калофер-Копривщица.
В будното възрожденско селце Медвен младите изследователи филолози имаха възможността да посетят къщата музей на Захари Стоянов, както и да проучат особеностите на местния говор.
След тишината и спокойствието, обхванали родното място на автора на „Записки по българските въстания“, студентите се потопиха в топлата атмосфера на китния Котел, запазил в себе си духа и атмосферата на родното Възраждане. Участниците в експедицията бяха посрещнати от ученици и учители от Музикалното училище в Котел, а представлението, което бяха подготвили талантливите възпитаници на Котелската музикална школа, остави без дъх студентите, преподавателите и група австрийци, които не спряха да ръкопляскат на талантливите изпълнения на възпитаниците на училището. С право и с гордост можем да наречем тези млади хора съвременните възрожденци.
От името на Факултета по славянски филологии бяха дарени ценни издания на училището, както и няколко музикални диска от златната колекция на Българското национално радио, дарение лично от директора на Радиото господин Александър Велев.
Градът е не само място с величествена природа, свеж въздух и чисти планински води, но и важно културно-историческо средище. Наричат го “твърдина на българския дух”, “люлка на Възраждането”. Той е родно място на много видни възрожденци: Георги Сава Раковски, Неофит Бозвели, д-р Петър Берон, Софроний Врачански, Гаврил Кръстевич, Алеко Богориди, Стефан Богориди и много други.
Тук студентите имаха възможността да се насладят и на красиви архитектурни образци от късното Възраждане. В Пантеона на българските възрожденци беше реализирана широка дискусия, която очерта приноса на котленските възрожденци в историята на книжовния език, в историята на българската литература и култура.
Пътят на експедицията продължи към сгушената в планинските сенки Жеравна, която за пореден път ни посрещна с разцъфналите си дървета и с безграничната гостоприемност на жителите на възрожденското селце. Студентите българисти имаха възможността да поговорят с жеравненци и да запишат часове с напевната им реч, съхранила особеностите на Котелско-Еленско-Дряновската група диалекти.
В Архитектурно-етнографския резерват Жеравна бъдещите българисти посетиха къщата на Сава Филаретов – история на Жеравна; къщата музей на Йордан Йовков; църквата „Св. Никола”. „Тук времето е спряло”, често повтаряха студентите. Тук няма да видите забързани хора, а животът си тече с характерното за планинските села спокойствие, което като че ли ни пренася в разказите на Йовков, за да ни накара да ги съпреживеем по различен начин.
Посещението в град Трявна, запазил през столетията неповторима възрожденска атмосфера и свободолюбив дух, беше следващата част от научната експедиция. С нескрито вълнение студентите разговаряха с носителите на диалекта; разхождаха се по единствения по рода си възрожденски площад в България, съхранил почти изцяло автентичния си вид, радваха се на гостоприемното отношение на жителите по живописните улици. Часовниковата кула и кивгиреният мост бяха повод за истинско съпреживяване на възрожденския дух в малкото планинско градче. Часовниковата кула е построена през 1814 г. с работещ и днес оригинален часовников механизъм. Дискусиите продължиха в Славейковата къща и в Райковата къща, където се разгоряха истински филологически разговори.
В края на експедицията всеки студент получи грамота, дискове от Българското национално радио, както и книги, дарение от Факултета по славянски филологии и Издателство „Ентусиаст“.
Научната експедиция продължи по маршрут Карлово-Калофер-Копривщица. Студентите имаха възможността да разговарят с местни жители, да направят записи по специално подготвени анкети, а в близките седмици предстои да бъдат обработени резултатите. В къщите музеи на Васил Левски, на Христо Ботев, на Любен Каравелов, на Найден Геров и на други знаменити възрожденци бяха проведени дискусии, бяха разгледани текстове, с интерес студентите разглеждаха и родните домове на именитите възрожденци.
Творческите изяви от експедицията – снимка от пътуването, разказ по мотиви от Йовковото творчество, лингвистичен анализ на съвременната езикова ситуация – ще бъдат оценявани от специално жури, а отличените студенти ще получат специални награди.
Преподавателският екип – Владислав Миланов, Биляна Борисова и Кристина Йорданова, изказва сърдечна благодарност към студентите българисти за топлата съпричастност и за професионализма. Благодарност дължим на Студентския съвет към Софийския университет, който вече петнадесет години напълно подкрепя научната инициатива.
Предстои да бъде направен и специален филм за пътуването.
Разговор за научната експедиция може да се чуе на
http://bnr.bg/post/100825989/balgarski-ezik-ekspedicia по Българското национално радио.
Коментари на студенти:
За първи път участвам в тази експедиция и трудно мога да я опиша с думи в няколко реда. Това е истинско преживяване. Да чуеш диалекта, да се докоснеш до дома и бита на възрожденците, да говориш за Възраждането на мястото, откъдето са се родили знаковите за литературата ни текстове, е огромно предизвикателство за всеки студент. Аз съм в четвърти курс и досега съм изучавала литературите само в аудиториите. Беседите тук ми показаха другото лице на литературата. Съвременната литература на упражнения съм разглеждала само в прочита на критиците и с натрапени анализи. Благодарна съм на нашите преподаватели Биляна Борисова и Кристина Йорданова, които ни показаха, че литературата не е възпроизводство, а мисъл, размисъл и интелектуален досег с други светове. На доц. Миланов искам да благодаря, че не спря да ни „разказва“ историята на книжовния език и ни даде възможност да съпреживеем местата, от които се е оформил съвременният ни език преди няколко века.
Маргарита Василева, студентка „Българска филология”, 4. курс
За мен експедицията беше едно вълнуващо преживяване, което ме дари с възможността да се докосна до възрожденския дух на България. Тъй като историята на тези места е много интересна за мен, експедицията беше и приятна и полезна. Определено не успяхме да разгледаме всички забележителности, поради причината, че са много на брой, но това е и положителното, защото имам повод отново да се върна към тези места. Тези 3 дни бяха вълнуващи за мен, като събудиха у мен възрожденския ми дух.
Даяна Филипова, Българска филология, 3. курс
Моето приключение продължи три дни и премина през седем различни места-Медвен, Жеравна, Котел, Трявна, Калофер, Карлово и Копривщица. Никога през живота си не се бях чувствала толкова спокойна и едновременно с това заредена с енергия. Всяка уличка, всяка усмивка от любезните хора, всяка природна забележителност, всеки музей-неща, които бяха знак, че някой ден отново ще се върна там.Пожелавам си в живота си да имам повече такива приключения. Те са спомен, който вечно остава в мислите и топли сърцето. Те са приключение, което те учи на много, приключение, което никога не забравяш.
Теодора Илиева, Българска филология, 3. курс