ПОКАНА
Литературоведски лекции на преподаватели от
Института по полска филология на Университета „Адам Мицкевич“
в Познан за студенти филолози в Софийския университет
Кога: 7 ноември 2018 г., вторник, 11.00 – 13.00 ч.
Къде: Софийски университет, зала 2, бул. „Цар Освободител“ № 15, вход свободен
Организатори: Полски институт в София съвместно с Факултета по славянски филологии
„Жената – историята – поезията. Няколко бележки за съвременната полска женска поезия” лекция на проф. д-р Йоанна Гронджел-Вуйчик
Важна, но подценявана тема в полската женска поезия е ангажираното творчество, представящо „голямата история“, тематизираща връзката литература-обществен живот. Такива исторически събития като Втората световна война, юни 1956, март 1968, декември 1970, август 1980 и декември 1981 има особено силно присъствие в стиховете на Анна Швиршчинска, Вислава Шимборска, Ева Липска, Хелена Рашка, Богуслава Латавец, Кристина Милобенцка. Жените, въпреки прилаганите стереотипи, засягат в поезията си историческата проблематика, но начинът на нейното представяне значително се различава от „мъжката“ перспектива, като преоценява общоприетите схеми и задължителна символика. Отличителна черта на това творчество не е липсата на интерес към историята и нейното политическо и обществено измерение, а различния начин на преживяване и концептуализиране, индивидуализирано отношение към предизвикателствата на времето. Отделни поетични решения на тази тема предлагат стиховете, отнасящи се до реалиите на военното положение, които ще бъдат тема на изказването.
Проф. д-р Йоанна Гронджел-Вуйчик – литературовед, занимава се с история на литературата и изкуството на интерпретацията, но на първо място с полска поезия от XX и XXI w. По настоящем изследва съвременната полска женска поезия в рамките на гранта „Столетие на полските поетеси“.
„Полският университет – в строеж, преустройство или в руини? Избрани проблеми на обучението и хуманитарните изследвания”
лекции на проф. д-р Анна Легежинска и проф. д-р Богуслав Желински
Настоящата ситуация на науката и академичното обучение в Полша изглежда най-сложна в историята на държавата поради различни причини: политически, икономически и демографски. Авторите на доклада разглеждат най-важните посоки в промяната на полските висши училища след 1989 г. (т.е. от началото на трансформацията), като се концентрират върху състоянието на хуманистиката. Повече от десет години и не само в Полша се говори за дълбоката й криза. Докладчиците ще отговорят на няколко основни въпроса – дали наистина има криза в хуманитарните науки; как промените в европейския университет и т.нар. болонски процес влияят върху състоянието на полското университетско обучение; какви са били и са последиците от поредните реформи на висшите училища след 1989 г.; накъде върви настоящата, официално одобрена реформа, наречена Конституция на науката; и най-важният въпрос – дали полският университет клони към упадък или навлиза във фазата на динамично развитие.
проф. д-р Анна Легежинска – преподава история и теория на литературата на XX и XXI в. в Института по полска филология на Познанския университет, занимава се и с литературна критика и теория на превода.
проф. д-р Богуслав Желински – славист, специалист в областта на етнокултурната проблематика на славяните, история на идеите и славянската културология. Директор на Института по славянски филологии на Познанския университет.
Представяне на двуезичното подновено издание на книгата
„България – строна на розите“
ред. Методи Константинов, Леон Тейлър (издателство Мaiuscula, Познан, 2018, превод и научна редакция: Мая Иванова, Адриана Ковачева)
с участието на научните редакторки
Водещ на срещата: доц. д-р Морис Фадел, литературовед, преподавател в департамент
Нова българистика в Нов български университет
Книгата „България – страна на розите“, издадена за първи път през 1938 година, е сборник със статии за България, написани от Георги Генов, Иван Батаклиев, Георги Караиванов, Генчо Пирьов, Отон Барбар, Емануил Попдимитров, Методи Константинов и Борис Андреев.
Книгата показва как българите са виждали себе си през очите на поляците и е свидетелство за едно полско-българско сътрудничество, което е процъфтявало малко преди настъпването на Втората световна война. Сборникът представлява извор на информация за един неописан досега кръг от интелектуалци, работещи в името на развитието на полско-българските културни връзки. Подновеното издание допълнително съдържа научни статии за Методи Константинов, за познанските приятели на България и езиковедски анализ на текста, а също така и биограми на авторите и критически коментари.
Методи Константинов (1902 - 1979) – юрист, философ, писател и обществен деец, последовател на Петър Дънов. Автор е на книгата „Zagadnienie Dunaju ze stanowiska prawa międzynarodowego”, издадена на полски език и на множество публикации на български и френски език.
Леон Тейлър (1913-2000) – юрист, член на Върховния адвокатски съвет, член на Конституционния съд, активен участник в профсъюза „Солидарност“. Преди Втората световна война участва активно в дейността на Академичното полско-българско дружество в Познан.
доц. д-р Мая Иванова – лектор по български език в Института по славянски филологии от академичната 2014/2015 г. В България работи като главен асистент в Кирило-Методиевския научен център при БАН – София. Медиевист, литературовед. Авторка на изследвания в областта на кирило-методиевските извори и традиции.
д-р Адриана Ковачева – литературовед, транслатолог и преводачка. Авторка на изследвания в областта на историята на превода и полско-българските литературни контакти във втората половина на ХХ век.
България и Полша – две страни, отдалечени една от друга, обаче свързани с многобройни връзки. Преди всичко връзки на историческата памет. Защото и в Полша, и в България е жив споменът за полския крал Владислав Варненчик, който през 1444 г. намира героичната си смърт около Варна, сражавайки се за освобождението на българите от турското робство. [...] Освен това Полша е свързана с България с нишките на взаимната симпатия. [...]Между Полша и България съществуват [...]естествени условия за взаимна обмяна и взаимно икономическо сътрудничество. Културните връзки между Полша и България тепърва се зараждат. (Из предговора на книгата „България – страна на розите“, написан от Антони Перетяткович, ректор на Познанския университет „Адам Мицкевич“).
Заповядайте!