Проф. Симеон Хаджикосев

(1941 - 2020)

 

         На 29 декември напусна този свят Симеон Дончев Хаджикосев – професор по Антична и Западноевропейска литература в Софийския университет, неуморен и плодовит литературен историк и критик, преводач и писател. Роден е на 7 март 1941 г. в София. През 1965 г. завършва българска филология и започва да преподава в катедрата по Теория на литературата към Факултета по славянски филологии. Повече от пет десетилетия възпитава хиляди студенти, които ценят неговата енциклопедична ерудиция, аристократичен дух и способност да поднася увлекателно материала и ще го избират години наред за любим преподавател. Публикува стотици статии, рецензии и есета, както и над 50 книги – монографии, учебници, сборници, литературни портрети и мемоари. За своята критика, публицистика и мемоаристика получава национални награди.

         Проф. Хаджикосев се изявява и като заместник-директор на Института за литература при БАН (1983–1989), главен секретар на Дружеството на филолозите българисти (1983–1990) и председател на Съюза на филолозите българисти (1990–2002). Преподава български език и литература в университета „Жан Мулен“ в Лион, Франция (1978–1980) и е гост-професор в Славянския семинар на университета „Георг Аугуст“ в Гьотинген, Германия (1994–1996).

         Научните търсения на проф. Хаджикосев са главно в областите на съвременната българска литература, западноевропейската литература и съпоставителното литературознание. Техният новаторски принос започва в дисертацията „Идейно-естетическото развитие на Пол Елюар” (1971), където за първи път у нас се изследва обстойно както творчеството на поета, така и френския сюрреализъм. Същата насока следват „Българският символизъм и европейският модернизъм” (1974) и „Българският символизъм” (1979). Той е един от първите изследователи в социалистическото литературознание, които отхвърлят идеологическите догми и разглеждат посоченото явление в неговата естетическа мяра и компаративен контекст.

         Към непозната за времето си у нас територия води и изследването на провансалската лирика в контекста на средновековната западна култура. Резултат от него са „Провансалската лирика и средновековната поезия” (1995), „Светът на трубадурите” (2007) и преводните антологии „Както са едно вода и жажда” (1985) и „Снегът зеленина сънува” (1990). Съчетавайки изследователска с преподавателска дейност, проф. Хаджикосев създава редица студии портрети на западни писатели като Данте, Вийон, Рабле, Шекспир, Молиер, Дидро, Зола и др. Венец на половинвековната му работа като историк и компаративист е впечатляващата с обхвата и задълбочеността си поредица „Западноевропейска литература”, която няма аналог досега. Тя проследява литературни епохи и процеси от Средновековието и Ренесанса в Част първа (2000) до романа през първата половина на ХХ век в тринайсетата, която излезе наскоро.

         Ще запомним Симеон Хаджикосев с научното му усърдие и трудолюбие, както и с неговата колегиална и човешка щедрост, достойнство и духовност. Поклон и светлина по пътя ти към „неоткритата страна”, професоре!

 

От колегите в катедра „Теория на литературата”